Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (37)

Барон Пиер дьо Кубертен вдига наздравица

В нашето пътуване, драги читателю, вече сме в следващия етап. Очаква ни много интересен пейзаж.

И така, на 22 октомври 1925 г. от софийската гара футболистите на „Левски“ отново потеглят на път. Предстои им дълъг маршрут: София-Нюрнберг-Дрезден-Париж-Страсбург-Бордо-Руан-Париж-София. За първи път български клубен отбор потегля на такова дълго турне и ще играе на модерни, шумни германски и френски стадиони с реномирани съперници. Много шум се вдигна навремето в София по тази история. Има какво да се разкаже за нея.

В основата на поканата до „Левски“ от германски и френски клубове за това турне са по всяка вероятност добрите впечатления от играта на българския олимпийски отбор на стадион „Коломб“ — за публиката в Германия и Франция е интересно да види тези съвсем непознати български футболисти. Предложени са много изгодни финансови условия и това не е без значение за „Левски“ — тъкмо по това време се строи клубното игрище, за което пари се търсят под дърво и камък. Само че Софийската спортна федерация не разрешава това турне: аргументът е, че отборът на „Левски“ в момента не е в добро състояние и има опасност да се злепостави престижът на българския спорт; и още: първенството вече е започнало и ако отборът замине, неговите шампионатни мачове няма да бъдат отлагани. Ръководителите на „Левски“ не се смущават и решават в първенството клубът да бъде представен от силния си юношески състав (той ще играе първите мачове, останалите ще бъдат отложени). И играчите от първия отбор спокойно се настаняват в купетата.

След 50-часово уморително пътуване те пристигат в Нюрнберг на 24 октомври вечерта, а на другия ден е първият мач — с ФК „Нюрнберг“, многократен шампион на Германия. Ето извадки от бележките на един анонимен играч (предполагам, че е Иван Радоев), публикувани във в. „Спорт“ навремето: „Какво беше учудването ни — гъмжило от народ пред стадиума и на стадиума. Препълнено. Народът беше дошъл да гледа, тъй като рекламите за този мач гласяха: «Елате да видите фамозните българи, Балканските лъвове, гранита на Балканите, които през войната учудиха света. Елате да видите тяхната смела и темпераментна игра.» В стадиума ни поканиха в «Залата на победите». Огромното количество купи, възпоменателни флагчета и предмети ни накараха да се захласнем… Мачът започна… Цели 20 минути нашите се държаха геройски… През второто полувреме започна трагедията. Като се заредиха ония ми ти голове… Накрая резултатът беше 7:1. Но многобройната публика остана до края на играта, нещо, както ни казаха, необичайно за Нюрнберг, изглежда, е видяла нещо интересно в играта ни. Имаше наистина хубави моменти… Забелязахме германската точност: 10 минути преди края на мача поканиха нашите водачи и им броиха уговорената сума от 100 000 лева.“ Спирам с извадките. Ще кажа само, че два дни по-късно „Левски“ побеждава втория тим на ФК „Нюрнберг“ с 3:1. Четири дни по-късно е мачът в Дрезден — 0:6 срещу „Гутсмутс“.

Единствен светъл лъч в мрачната картина на турнето ще внесе мачът на 8 ноември в Париж — победа с 2:0 срещу известния „Стад франсе“. За този мач в. „Пти журнал“ отбелязва: „В присъствието на 60 000 души на стадион «Буфало» гостите от България дълго време бяха господари на положението срещу «Стад франсе»… Накрая публиката награди победата на българския клуб «Левски» с 2:0 с продължителни и горещи овации.“ Да погледнем към бележките на анонимния играч: Отобусите спряха пред игрище „Буфало“, цялото оградено с покрити трибуни. На куп се бяха събрали български студенти в Париж и тихичко гадаеха изхода на мача… Играта на „Левски“ беше неописуемо добра, въобще „Левски“ дава такива игри на две години веднъж… Българските студенти в Париж бяха на върха на въодушевлението, отобусите не можеха да тръгнат от тях. Някои се бяха покачили по покрива и по калниците и така окичени с тях отобусите потеглиха към нашия хотел „Бонапарт“…

— Внимателните домакини от „Стад франсе“ дадоха официална вечеря на нашия отбор в един от големите парижки локали — ще ми разказва след време Гено Матеев. — Между участниците в нея беше и барон Пиер дьо Кубертен, основоположникът на съвременните олимпийски игри. По време на вечерята той вдигна наздравица в чест на левия ни защитник Симеон Янков, който в този мач надмина себе си, игра майсторски, вдъхновено и изключително коректно, беше един от героите на стадион „Буфало“ този ден.

Да беше приключило турнето с тази вечеря…

Парижките вестници дават ласкави отзиви за играта на „Левски“, пристигат покани от различни клубове, турнето продължава. Следващият мач се играе на 15 ноември в Страсбург. Ето редове от въпросните бележки: „На гарата в Страсбург бяхме посрещнати от цялата българска студентска колония там. Всички очакваха, че ще сразим местния клуб «Расинг» най-малко с четири гола… Паника ни обзе още преди мача — Симето се разболя, нямахме резервен бек… Мачът започна, но и трагедията на «Левски» започна. На мокрия и хлъзгав терен като се разиграха грамадните елзасци и като занизаха голове — един, два, три… та до девет. Словом — девет на нула. Играхме необяснимо слабо. Нещастните български студенти напуснаха стадиона със сълзи на очи…“

Следващото предложение е от „Стад Борделе“ от Бордо, на другия край на Франция, на брега на Атлантическия океан. Въпреки възраженията на някои играчи то е прието. Редове от бележките: „Изкъпи се в океана и после умри“ — палеше се Шкубата. „Как ли ще ни изкъпят в София“ — обади се мрачно Кики Йовович.

След пътуване през цяла Франция — мач на 18 ноември в Бордо — 0:2 срещу „Стад Борделе“. А след два дни в Руан — 0:2 с „Руан ФК“. Злополучно е това турне — 2 победи, 5 загуби, 6:27 гола.

Буря от негодувание, остри критики и обвинения посрещат отбора при завръщането му в София. Обвинения най-вече срещу тогавашните ръководители на клуба, които явно не са имали никаква представа за класата на съперниците, не са се съобразили със състоянието на отбора, с умората и напрежението от постоянното пътуване. Така лекомислено и безотговорно беше злепоставен престижът на „Левски“ и на нашия футбол. След дълго отсъствие, уморени и потиснати, играчите се прибират по домовете си.