Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (17)

Събития на черноморския бряг

Ще използвам престоя ни в етапа, до който стигнахме в нашето пътуване през времето, драги читателю, за да предложа на вниманието ти други интересни събития в онези години. Тези събития стават във Варна, другото (освен София) първоначално гнездо на нашия футбол. Черноморската ни красавица ще се утвърди като престижен футболен център, а варненските отбори имат добрите възможности за срещи с команди на екипажите на чуждестранните, най-често английски, военни и търговски кораби, хвърлили котва в пристанището. Тези срещи допринасят, разбира се, за напредъка на варненските футболисти. „Тича“ и „Владислав“ стават авторитетни имена у нас, известен ще стане и отбор с чудесното име „Шипченски сокол“ (питам се сега защо трябваше да изчезнат тези имена, свързани с традиции, защо и как западна варненският футбол, който има така богата история — но това са отделни теми). Така в ония далечни години започна съперничеството София — Варна, което дълго време ще внася оживление във футболния ни живот.

Сега сме в лятото на 1919 г., когато към примамливия, но негостоприемен за футболистите черноморски бряг потегля отборът на „Левски“. За спортна Варна това е събитие, което предизвиква изключителен интерес, старият градски колодрум, на който „сините“ играят с „Тича“, е буквално претъпкан. И за бурна радост на зрителите, мачът завършва 4:1 за тичанци (това е мачът, за който стана дума в историята с вратовръзките на „сините“). Във Варна играе и „Славия“, но не успява да защити реномето на столичния футбол — губи от „Тича“ с 0:3. На възмутените си почитатели в София играчите на „Левски“ и „Славия“ ще обясняват после тези чувствителни загуби във Варна с голямата горещина и с продължителното къпане в морето, в това вероятно има нещо вярно. През есента на същата 1919 г. „Тича“ (както е прието) връща визитата на софиянци, побеждава „Славия“ с 1:0 и дава 1:1 с „Левски“.

През вълнуващи перипетии ще преминава това футболно съперничество София — Варна. Неговата кулминация е може би в периода 1924–1925 г., когато варненският „Владислав“ с победа с 2:0 на финала в София с „Левски“ става нашият пръв държавен шампион. И ще защити през следващата година титлата си с победа с 3:0 срещу „Славия“. После ще дойде ред на реабилитацията на софиянци, но варненци са запазили вече почетно място в историята на българския футбол.