Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (8)

Начало на най-старото столично дерби

В първите срещи между футболистите на двата клуба „Славия“ излиза със своя втори или трети отбор срещу първия състав на „Левски“ и редовно печели. Но по-младият клуб набира сили, укрепва и ето че идва първият мач между титулярните единайсеторки. Той се играе на първи април 1915 година (близо една година след основаването на „Левски“). Любопитни подробности за него ми е разказвал Георги Григоров — Фурланата, един от основателите на „Славия“ и участник в този мач:

— На някогашното игрище „Славия“ до Руския паметник зрителите, предимно привърженици на двата клуба, бяха насядали покрай самата тъчлиния, която беше по-скоро въображаема. На двата края на терена бяха забити по два дирека — футболните врати (напречна греда нямаше). Входът беше, разбира се, безплатен — игрището тогава нямаше ограда, а и никому не би минало през ума, че за да гледа футболен мач, трябва да си купи билет. По споразумение между двата клуба през първото полувреме реферът беше от „Славия“, а през второто от „Левски“. За да се осигури по-голяма обективност, имаше специално жури. През целия мач зрителите (както ставаше тогава) разговаряха с играчите и им даваха съвети кой, как и къде да играе, със свои компетентни напътствия се намесваха от време на време и членовете на журито.

В този мач славистите излязоха с традиционния си бял екип, левскарите се явиха със своите жълто-червени фланелки на райета. „Славия“ имаше предимството на създаденото вече реноме и на по-големия опит, младите левскари показаха висок дух и смелост. Техният капитан Спас Стоянов тичаше навред, често се чуваха нарежданията му „пази си мястото“, „не го оставяй да бие свободно“…

Първото полувреме премина при надмощие на „Славия“, но завърши 0:0. През второто полувреме удар на Тодор Владимиров (Сан) прекара топката между двете греди на „Левски“ — гол, 1:0 за „Славия“. Първият гол в историята на безбройните срещи между двата тима. После левскарите стегнаха обръча пред вратата на „Славия“, но резултатът не се промени.

Когато мачът завърши, играчите на двата тима, придружени от привържениците си, се отправиха към двата купа дрехи зад двете футболни врати, зорко пазени от малчугани. В двете махали дни наред продължаваха коментарите по играта.

Такова е началото на най-старото столично дерби. Оттогава са изминали 79 години, то е позагубило значението си на възлов двубой, който решава първенството. Но остава завинаги като една от най-хубавите традиции на българския футбол.