Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (138)

Болката на ветерана

Не оставяйте старите ценности под праха на забравата — за тази мисъл, дошла до нас от древността, си спомних преди години при посещение на стария стадион „Хайбъри“ на лондонския „Арсенал“, един от най-популярните английски клубове, известен със своите традиции, създавани в продължение на повече от сто години. По стените на клубната канцелария видях много снимки в рамки на хора от различни поколения — състезатели, мениджъри и президенти, които са оставили трайни следи в историята на клуба. И една мисъл — минават годините, поколенията идват и си отиват, а „Арсенал“ остава и продължава пътя си през времето — ето това внушава галерията от портрети, от нея лъха стабилност, самоуважение, почит към миналото и съзнание за непреходността на ценностите в тази древна английска земя. Внушение, което има трайно въздействие. И което още там, на стария стадион „Хайбъри“, ме насочи към други мисли.

Осемдесет години история има вече зад „Левски“. Богата, интересна история, създавана в продължение на десетилетия от хора, посветили на клуба най-хубавите си години и най-чистото от своя живот. А в канцеларията на „Левски“ няма нищо, което да напомня за делата и заслугите на тези хора. Нима не заслужаваше да се постави снимка в рамка поне на Борис Василев-Боркиша, един от най-ревностните инициатори за основаването на клуба, кръстник на „Левски“, поставил начало на юношеския футбол, дълги години уважаван деятел и член на управителния съвет? А в клуба сега въобще не знаят неговото име. И само неговото ли? (И в „Славия“ например едва ли някой знае заслугите на Стефан Чумпалов и Стефан Македонски, такива са нещата и в другите клубове.)

Това е голямата тема за отношението към хора, чието време е минало, но чиито заслуги към клуба имат непреходна стойност и които заслужават внимание. Не става дума за нещо особено, за някакви награди, а просто да знаят, че не са забравени, че все някой си спомня с добро за тях.

Запомнил съм един разговор с Александър Христов-Шкубата малко преди да ни напусне този ветеран, един от първите ни олимпийци, в продължение на 20 години защитавал всеотдайно на терена престижа на „Левски“ — бях го запитал дали получава от клуба някакво внимание, например най-елементарното — честитки за Нова година. „Отдавна са ме забравили, нищо не получавам“ — беше ми отговорил той и в думите му имаше болка, от която и мене ме заболя. И само той ли е изпитвал тази болка… Не ми е известно дали някой от известните, заслужилите ветерани на нашия клуб е удостояван с такова минимално внимание. А как би се повдигнало самочувствието на тези възрастни вече хора, как биха се зарадвали те, ако получат дори една новогодишна честитка от „Левски“ с подписа на президента! Едно малко внимание, което ще им покаже, че не са забравени. Защото много лошо е да съзнаваш, че вече никой не си спомня за теб, все едно че те няма на тоя свят…

Считам, че въпросът за отношението към ветераните на „Левски“ (това се отнася и до другите клубове) и за връзките с тях изпъква сега в друга светлина и придобива по-особено значение. Имам предвид обстановката, създадена в нашия футбол след приемането на професионалния статут: в състава на „Левски“ (както и на всички отбори) започват да преобладават играчи, дошли отвън, за които славното минало и традициите на клуба са чужди. Минало и традиции, които могат да имат изключително морално, мобилизиращо въздействие. Както това много точно са преценили хората от лондонския „Арсенал“. И както е време да го преценят хората от „Левски“. Представям си какво силно въздействие би имала една богата галерия от портрети както на деятели и треньори с изключителни заслуги към клуба, така и на футболисти, създавали славата на „Левски“ — портрети, да кажем, на първия капитан Спас Стоянов-Папа Люро, на Никола Мутафчиев, Иван Радоев, Симеон Янков, Александър Христов, Асен Пешев, Асен Панчев, Михаил Лозанов, Константин Ефремов, Васил Спасов, Божин Ласков, Димитър Йорданов, Христо Илиев, Александър Костов, Георги Аспарухов, Стефан Абаджиев, Кирил Ивков, Павел Панов, Наско Сираков… Като изключим ЦСКА, колко са останалите клубове, които могат да разполагат сега с такова богатство, което е богатство и за нашия футбол? Такава галерия ще има несъмнен морален ефект върху футболисти, дошли в „Левски“ от други клубове, ще им вдъхне гордост, че играят със синята фланелка, носена с достойнство от уважавани майстори, оставили следи в историята на българския футбол, ще ги свърже с богатото минало и традициите на най-популярния клуб в България. Със запознанство с тази галерия би трябвало да започва работата с всеки нов набор в детско-юношеската школа на „Левски“.

Не оставяйте старите ценности под праха на забравата! — колко много мъдрост има в тази мисъл, дошла до нас от дълбините на древността.