Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (35)

Олимпийският дебют

Датата е 28 май 1924 г. На парижкия стадион „Коломб“ пред 15 000 зрители българският олимпийски отбор излиза на терена в червени фланелки с лъвчета на гърдите и бели гащета, музиката свири „Шуми Марица“. Това е първо участие на български футболисти под олимпийско знаме. Съперник е отборът на Ирландия, сочен за един от фаворитите във футболния турнир на VIII олимпийски игри.

Развитието на играта опровергава прогнозите. Ето какво ми е разказвал за този мач Александър Христов:

— В началото, като дебютанти, бяхме плахи и объркани, но постепенно се окопитихме и започнахме тежка борба. Срещу предимството на ирландците в опит и техника вкарахме в действие нашето силно оръжие — изкуствените засади. Аз бях предният бек, трябваше да издебвам момента и да давам знак за организиране на засадата. Такава клопка в хода на мача устроихме 23 пъти. Този ход на нашия отбор промени облика на играта, ирландците явно се сковаха и не се решаваха да атакуват, за да не попаднат в капана… Публиката започна да ни окуражава, ние засилихме атаките, но безрезултатно. А изкуствената засада е коварно, двуостро оръжие: в 75-ата минута централният нападател Дънкан от явна засада вкара гол, страничният съдия вдигна флагчето, но главният съдия Анрио, изглежда, не го забеляза и посочи центъра… Така мачът завърши 1:0 за Ирландия.