Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (52)

Някога в редакцията на вестник „Левски“

Когато мисля за някогашния спортен вестник „Левски“ — първият му брой се появи на 5 октомври 1933 г. — винаги си спомням за неговия издател и първоначален директор и главен редактор Евтим Дедов. Спомням си с най-добри чувства. Дедов беше добродушен, ведър, общителен човек, едър, с наднормено тегло, шкембелия, с вечно разкопчано сако, често се задъхваше. Държеше парфюмерия на ъгъла „Витошка“ — „Алабин“ (на това място днес се намира голямата книжарница „Максим Горки“, заела и няколко от някогашните съседни магазини). Парфюмерията беше малка, добре подредена, ухаеща. В нея по всяко време съм виждал съпругата на Дедов, една слаба, тиха, учтива жена, в чиито очи сякаш се таеше някаква тъга. Зад щанда с различни шишенца, бурканчета и кутийки имаше стръмна, тясна дървена стълба, която водеше към малък таван над самото магазинче. В това таванско помещение имаше два-три стола, маса, върху която неизменно виждах голяма пишеща канцеларска машина „Адлер“, имаше и етажерка, винаги пълна с чуждестранни спортни вестници и списания на различни езици. Ето, на това таванче се намираше „редакцията“ на вестник „Левски“ — поне по времето, в което сътрудничех на вестника, т.е. в периода 1933–1935 г.

Навремето мнозина гледаха на вестника като на орган или издание на спортния клуб „Левски“. Това не беше вярно. Единствената връзка между клуба и вестника беше името и то сигурно не е било избрано случайно. Връзка беше, разбира се, и самият Евтим Дедов — в онези години той беше секретар на обществени начала на клуба „Левски“. А вестникът беше негово частно издание. Стремежът му беше два пъти седмично (в понеделник и четвъртък) да се издава интересен, разнообразен спортен вестник с новини от страната и чужбина. По-важните събития и проблеми на клуба „Левски“ имаха, разбира се, известно предимство, но без подчертани запалянковски тенденции.

Вестник „Левски“ нямаше голям персонал. Питал съм се дали въобще имаше щатен персонал. С изключение може би на едно интелигентно еврейче-полиглот, което редовно съм виждал в „редакцията“. Владееше няколко езика, тракаше на пишещата машина „Адлер“ и за всеки брой на вестника превеждаше обширни, разнообразни материали от чуждестранни спортни издания и те запълваха цяла страница на вестника, най-редовно се поместваха информации и коментари за футболните първенства на Англия, Италия, Германия, Франция, Австрия.

Вестник „Левски“ поддържаше редовни рубрики „Спортът в чужбина“ и „Спортът в провинцията“, търсеше актуалната информация, злободневните теми и проблеми, поместваше често критични материали, интересни, духовито написани пътни бележки (например за голямото турне на „Левски“, за което стана дума, за турнета на „Славия“ и националния отбор), фейлетони, обзори, снимки и карикатури, поддържаше популярна хумористична рубрика „Веселото в спорта“. Всички тези материали се пишеха от добри нещатни сътрудници, които Дедов умееше да привлича. Между тях беше талантливият професионален журналист Константин Фортунов (той сътрудничеше и на хумористичната рубрика под псевдоним Граф Бинджати), беше и работливият колега Ангел Иванов, бяха и специалисти по различни видове спорт.

В ония години бях студент в Юридическия факултет, усещах сърбежа да пиша, за мен беше удоволствие да сътруднича на вестника, който носеше името на моя клуб. Пишех редовно коментари за мачове и футболни обзори, бележки на злободневни теми (като тая за кризата в отбора на „Левски“ например), интервюта, във вестника беше публикуван и моят първи разказ на спортна тема — беше посветен на участниците в Балканските игри по десетобой по това време. За всички мои многобройни материали в продължение на две години не съм получил нито лев хонорар, нито пък съм очаквал хонорар. Пишех за чест и слава, заради удоволствието да пиша. Дали Дедов е плащал хонорари на други сътрудници, това и до днес не ми е известно, нито ме е интересувало.

Иска ми се да предложа сега и нещо, което дава представа за рубриката „Веселото в спорта“ — куплетите „Спортен филм“ от 30 юни 1934 г. (по повод слабата и скучна игра в мача на „Левски“ с „Апоел“ от Тел Авив, завършил 1:0 с гол от дузпа):

Мордохай и Нисо с Аврамача

Вкупом днес отидоха на мача.

Шест часа, а гледаш празни пейки

И игрището поливат с лейки.

Топло, душно и стоиш по риза —

Запознанства, снимки, речи, букети,

П. Стоянович и Аруети

Почват: кюта-пат, насам, натамо,

Никаква игра, а ритат само.

Най-подир открихме резултата,

Но от дузпа, мили спортни братя.

Ще викнем — Господ да ни прости,

Но не щем ний такива гости

И не щеме „Левски“, тим от класа,

Веч такваз игра да ни поднася.

А сега по случай таз победа,

Келнер, единайсет сладоледа.

Граф Бинджати

Сега, когато от дистанцията на изминалите години се опитвам да преценя вестник „Левски“ такъв, какъвто беше, мога да кажа, че той, така или иначе, беше явление в нашия спортен живот по онова време, беше част от широкия, разнообразен, емоционален свят на клуба „Левски“, изпитваше въздействието на този свят и от своя страна оказваше въздействие върху него, беше една популярна трибуна.

Затова ти разказах нещо за стария вестник „Левски“, драги читателю.