Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (78)

1949 г: 1:1, 2:2, 2:1

Стадион „Юнак“, 8 май. Близо 35 000 души са изпълнили всички възможни места — стълбите, парапетите, оградите, дори покрива на санитарната линейка. Не се броят тези, които са се покатерили по околните дървета. Те всички са забравили своите всекидневни грижи, има нещо по-важно, всички изживяват една и съща треска — кой ще победи? Под неспирния грохот армейците откриха резултата още в 5-ата минута… „Сините“ изравниха. Край на мача.

16 май. Втори финален мач. Пак армейците първи вкараха гол. И покачиха — 2:0. Решено ли е всичко? Не, „сините“ промениха — 2:1. После вкараха още един гол — 2:2. Край на мача.

17 май. Трети финален мач. Още в първата минута 1:0 за ЦДНА. После стана 1:1. Край на редовното време. Две продължения по 15 минути — 2:1 за „Левски“. Небето щеше да се събори, избухна вулкан от бурни, нескончаеми овации и скандирания, стадионът потъна във феерията на хиляди запалени факли от вестници.

А след това в някогашния ресторант „Ариана“ в Парка на свободата (така се наричаше тогава Борисовата градина) имаше истинска народна фиеста, непознати хора се целуваха и си честитяха победата, в много очи имаше сълзи от вълнение и радост.

Героите победители в тези три епични мача: Апостол Соколов, Стефан Методиев, Амедео Клева, Константин Георгиев, Иван Димчев, Димитър Дойчинов, Борислав Цветков, Васил Спасов, Георги Кардашев, Георги Пачеджиев, Любен Хранов, Арсен Димитров, Атанас Динев, Ангел Петров–Чори, Драги Георгиев, капитан на отбора беше Стефан Методиев, треньор Режьо Шомлай.