Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (2)

Основаването на „Левски“ навремето само по себе си е едно предизвикателство спрямо някои вкоренени консервативни разбирания и особено спрямо негативното отношение към спорта в училищата в онази епоха — казвал ми е проф. д-р Драгомир Матеев, който е бил състезател, после и деятел на „Левски“ (с него ще се срещаме и по-нататък). Помислете само: по онова време за спорт в нашите училища и дума не можеше да става, в София имаше директори на гимназии, които гръмогласно се заканваха, че няма да допуснат да влиза повече в класната стая ученик, за когото узнаят, че е стъпвал на игрище… И въпреки това основатели на „Левски“ са предимно ученици, това по същество е едно ученическо клубче. Кажете, това не е ли предизвикателство?

Предизвикателство е, разбира се. Само че момчетата от „Левски“ не са имали намерение да предизвикват никого, най-малко своите директори. Те просто са осъществили една скъпа, дълго лелеяна мечта: да основат свой спортен клуб, подобен на тези, които вече са съществували в тогавашната сто и десет хилядна София. Доайен на столичните клубове по онова време е достолепният „Футбол клуб“ (по-късно ще се нарича ФК 13), основан през 1909 г. от софийски младежи, които учат в колежи и лицеи в Цариград, създали са там свой спортен клуб, а през лятната ваканция у нас ритат редовно топката на „Пустинята“ — голяма пясъчна поляна (оттук и името ѝ) в Борисовата градина (днес това място е между стадион ЦСКА и колодрума). Тук дълго време ще бъде игрището на „Футбол клуб“, чиито фланелки са в червени и черни райета. На просторно празно място в края на града (където сега е сградата на Софийския университет) играят членовете на „Клуба на Матинката“, формиран към 1910 г. и наречен така по името на неговия основател и вдъхновител Иван Матинчев; след Първата световна война той ще получи името „Атлетик“, цветовете му са черно и жълто. В квартала „Лозенец“ през 1911 г. е учреден клубът „Раковски“, който има примитивно игрище, фланелките му са в синьо и бяло. А в района около Руския паметник в Александровската болница две клубчета — „Ботев“ и „Развитие“, се обединяват през 1913 г. и така се създава „Славия“, авторитетен, уважаван клуб, на когото било писано да остане след време най-старият у нас; първото му игрище дълго време е до Руския паметник, екипът му е изцяло в бяло.

— Идеята да основем свой клуб все повече назряваше и у нас, момчетата от квартала около бул. „Патриарх Евтимий“, улиците „Витошка“, „Цар Асен“, „Парчевич“ и съседните около тях — разказвал ми е Зафир Абрашев, който е от основателите на клуба. — Бяхме приятели, повечето от нас ученици от Втора мъжка гимназия, ритахме топката по празните места в квартала, на „Могилката“, понякога и на „Пустинята“ с колежаните. Бяхме махленски групи, играехме, разбира се, с всекидневните си дрехи. Обединяваше ни мечтата да основем свой клуб, дойде денят тази мечта да ни събере на „Могилката“.

„Могилката“, влязла в историята на „Левски“ и на българския футбол като едно от първите му гнезда, е игрището на тогавашната Втора мъжка гимназия, разположено на издигнат терен (оттук и името му), оградено с изкуствен плет (на това място днес се пресичат бул. „П. Славейков“ и ул. „Н. Славков“). То е почти в края на града, оттук започва просторно поле, по него тук-там се виждат къщурки. На това игрище е основан „Левски“ — в тих, спокоен ден, в който в свежестта на софийската пролет се усеща вече топлия лъх на идващото лято. Тук се събират момчетата от различните групи в квартала, те са на възраст от 15 до 18 години, между тях притичват и 13-годишни хлапета. Всички са въодушевени — в тоя ден става нещо голямо: основан е новият клуб.

— Бяхме се събрали като на празник — беше добавил Зафир Абрашев. — Толкова време все това говорехме в махалата — да се обединим и да основем наш клуб. Ето че този ден беше дошъл, имахме си вече клуб!

Изникнал е и голям въпрос: за името на клуба. По това време у нас са модерни нашумели имена на чужди клубове, под тяхно влияние са някои от предложенията на участници в учредителното събрание — „Рапид“, „Олимпик“, „Глория“, „Мажестик“…

„Левски“ ще го кръстим! — скача 17-годишният ученик Борис Василев-Боркиша, един от най-разпалените инициатори за основаването на клуба (запомнете това име, често ще го срещаме по-нататък).

Спонтанните, единодушни ръкопляскания и овации посрещат предложението и това е кръщението на новия клуб. А Боркиша ще влезе завинаги в неговата история като кръстник на „Левски“.

Петдесет години след този ден Борис Василев ще ми каже:

— Предложих името на Апостола на свободата, защото той е моят герой, от него винаги съм се възхищавал. За мен той е образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов и готовност за саможертва за народа! Такъв трябваше да бъде патронът на нашия клуб, да бъде гордост на младите хора. А и не ми се искаше клубът ни да носи чуждестранно име.

Мисля сега как ли тези момчета, основателите на „Левски“, са си представяли по онова време бъдещето на своето току-що родено и съвсем скромно ученическо клубче? Чел съм някъде една мисъл на португалския писател Жозе Самарагу: „Бъдещето има своите права, настоящето не ги знае и не може да ги предвиди.“ Така е, нима тези симпатични момчета са могли да помислят, че тяхната свидна, скромна рожба „Левски“ ще бъде след време най-популярният клуб в България, чието име и слава ще се предават от поколение на поколение? Момчетата отдавна са напуснали този свят, но делото им остава!

Така преди осемдесет години на отдавна изчезналата „Могилка“, в тих и спокоен ден, беше започнат дългият път на „Левски“ през времето.

Датата беше 24 май 1914 година.