Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (121)

В духа на традицията

Достигаме до етапа на 1963 г. — тогава стана забележително събитие: на новия клубен стадион (тридесет години по-късно той ще получи името на Георги Аспарухов) беше открита първата детско-юношеска клубна школа по футбол у нас — школата на „Левски“, която ще стане школа еталон. Жива е традицията, чието начало е далече във времето, маркирано с появата на „сините лъвчета“.

Ето го и първия директор на школата — Михаил Георгиев, един от най-опитните и авторитетни наши специалисти в тази област, който ще постави на здрави основи нейната дейност и ще очертае тенденциите на развитието (след него този пост ще поемат други специалисти). За работа с младата смяна бяха създадени възможните най-добри условия, въведе се и обучение на десетгодишни деца.

Юношите старша възраст спечелиха нова шампионска титла през 1971 г., треньор Петър Дончев. А в следващите години в младата смяна на „Левски“ ще израснат първокласни футболисти — като Емил Спасов, Томас Лафчис, Валери Греков, Тони Джеферски, Йордан Йорданов, Славчо Стоилов, Никола Радев и т.н. Цели десет години обаче трябва да минат, за да застанат юношите старша възраст отново на върха — през 1981 г., с треньор Серги Тодоров. Сред младите шампиони сега са футболисти, които скоро ще се радват на завидна популярност — Борислав Михайлов, Петър Петров, Красимир Коев, Николай Илиев, Божидар Искренов, Наско Сираков, Емил Велев и т.н. (все така заедно ги видяхме в шампионския триумф на първия отбор на „Левски“ през „златната“ 1984 г.). Следват нови титли за юношите старша възраст — през 1987 г. с треньор Ради Минковски, през 1989 г. с Емилиян Павлов, през 1991 г. с Ради Минковски.

Юношите младша възраст завладяха върха през 1964 г. с треньор Петко Николов, 1967 г. с Михаил Георгиев, 1969 г. с Петър Дончев и Асен Панайотов, 1978 г. с Петко Николов, 1984 г. с Веселин Лечев, 1988 г. с Воин Войнов, 1989 г. с Ради Минковски, 1992 г. с Бисер Хаздай. Шампионски титли спечелиха и детските отбори — през 1971 г. с Георги Стоянов, 1984 г. с Емилиян Павлов, 1987 г. с Димитър Алексиев, 1989 г. с Николай Грънчаров.

Фланелката с националния герб са обличали около сто възпитаници на школата на „Левски“. По участия в юношеския национален отбор рекордьори между тях са Валери Греков — 38 мача, Красимир Коев — 36, Николай Илиев — 29, Воин Войнов — 28, Тони Джеферски — 27, Томас Лафчис и Иван Стоянов — по 25, Божидар Искренов — 20, и т.н. Голмайстор — рекордьор на юношеския национален отбор, и до днес остава Павел Панов с 20 гола. Възпитаници на школата на „Левски“ станаха европейски юношески шампиони с отбора — победител в турнира на УЕФА през 1959 г. — Г. Соколов, Н. Цанев, П. Величков, Д. Жечев, Ст. Китов, П. Димитров, П. Александров, и през 1969 г. Г. Тодоров, П. Панов, Сл. Стоилов, Н. Радев.

Зад всички тези постижения са усилията, амбицията и предаността на опитни специалисти треньори. Имената на мнозина споменах, към тях ще добавя и тези на Емил Спасов, Янко Кирилов, Стефан Аладжов, Васил Митков, Стефан Грозданов, Румен Близнаков, Александър Кръстев, Ангел Станков, Б. Хаздай. Дял в успехите има и един опитен методист, чието име е добре познато — Георги Пачеджиев.

В такава равносметка обикновено се пренебрегват усилията и заслугите на други хора — безкористните и предани обществени деятели. А на младата смяна на „Левски“ много обич и грижи в продължение на дълги години посветиха те — Любомир Алдев, Георги Манов, Михаил Цветков, Илия Димов, Димитър Спасов, Иван Велков, Милчо Гавазов, Димитър Антонов, Георги Тошков, Стефан Грънчаров.

…Разказах ти, драги читателю, нещо за основните тенденции в развитието на детско-юношеския футбол в „Левски“. Темата заслужава внимание, защото „Левски“ — както и ЦСКА, „Локомотив“ (София), „Ботев“ (Пловдив) и др. — е един от основните центрове за подготовка на млади кадри въобще за българския футбол. Ще цитирам редове от в. „Старт“, посветени на възпитаниците на клубната школа: „Първо научихме имената на новите титуляри на «Левски» — приличащи си по снажния ръст, по дарбата да мислят и действат бързо, по умението им да играят и живеят задружно… И дойдоха победите, титлите, дойде признанието. Заради пробуждането на собствената сила!“