Навлизаме в етапи с повишена трудност
Намираме се в есента на 1944 г.
По нашия път през времето, драги читателю, сме преминали в друга епоха. Нейното начало е политическата промяна у нас, станала на 9 септември същата година. Тя ще доведе до коренни промени във всички сфери на нашия живот, включително и в спорта.
Спортът стана държавно дело, получи пълна, всестранна подкрепа и това беше чудесно. Заедно с това обаче беше свързан с политиката, нарушено беше нормалното, естественото развитие на спортните клубове, изключени (по несъстоятелни политически аргументи) бяха много от техните дългогодишни, опитни и предани деятели. В дейността на клубовете властно започнаха да се намесват външни фактори — партийни комитети, партийни ръководители и функционери на различно равнище, те контролираха и насочваха развитието, те (по партийни критерии) определяха, т.е. назначаваха председателите на клубовете, в немалко случаи хора, които не са имали нищо общо със съответния клуб, непознати за неговите членове. Така в клубните ръководства навлязоха хора, чужди на тяхното минало и традиции и убедени, че историята започва с тях.
В рамките на коренната реорганизация на спортното движение се предприе обединение на различни клубове, станаха промени в имената им. „Левски“ беше обединен с Пощенския спортен клуб и стана ПСК „Левски“, „Славия“ след обединение с „Борислав“ и „Бежанец“ стана „Славия 45“, доайенът ФК 13 бе обединен с „Раковски“ под името „Раковски ФК“, АС 23 след обединение с „Шипка“, „Победа“ и „Цар Борис“ стана „Чавдар“, ЖСК бе обединен с квартални клубове под името „Локомотив“ и т.н.
След време при поредна реорганизация на спортното ни движение и след нови обединения имената на клубовете — при пълно пренебрежение към техните традиции — за дълъг период пак ще бъдат променени: „Левски“ ще получи името „Динамо“, „Славия“ ще стане „Строител“, по-късно „Ударник“, „Локомотив“ ще приеме името „Торпедо“, столичният армейски клуб ще се нарича ЦДВ, „Септември при ЦДВ“, ЦДНА, ОНВ, ЦСКА „Червено знаме“, ЦСКА „Септемврийско знаме“, „Средец“ и отново ЦСКА. „Раковски ФК“ ще стане „Спартак“.
Ето метаморфозите в името на нашия клуб: 1945–1946 — ПСК „Левски“, 1946–1949 — „Левски“, 1950–1957 — „Динамо“, 1957–1968 — „Левски“, 1969–1985 — „Левски-Спартак“, 1985–1989 — „Витоша“, 1989–1990 — „Левски-Спартак“, 1990 — „Левски“, от 1991 — „Левски 1914“…
С оглед на историческото развитие и в духа на традициите по-нататък в нашето пътуване през времето ще си служа с най-популярните, утвърдени имена, макар в някои периоди клубовете да са имали други официални наименования.
Да се върнем сега назад и да видим какво става по това време в нашия клуб.
Реорганизацията започва с разформироване на ръководството и с изключване на заслужили, изтъкнати деятели и състезатели (!), макар че никой в нищо не може да ги обвини. Изключен е д-р Петър Стоянович, както и някои други деятели, ще бъдат изключени и играчите Любен Стамболиев, Захари Радев (двамата скоро ще бъдат включени в състава на „Спартак“), Ради Мазников (той изчезва безследно), Асен Пешев, Ангел Петров–Чори, Любен Хранов.
За „Левски“ са настъпили дълги етапи с повишена трудност.
В този напрегнат период шанс за клуба е, че начело в новия управителен съвет са авторитетни за епохата и предани на „Левски“ хора, като Никола Крушовенски, Иван Аладжов, Никола Йотов, както и активната роля на деятелите проф. д-р Драгомир Матеев, Димитър Гьошев, Гено Матеев, Методи Величков, Цветан Ганчев, Иван Карадочев, Никола Димитров–Фъц, които са живата връзка между две епохи в развитието на клуба. В трудни за „Левски“ години много ценна подкрепа ще му дадат министрите Атанас Димитров и Руси Христозов, за „Левски“ — по думите на Иван Аладжов — ще се застъпи енергично и Цола Драгойчева, която по това време е министър на пощите. Доброто трябва да се знае и да се помни.
Една от големите грижи на новото ръководство беше да запази и укрепи цялостния състав на футболния отбор. А в него по това време фигурираха популярни играчи — Любомир Алдев, Апостол Соколов, Атанас Динев, Стефан Методиев, Константин Георгиев, Стефан Никушев, Любомир Петров–Боби, Борислав Цветков–Жук, Васил Спасов–Валяка, Божин Ласков, Димитър Дойчинов, Петър Аргиров, Арсен Димитров, Георги Младжов, Борис Симеонов, треньор беше опитният, уважаван Иван Радоев.
Плод на грижи от ръководството и на отзивчивост от страна на пощенското ведомство е осигуреният престой на футболистите през август 1945 г. в почивната станция на пощенци в курорта „Свети Константин“ край Варна (след време той ще получи името „Дружба“). Това е първият лагер-сбор (по сегашния термин) на „сините“.
Спомням си, че горе-долу по това време на морския бряг срещнах моя стар приятел Цветан Ганчев, който тогава беше член на управителния съвет на клуба, добродушен, сърдечен и безкрайно предан на „Левски“, играчите го обичаха и го наричаха Папа Ганчев. В една кръчмичка на самия бряг (баровете не бяха познати) той ми разказа новини за живота на клуба, от който се бях откъснал по това време, още помня кроткия плисък на морето.
— В клуба получавахме покани за гостуване и приятелски мачове от разни градове. На път за Бургас се отбихме в Айтос, посрещнаха ни сърдечно, игрището беше препълнено. В Бургас също ни бе оказан радушен прием, хиляди зрители се стекоха на приятелския мач. Отборът ни в пълен състав беше гост и на Габрово, там на гарата ни посрещнаха с духова музика, а след мача много хора ни изпратиха с благодарност. Сега идваме от Толбухин (така вече се наричаше Добрич), където пристигането ни беше събитие — отборът на „Левски“ е гостувал там, когато градът е бил в пределите на Румъния, и мнозина добре помнеха това.
Мисля сега за интереса и уважението към „Левски“ в ония трудни години, когато в нашия живот миналото беше отречено, а бъдещето не беше още достатъчно ясно. Питам се, тази популярност и сърдечното отношение към клуба не е ли едно признание за достойния му път през времето? И не беше ли тази популярност плод именно на миналото на „Левски“, което някои се опитваха да пренебрегнат, но което хората нямаше да забравят?
Имаше и нещо обнадеждаващо в ония етапи с повишена трудност.
