Джон Броснан
Краят на небесните господари (5)

Глава пета

Майлоу Хейз лежеше гол в мръсното легло със сплетени под главата пръсти, очите му като че гледаха в някаква точка отвъд тавана. Сега беше спокоен. Както през последните три месеца. Дълбоките драскотини по стоманената врата, заедно с дупките в стените, се бяха появили там в първите дни на неговото затворничество. След като окончателно се отказа от тези безсмислени пристъпи на ярост, каза си да използва ума вместо тялото. Непременно щеше да открие начин да си върне благосклонността на Ашли…

И смяташе, че вече е намерил решение на своя проблем. Идеята му хрумна преди седмица и от тогава я разчленяваше на най-малки подробности, пак я събираше в едно цяло, докарваше я до съвършенство. Сега беше готов да приложи плана си.

Търпеливо изчака часовникът да покаже 18 часа, тогава стана от леглото, вдигна от пода подноса с празните чинии и чаша и застана пред вратата. Почти незабавно прозорчето на вратата се плъзна встрани и Шан надзърна през него. Майлоу вдигна подноса към отвора. Шан го пое и Майлоу му каза:

— Трябва да говоря с Ашли. Важно е.

— Знаеш, че и дума не може да става за това — отговори Шан с безизразен поглед. За момент изчезна от погледа на Майлоу, докато се навеждаше да остави подноса от обяд и да вдигне другия с вечерята.

Майлоу не посегна към подноса.

— Казах ти, че е важно. И то за Ашли. Тя ще поиска да говори с мен, щом научи за какво мисля.

— Тя не иска никога повече да те слуша — каза му Шан. Не можа да скрие злорадството в гласа си.

Майлоу удържа гнева си. Ако нещата тръгнеха според плана, щеше да разполага с предостатъчно време да си разчисти сметките с този скопен тъпанар от Минерва.

— Ти просто предай съобщението ми на Ашли — невъзмутимо настоя той. — Кажи й, че имам нещо от жизнено значение за самата нея.

— Нищо няма да направя за тебе, Майлоу — каза Шан. — Не и след това, което причини на Тайра. А сега вземи подноса.

Майлоу все така се правеше, че не вижда този поднос.

— За твое добро е да предадеш молбата ми на Ашли. Ако научи някога, че ти си й отнел шанса да живее отново в истинско тяло, да бъде истински човек, ще побеснее, нали знаеш.

Шан се смръщи кисело.

— Какви са тези приказки? Как би могла отново да стане човек? Невъзможно е.

— Аз пък вярвам в обратното. Измислих начин тя да се сдобие с ново тяло. И ти трябва да й кажеш това.

Шан помисли няколко секунди и завъртя глава.

— Глупости! Ти би обещал какво ли не. Само за да можеш пак да говориш с нея, да опиташ и да я убедиш пак да те освободи. Но аз не искам да ти помагам. Сега вземай подноса или гладувай!

Този път Майлоу протегна ръце и го взе. Шан се канеше да дръпне капака на мястото му, когато Майлоу му каза:

— Чакай, Шан!

— Сега пък какво искаш? — попита онзи подозрително.

Майлоу му се усмихна и каза:

— Предай най-сърдечните ми поздрави на Тайра.

Шан трясна капака.

Майлоу усмихнат се върна на леглото. Сега беше заложил всичко на предположението, че Ашли е запазила някакво присъствие в стаята му. О да, още в първия ден на затварянето му тук Шан беше казал, че Ашли е заповядала на паяците да махнат всички сензори, но и от самото начало Майлоу не вярваше Ашли да се е лишила от удоволствието да гледа и слуша страданията му. Ако грешеше, можеше да смята плана си за спукан балон.

Не му се наложи да чака дълго. След няколко минути чу шум зад вратата. После вратата се плъзна със съпротива настрани. През пролуката се промъкна робот. Кълбовидното му тяло затупурка с паешките си крака към леглото. Майлоу го наблюдаваше спокойно.

— Здрасти, Ашли — каза той.

Паякът спря пред него.

— Майлоу, ако това е поредният ти номер, ще те изкормя — каза Ашли през паяка.

Майлоу седна на леглото.

— Значи Шан ти е предал моето съобщение?

— Няма значение как съм научила какво му каза. Просто ми обясни как мога отново да стана човек. Имаш тридесет секунди да ме убедиш.

Майлоу се усмихна. Беше познал. Оставила е сензори в стаята. Кротко каза:

— Не е нужно да прибързваме. И престани да ме заплашваш, защото няма да ти кажа важната за тебе новина.

— Майлоу!…

— И преди да започна, искам да поставя условията си…

От високоговорителя на робота се чу клокочене.

— Условия? Какви са тези условия! Не съм ти дала право да искаш каквото и да било!

Той сплете пръсти зад главата си и се отпусна на леглото.

— Щом не си склонна да сключим сделка, можеш да си вървиш. И не забравяй да затвориш вратата след себе си.

Този път роботът засъска, после каза:

— Добре, печелиш… засега. Какви са ти условията?

— Ами за начало искам си свободата да се движа из кораба.

— Ще имаш свободата си, но зависи какво ще ми кажеш. Друго?

— Този чеп, Шан, трябва да стане мой личен роб.

— Аз и без това смятах да го накажа. Да… става.

— И си искам момичето.

Това условие беше посрещнато с мълчание.

— Ашли?

— Първо ми кажи как мога да стана човек отново.

Майлоу се поколеба, но каза:

— Така да бъде — той стана от леглото и закрачи из стаята. — Едва ли си забравила нашия неканен гост Робин и неговата чудесна машина?…

— Естествено, не съм забравила.

— Между другото, засичала ли си я някой път след внезапното й отлитане?

— Не — отсече Ашли и нетърпеливо добави: — Казвай най-после!

— Би трябвало също да си спомняш, защото сигурно си подслушвала всичките ни разговори, неговото описание на живота в Шангри Ла с тези чудати Елои?

— Да, да. И какво?

— А помниш ли, че той спомена за запаси от човешки яйцеклетки и сперматозоиди в онази станция?

— Ами… май си спомням. Защо?

— Точно за това ти говоря! Оттам ще получиш новото си тяло!

С вдигнат лазер паякът се втурна към него и го затисна в един ъгъл на стаята.

— Ашли, какво?…

— Може вече и да не мисля толкова ясно, колкото преди, но още не съм станала идиотка! — извика тя. — Какво ми пука за замразена сперма и яйцеклетки в скрита под водата станция някъде си към Южния полюс? Отговаряй бързо, Майлоу, преди да съм ти направила малка операция на очите!

Той вдигна ръце пред себе си.

— По-леко! Нека ти обясня.

— Давай.

— Онази станция е претъпкана с нови технологии. Тамошните интелигентни, саморазвиващи се програми ще могат да ми предоставят необходимите уреди, за да прехвърля записа на твоята личност от биочипа в новороден, празен откъм съзнание мозък.

Ашли помълча, докато осмисли казаното, после попита:

— А това възможно ли е?

— Разбира се. Няма проблеми, стига да разполагам с нужната техника.

— Ясно!… — промърмори тя. — Но как ще намерим станцията? Цяла флотилия Небесни Господари е опитала и пак са се провалили.

— Защото са диваци. Ние имаме техническите възможности да открием Шангри Ла. Карл ще преустрои няколко паяка в подводни търсачи. Те ще могат да издирят станцията под леда. И когато знаем мястото, ще пробием леда с нашите лазери, така ще накараме станцията да излезе от скривалището си.

— Много просто изглежда, както го обясняваш.

— Достатъчно обмислях всичко. Довери ми се.

— Ха-ха! — Но лазерът се дръпна от лицето му.

— Е? Споразумяхме ли се?

— Ами така излиза.

— И аз имам момичето?

— О, добре де!

Майлоу се ухили.

— Ще ми покажеш ли къде живеят? Искам лично да им съобщя хубавата вест.

— Не съм и очаквала друго от тебе…

 

Когато влезе, Майлоу с удоволствие гледаше как пребледнява Тайра. Седналият до нея на дивана Шан само го зяпна изумено.

— Как… как се измъкна? — с треперещ глас попита Шан.

Майлоу не си направи труда да му отговори. Стоеше с ръце на хълбоците и пронизваше с поглед Тайра.

— Да, това съм аз, Майлоу. Нали пораснах, откакто се видяхме за последен път? Както виждаш, отдавна вече не съм в пубертета и ти обещавам, че ще чукам много по-задоволително от преди. Ей сега ще ти покажа…

Той посегна към нея. В същия миг Шан скочи и препречи пътя на Майлоу, който го сграбчи за гърлото. Сега беше по-висок от Шан. И много, много по-силен.

— Слушай, парцал, положението се промени. Аз казвам какво ще става и значи ти си затънал до гушата в лайна.

Повдигна го и го запрати през цялата стая.

Тайра изтича при стенещия Шан. Майлоу отиде при тях, хвана я за врата, както беше коленичила до Шан и я накара да стане. Тя се опитваше да се бори, но в хватката му беше безпомощна. Той влезе с нея в спалнята и хлопна вратата.