Джон Броснан
Войната на небесните господари (17)

Глава шестнадесета

Джан изпищя, когато лапите я сграбчиха. Гадината беше невероятно силна. Изтръгна оръжието от ръката й и я събори на пода. Тя не преставаше да пищи, сви се в очакване на смъртоносния удар. В този миг я заслепи светлина. Ашли беше решила точно сега да включи осветлението. Джан стисна клепачи, не искаше да вижда Хазини, който я държеше в стоманената си хватка. Тя напразно опитваше да се свие на кълбо, за да опази шията и корема си…

Пронизителен детски кикот звънна в ушите й. Лапите я пуснаха. Тя отвори очи. Над нея стоеше ухиленият Майлоу.

— Да си беше видяла лицето — каза й той.

Някой вървеше по коридора зад нея. Робот-паяк.

Зад него се виждаха още няколко. Първият паяк радостно се обади с гласа на Ашли:

— Ей, Джан, страшно смешна беше!

Появи се и Робин. Два от паяците се движеха плътно до него. Видя я и лицето му стана угрижено, опита се да дойде при нея, но един от паяците го хвана. Джан изгледа Майлоу и стана. Гледаше го отвисоко, опитваше се да прикрие избледняващия ужас зад презрителна надменност.

— Значи това са ти шегите? — попита тя. — А Хазини въобще не са проникнали в кораба, нали?

— О, някои успяха — каза Майлоу, — но роботите избиха всички. Поне се надявам да са избили всички.

Гримасата му стана още по-злорада. Джан каза:

— Не си направил нищо лошо на Киш и Шан, нали?

— Никой не се е занимавал с тях. Заключени са в стаите си. По-късно ще трябва да решат дали ще ми прислужват, както го правеха за тебе — повече харесвам хората като слуги, отколкото механизмите. Иначе ще ги преместя в някой от другите кораби, а там животът ще им се стори доста по-труден. А сега елате с мен в лазарета. Искам да направя нещо, преди да се заема с уведомяването на човешките стада в другите кораби, че началството е сменено…

Джан неспокойно вървеше след Майлоу към най-близкия лазарет. Робин беше до нея. Отвсякъде ги заобикаляха роботи-паяци. Досега не бяха имали възможност да поговорят, но Джан виждаше, че изглежда твърде самоуверен въпреки положението. Майлоу въодушевено описваше какви промени е замислил за останалите кораби от флотилията.

— … Онези хленчещи идиоти даже няма да усетят откъде е дошъл ударът, когато се заема с тях. Мислеха си, че имат причини да се оплакват от тебе! По дяволите, отсега нататък свърши безгрижният живот за тях. Ако искат да останат, ще работят, иначе ги изхвърлям на земята…

— Давай, Майлоу! — бълбукащо се разсмя един от паяците. — Ще им покажем на тези къде зимуват раците. — Ашли се държеше все по-инфантилно.

Майлоу заведе групата до една медицинска машина. Махна на Робин.

— Хайде, събличай се и влизай в това нещо.

Робин каза:

— Защо? Чувствам се великолепно.

— Искаш ли да се обзаложим докога ще се чувстваш така, ако не ме слушаш? Прави каквото ти казвам! — заповяда Майлоу.

Робин сви рамене и с поглед се извини на Джан, после бързешком смъкна средновековните си дрехи. Няколко паяци предаваха похотливото пъшкане на Ашли, а Джан се опитваше да не гледа голия Робин, застанал пред машината, която вече бе извадила навън люлката, за да легне в нея. Той се канеше да го направи, но се поколеба и свали пръстен от ръката си. Обърна се и го подаде на Джан.

— Моля те, вземи го. За спомен, ако нещо се случи с мен.

Джан го взе. Майлоу с удоволствие каза:

— Каква хубава сценка от мелодрама, Робин Худ! Но това е само медицинска машина, а не грил за хора.

— Времето е пред нас. Сигурен съм, че после ще измислиш и нещо друго — каза Робин и легна в люлката.

Тя се плъзна обратно в машината. Джан сложи пръстена на средния си пръст. Представляваше обикновено златно кръгче с единствен малък скъпоценен камък.

— Да поръчам ли на Ашли да потърси някаква сватбена песничка от записите? — каза Майлоу, който я наблюдаваше.

Джан каза:

— За какво е всичко това? Защо правиш с него тези неща?

— Той ми надрънка глупости — имал присадка в главата, с която управлявал машината си. Можел да я взриви от разстояние, ако се наложи, а и нас заедно с нея. Не му вярвам. — Обърна се към паяците. — Ашли, включи се в тази машина! Искам той да бъде обстойно прегледан. Потърси има ли нещо в повече, независимо дали е механично или биологично.

— Ей сега, капитане.

Прегледът отне само няколко минути.

— Абсолютно нищо! — докладва Ашли. — Само е лъгал.

Люлката започна да излиза от медицинската машина. Джан оглеждаше тревожно Робин, но той явно беше невредим. Преди пак да извърне поглед от неговата голота, успя да забележи, че белегът на лицето му е изчезнал.

— Добре, Робин Худ, навличай твоите смешни парцали — заповяда Майлоу.

Когато Робин се облече, Майлоу каза:

— Вече е време да си поговорим делово. В твоята машина няма никаква система за саморазрушение, нали?

Робин пипна бузата си, където преди се виждаше белегът, погледна за миг Джан и каза на Майлоу:

— Няма.

— Значи ако накарам някой от роботите да отвори люка, нищо няма да се случи — продължи Майлоу.

— Абсолютно нищо. Във всяко отношение. Ще можете да влезете вътре, но тя няма да полети. Подчинява се само на мен.

— Това въобще не може да ме учуди — Майлоу не се притесни. — Но всички компютри могат да бъдат програмирани наново, а аз съм сигурен, че ти имаш и необходимите кодове, и знанията за такова препрограмиране. Прав ли съм?

Робин не отговори. Майлоу каза:

— Хайде, Ашли…

Един от застаналите до Джан паяци изведнъж скочи към нея. Стегна я през кръста с хващащо пипало, а до гърлото й забръмча режещ инструмент. Тя се вцепени от страх.

— Не!… — изкрещя Робин.

Майлоу вдигна ръка да го успокои.

— Отпусни се — каза на Робин. — Нищо лошо няма да й се случи, стига ти да се съгласиш да ми помагаш във всичко, когато му дойде времето да направим промените в твоята машина и тя да се подчинява на мен. Даваш ли дума? Иначе твоят Небесен Ангел ще умре, а аз ще използвам и други, още по-неприятни методи, за да получа твоето съдействие.

— Това е номер — каза Джан на Робин, като се опитваше да не гледа бръмчащия до гърлото й инструмент. — Той няма да позволи да ме наранят.

— Не бъди толкова сигурна. А може и изборът да не бъде в мои ръце, ако се стигне до отрязване на главата ти. Ашли би могла да поеме инициативата…

— Пусни я! — с треперещ глас каза Робин. — Ще направя каквото поискаш. Кълна се.

— Вярвам ти, о Робин от Шерууд! — Майлоу се ухили. — Никога преди не съм виждал любовта да грее тъй ярко в нечии очи. Ти наистина си опиянен от своята девойка Мериън. Щом имам малко свободно време, ние с тебе ще прекараме интересни часове, за да ме въведеш в приятните изненади на твоята чудесна машина. Особено любопитен съм какви са оръжейните й системи. Но сега трябва да се заема с по-спешни проблеми… Ашли, нека придружителите им да заведат тези двамата в жилището на Джан. Струва ми се, че искат да останат насаме. Но ги пази добре.

— Чакай, Майлоу — каза Джан. — Какво смяташ да правиш?

— С вас двамата ли? Засега нищо, ако ми сътрудничите и се държите послушно.

— Не, питах те за флотилията… и за хората на земята.

— Вече ти казах какво ще правя с флотилията — ще наложа Новия ред. И само ако посмеят да проявят неподчинение, ще ги смажа на минутата.

— Ама разбира се! — оживено каза Ашли.

— А населението на Феникс Две, по-точно остатъците от него, ще трябва да се оправят сами. Флотилията ще се насочи на юг. Време е да видим каква съпротива могат да ни окажат в небесата над Южна Америка…

— Поне няма ли преди това да унищожиш гнездата на Хазините? — попита Джан.

— Тази нощ опекохме поне хиляда от гадините, защо да губим още енергия? И защо да си правим труда? Феникс Две умира. Сама откри, че заразата не може да бъде спряна.

— Ако изгориш гнездата, поне ще премахнеш един от източниците на заразата. Рано или късно тези Хазини ще се доберат до други земни общности.

— Скъпа Джан, боя се, че не страдам от твоята склонност към кръстоносни походи. Ашли, отведи ги!

Майлоу гледаше как четири от паяците подкарват Джан и Робин към изхода от лазарета, после каза на Ашли:

— Добре. Сега отивам в залата за управление, искам да ме включиш към всяка система за всеобщо оповестяване в корабите. — Той доволно потри ръце. — Ще бъде много забавно.

— Не ми харесва това — унило каза един от паяците.

— Какво? — Майлоу изненадано се обърна. — Мислех си, че и ти искаш това, Ашли. Нали така се договорихме.

— Не говоря за това, а за тях. Дето ги оставяш сами. Нали знаеш какво ще правят сега.

Той най-после разбра какво става. Тя… или то… не, все пак в основните си черти си оставаше тя… ревнуваше. Или си въобразяваше, че ревнува, защото доколкото можеше да схване същността на нейната програма, тя не можеше да преживява истински чувства. Но фалшив или истински, резултатът беше един и същ, трябваше да се приспособява към капризите й. Майлоу каза с помирителен тон:

— Още малко ще е така. Докато измъкна от него информацията, която ми е нужна. И ако връзката им стане по-близка, ще съм по-сигурен в искреното му желание да ми помага, защото ще използвам нея като заложник. Щом напълно овладея онази летяща машина, можем да се отървем от него.

— Чудесно — каза Ашли. — Но не разбирам защо ти е нужна онази гадна машина, щом имаш мен.

— Ние имаме нужда от нея, Ашли, като допълнителна защита. Може да срещнем нещо, с което трудно ще се справим.

Той премълча, че искаше машината да стане личната му застраховка. Нямаше как да знае докога ще може да разчита на Ашли. А ако владее машината, ще може да я принуди да кротува, ако другите средства не помогнат. Би му послужила чудесно и като начин да избяга, ако се случи най-лошото.

— А какво ще правим с Джан? И от нея ли ще се отървем?

— Не, стига да не прави щуротии. Имам някои планове за нея. — Той погледна надолу към тялото си. — Само още малко да порасна.

— Не те разбирам.

— Смятам да подновя сексуалната си връзка с Джан Дорвин, на която можах съвсем за кратко да се радвам в предишното си превъплъщение.

— О, така ли било! — каза Ашли.

 

— Твърде весел си, ако си припомним какво се случи — отбеляза Джан, докато Робин се настаняваше на дивана в нейния хол и й се усмихваше.

— И защо да не съм? Още съм жив и сме само двамата тук, а това е чудесно. — Той докосна бузата си. — Обаче ми е жал за белега. Тъкмо започвах да свиквам с него.

— А аз не. Ужасен беше. Много по-добре изглеждаш без него. — Джан усещаше вълна от топлина в слабините си и се сърдеше на себе си. Не беше време за приятни преживявания. — Но не сме сами — раздразнено каза на Робин. — Паяците останаха пред вратата, но бъди сигурен, че Ашли ни наблюдава.

— И какво от това? — Той протегна ръка към нея. — Ела да седнеш до мен.

— Не… ела с мен в банята.

На лицето му се изписа почуда, но бързо се ухили и стана.

— Бих предпочел спалнята, но…

Когато тя внимателно затвори вратата на банята и се обърна към него, той веднага я сграбчи в прегръдката си. Тя с усилие потисна реакцията на тялото си от тази близост и бутна Робин назад.

— Слушай — каза му с напрегнат шепот, — тук няма сензори. Аз настоях за това. Може би скоро няма да е така, но поне досега не са имали време да ги монтират. В момента можем да говорим наистина само двамата.

— Добре. Обичам те!

— Не бъди глупав — каза тя, макар че от думите му леко й се зави свят. — Трябва да измислим какво да правим. Знаеш какво ще ти се случи, когато дадеш на Майлоу цялата информация. Той ще те убие.

Робин все се усмихваше, облегна се небрежно на умивалника.

— А ти обичаш ли ме? Струва ми се, че знам, но ми е по-приятно да го чуя от тебе.

Идваше й да извика „Да!“ с цяло гърло. Майко Богиньо, какво става с нея? Успя да каже колебливо:

— Моля те, би ли говорил сериозно?

— Но аз говоря сериозно.

— И ще бъдеш съвсем сериозно мъртъв, ако не направим нещо! Но не ми идва на ум нищо по силите ни… щом Ашли е на страната на Майлоу, ставаме безпомощни. А на тебе хрумна ли ти нещо?

Той въздъхна и скръсти ръце на гърдите си.

— Всичко, което можем да направим, е да печелим време и да чакаме благоприятна възможност.

— Възможност? Възможност за какво!

— Да избягаме… или нещо друго — Той сви рамене. — Все ще се появи удобен случай.

— О, трябва да благодаря на Майката Богиня за късмета да съм в съюз с такъв гениален стратег… А пък аз не знам защо вече се тревожех.

Той се разсмя.

— Твърде много си блъскаш главата.

Тя също се разсмя. Всичко поне наглед беше абсолютно безнадеждно, но не можеше да устои на неговото непобедимо добро настроение. Може положението да не е чак толкова лошо. Може би той крие някакво преимущество за последния момент…

Когато пак я прегърна, тя не се дръпна и се остави на мощната вълна желание. Потръпна от удоволствие, когато устните им се срещнаха. Бързо потисна смътното чувство на вина от неописуемо приятните си усещания. Остави се той да я заведе в нейната спалня. Отпуснаха се на леглото и той бавно я съблече. После също се освободи от дрехите си. Този път тя не извърна погледа си.

— Не ме докосвай тук — сънено каза тя. — Моля те.

Той я целуваше между гърдите, но спря и подпря брадичката си на лакът.

— Не ти ли е приятно?

— Имах рана преди много време… Ей такава…

Тя прокара пръст по цялата линия от шията до корема си. Усещаше ръката си тежка. И цялото си тяло. Беше уморена, унасяше се в уютната топлина на дрямката. Любиха се великолепно, до изтощение.

— Но сега не личи да е имало рана — каза Робин.

— Оздравя напълно… поне отвън. Но отвътре я усещам. Не ми е приятно да ме пипат на това място… Един Хазини го направи, едва не ме уби.

Той я погали по бузата.

— Не мисли за това. Заспивай.

Леглото леко потрепери. Въздушният кораб се раздвижи. Флотилията тръгваше на юг и все още живите във Феникс Две оставаха сами да се справят с бедите си. И с Хазини. Тя каза:

— Според тебе Майлоу шегуваше ли се?…

— За кое, мила?

— За Хазини… само се бил надявал, че всички проникнали в кораба са избити.

— Тези същества те плашат, нали?

— Ужасяват ме. Щеше да разбереш, ако беше видял само едно отблизо. Смразяващи са. Те са просто машини, пълни с ненавист… създадени от хора машини за омраза, само ядат, размножават се и убиват хора. Живи оръжия. Само като си помисля, че и едно може да е останало в кораба… Уф! — Тя се сгърчи.

Робин я прегърна.

— Ей, всичко е наред! Вече не си сама. Имаш мен. Винаги ще те пазя.

На Джан много й се искаше да повярва в това.

 

Майлоу се наведе срещу вятъра, очите го боляха. Едва не падна и стоящият до него паяк протегна механична ръка да го задържи. Майлоу се страхуваше, че заради малкото си телесно тегло лесно може да бъде отнесен от вятъра.

— Все още се движим твърде бързо! — извика той. — Намали скоростта! Намали!

— Спрямо земята скоростта ни е нулева, Майлоу — каза Карл с безизразния си глас.

Ашли беше потънала в мрачните си настроения и не говореше с Майлоу от сутринта, а точно това му трябваше.

— Причината е в този югозападен вятър, достига четиридесет мили в час. Откъм брега идва буря.

— Господи — промърмори Майлоу. Ядно изгледа Робин, който направо го вбесяваше с невъзмутимото си спокойствие. Дано копелето не е намислило някакви хитрини. — Хайде, отваряй това нещо и се дръпни настрани.

Майлоу с подозрение наблюдаваше как Робин отваря люковете на своята летяща машина, после послушно отстъпва назад. Майлоу заповяда на един паяк да влезе вътре.

— Е, как е! — попита.

— Безопасно е — каза Карл. — Можеш да влезеш.

— Първо ти — заповяда Майлоу, размахвайки отнетото от Джан оръжие към Робин.

Робин се подчини. Майлоу предпазливо се пъхна вътре след него. Вътрешността на машината се оказа твърде тясна. И тъмна.

— Включи осветлението — каза той.

Робин натисна бутон на пулта. Осветлението не се включи. Нямаше светлинки и по пулта. Робин натисна други бутони. Нищо не се промени.

— Какво става?

Робин въздъхна.

— Май батерията е свършила.

— Какво? Какви номера ми разиграваш? — Майлоу ръгна Робин в ребрата с дулото на оръжието.

— Добре де, не е точно батерия. Енергиен елемент. Осигурява енергия за всички функции на машината. Явно трябва да бъде презареден. Трябваше да се сетя за това… Но никога не съм се отдалечавал толкова от Убежището преди.

— Ти какво, опитваш се да ме преметнеш ли? — излая Майлоу и пак го ръгна в ребрата. — Веднага включи това нещо! Нали знаеш какво ще направя с Джан, ако хитрееш?

Робин се обърна и го изгледа.

— Казвам ти истината. Машината няма енергия. Мъртва е. Трябва да се презареди.

— И как точно ще оправим тази дреболия? — настоя Майлоу.

Робин сви рамене.

— Не е чак толкова трудно. В задната част на корпуса има контакт. Накарай роботите да направят необходимата свръзка, после да прекарат дотук кабел от най-близкия енергиен източник.

— Няма що, просто било — промърмори Майлоу. — Карл, кога може да стане това?

— Кабел с такава дължина ще трябва да бъде свален от системите на кораба — каза Карл. — Ще ни трябват двадесет и четири часа. А устройството за свръзка може да бъде изработено за час-два, ако имам техническите данни.

— Страхотно! — саркастично отбеляза Майлоу. — Точно това мечтаех да чуя.

Нощта го измори. Щом предаде по радиото ултиматума си, в три от Небесните Господари започнаха бунтове и бяха потушени доста по-трудно, отколкото си представяше. Всъщност нещата не вървяха добре и досега в „Господаря Монкалм“, наложи му се да прехвърли още механични паяци от другите кораби, а това също беше опасно. Подозираше, че всичко стана заради Ашли. През цялата нощ му помагаше твърде неохотно и отгоре на всичко отказваше да говори с него. Чувстваше се уязвим. Непременно трябва да получи тази проклета машина. Навъсено каза на Робин:

— Така да бъде, имаш още едно денонощие, но ако и след това машината пак не заработи, ще престана да бъда толкова любезен.

 

Далечното ехо на алармените звънци измъкна дука от пиянския унес. Надигна се от леглото и се запрепъва към вратата на малката стаичка. Удари с юмрук по нея. Единият от кисело настроените пазачи отвори.

— А сега какво искате, сир? Още вино ли?

— Тревогата — изграчи дукът. Гърлото му беше пресъхнало, усещаше се болен. — Какво става?

— Не знам. Вос отиде да пита.

В този момент другият пазач се появи тичешком в коридора. Беше пребледнял.

— Обкръжени сме! — викна той.

— От какво сме обкръжени, бе? — дукът искаше да чуе по-разбираеми новини.

— Флотилията… „Мечът на исляма“ и другите… пак са ни открили!