Едно от най добрите произведения на миналия век,три пъти съм я чел преди повече от 10 години, и просто е уникална написана е много увлекателно може да се чете от всяка възраст, а все едно е писана днес от група фантасти и генни инженери.Вижте кога е писана книгата ,а предсказва всичко (според мен) за сто години напред
Трилогията е много интересна, на според мен тази част е най-слабата от трите. Иначе се чете един дъх.
Един от много редките случи, когато оставям книга недочетена и я трия. Сюжетът на моменти е безсмислено разтеглен и описателен, а на моменти препуска, та чак оставя не дупки а пропасти в линията. Когато станаха очевидни и вътрешните противоречия не издържах. Освен това еписана от човек, абсолютно незапознат с човешката психология. от мен получава 3.
Интересно, как се поставя оценка -3- (изобщо някаква оценка)без дори да е прочетена книгата? И точно, по „психологическата част“ — трябва да се опише „дълбочината на човешката душа и копнежа по красивото и възвишеното“ ,та автора да има „представа от човешка психология“ — ?!?
Клишета и „красиво бъдеще“ няма в тази чудесна трилогия , и точно това я прави една от най- добрите в постапокалиптичната литература .
Когато стилът е неизменен в над 150 страници, то смятам, че разполагам с пълното основание да не очаквам промяна в остатъка. Стилът е примитивен и елементарен. Налични са множество вътрешни и външни противоречия, което не е МОЯТ тип научна фантастика. На моменти сюжетът е просто смехотворен, приличащ повече на първите наченки в SCI-FI филмите от началото на 30-40-те години на миналия век. Ако сте чели и опитали да осмислите произведението, то едва ли бихте се учудили на критики относно психологията на героите. Книгата можеше и да ми хареса преди 20 години, но за един зрял, съвременен и ерудиран човек, я считам за наподходяща.
Книгата е писана 88 година и правдоподобно дори и за днес описва технологиите на бъдещето…. А коментар без да си чел книгата…. Просто нямам думи.
Разбрахме на biox не му харесва идеята главния герой да е жена :)
На мен книгата ми хареса, множество идеи поднесени може би не по най добрия начин но за мен бяха нови когато я четох книгата остави приятно впечатление в мен.
Първата книга е супер — обрисувано е постапокалиптично бъдеще; Джан излиза от малкото си село и опознава света; нейн наставник към необятното е един психар — мутант — Майлоу.
За съжаление автора е трябвало да спре дотам, втората книга е силно отстъпление спрямо първата. Просто има твърде много излишни линии — една на Робин/Рин, втора на Майлоу, трета дука, Андреа и пр. , а в следващата книга се появяват още един Майлоу и отделно лииня на Жан Пол и още една линия на Езерния град. За мен беше безсмислено да създават линия на дука и Андреа, които накрая на книгата са убити, само и само за да покажат Рин.
В този смисъл, намирал че Джон Броснан е трябвало да напише само една книга.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.