Дъглас Престън
Проектът „Кракен“ (54)

54.

На Моро отново му призля. Нима това бе необходимо? Погледна жената, към чиято глава бе притиснат револвер. Тя бе онемяла, изглеждаше ужасена и отчаяна.

Гулд се изправи.

— Не! Престанете! Оставете я на мира, копелета мръсни!

— Седни. На. Стола. Или. Тя. Ще. Умре — каза тихо Лансинг, като натъртваше на всяка дума.

Гулд седна.

— Господи! Недейте! Моля ви, не я убивайте…

— Петдесет секунди.

— Не зная къде може да е, заклевам се, че не зная…

— Не следите ли идентификационните номера на електронното оборудване, което използвате? — попита Моро в опит да помогне на Гулд. Нямаше да понесе смъртта на това семейство.

— Не, не!

— Фактури? Разписки? — настоя Моро.

— Четирийсет секунди.

— Те са… в компютъра ми… Но няма… ток… Моля ви, не я убивайте!

— Трийсет секунди — каза Лансинг.

— Ей — каза Моро и се обърна към Лансинг, — дай му малко време! Човекът не може да мисли, докато застрелват жена му.

— Напротив, това му помага да се съсредоточи — отвърна невъзмутимо Лансинг. — Двайсет секунди.

Господи, Лансинг наистина бе психопат! Едва сега Моро осъзна, че този човек е луд за връзване.

— Чакайте! Чарли! — извика Гулд. — Трябва да е в прототипа на Чарли!

— Чарли? — попита Моро.

— Чарли е робот, но… не е тук.

— Десет секунди.

— Къде е Чарли? — изкрещя Моро. — Не виждаш ли, че ще я убие?

— Наблизо… нагоре по пътя! Чакайте! Недейте! Ще ви кажа! Само махнете оръжието!

— Времето ти изтече — заяви Лансинг. Не стреля. Но и не свали револвера.

— Чуйте ме! — заломоти Гулд. — Зная къде е. Ще го донеса. На десет минути оттук е. Ще се върна. Обещавам!

— Дай ми адреса — нареди Лансинг. — Аз ще го взема.

Гулд впери поглед в него. Очите му искряха предизвикателно. Жена му обаче бе тази, която каза:

— За бога, Дан! Не им казвай къде е Чарли!

Лансинг вдигна револвера, отстъпи крачка назад и присви пръст около спусъка.

— Тогава ти ще умреш!

— Чакайте — каза Гулд с изненадващо спокоен глас. — Изслушайте ме! Ето как ще процедираме. Аз ще взема Чарли. Не вие. Ако не сте съгласни, можете да убиете и двама ни.

Моро зяпна. Какво им ставаше на тези хора? Неочакваната и необяснима проява на решителност като че ли спря Лансинг да натисне спусъка.

Салонният часовник в дневната удари един.

— Вие сте глупак, господин Гулд — каза Лансинг и допря дулото до главата на жената.

— Позволете да ви обясня, за да разберете по-добре. Роботът е у сина ни. Него се опитваме да предпазим. Няма да ни пречупите, когато става въпрос за детето ни. Можете да убиете и двама ни, но няма да получите робота.

Лансинг се замисли.

— Няма да нараня сина ви. Искаме само робота. Кажете ми къде е и аз ще отида да го взема.

— Не — възрази Гулд с нечовешко спокойствие. — Ето как ще го направим. Аз ще му се обадя, ще му кажа да напусне къщата, в която се намира, но да остави робота. После ще взема робота.

— Кой друг е в тази къща?

— Никой.

Лансинг се замисли. После каза:

— Аз ще набера номера. Къде е мобилният ви телефон?

Единият от киргизците, който явно го бе конфискувал, му го връчи. Лансинг отвори списъка с контактите.

— Това ли е синът ви? Джейкъб?

Мъжът се поколеба, но кимна. Лансинг набра номера. Миг по-късно Моро чу тънък момичешки глас.

— Да?

— Мога ли да говоря с Джейкъб?

Изминаха няколко секунди. После се чу глас на момче.

— Да?

— Ти ли си Джейкъб Гулд?… Има ли с теб един робот на име Чарли?… Добре. Баща ти иска да говори с теб.

Лансинг подаде телефона на Гулд.

— Джейкъб, татко е. Чуй ме… Да, зная. Моля те, изслушай ме. Тук има едни хора, които искат Чарли. Въоръжени са. Зная, че звучи доста страшно, но направиш ли точно каквото ти кажа, всичко ще е наред.

Тишина.

— Ето какво искам от теб. Остави робота и напусни къщата. Иди в планината. Остави Чарли и върви. Веднага. Иди в планината и се скрий там. Аз ще дойда да взема Чарли…

Лансинг грабна телефона от ръката на Гулд и каза:

— Дай ми адреса или ще убия родителите ти още сега!

— Не! — извика Памела Гулд. — Не му го казвай! Джейкъб, бягай от къщата!

Лансинг се усмихна, затвори телефона и го захвърли.

— Дигс Кениън Роуд, №4480.

— Мръсник!

Лансинг се обърна към Моро и каза:

— Събирай си нещата!

А на киргизците нареди:

— Вземете я. Може да ни потрябва, за да накараме хлапето да ни сътрудничи.

Единият наемен убиец започна да реже тиксото, омотано около тялото на Памела Гулд.

— Не! — извика Гулд и скочи от стола. — Не можете да я вземете! Това не е част от уговорката!

Киргизците не му обърнаха никакво внимание: изправиха жена му на крака и я побутнаха към вратата.

— Оставете я на мира! — извика Гулд и се хвърли към тях, но единият наемник отстъпи ловко встрани и го простреля два пъти в гърдите.