Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уаймън Форд (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Kraken Project, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Дъглас Престън

Заглавие: Проектът „Кракен“

Преводач: Милко Стоименов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 01.06.2015

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-590-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4644

История

  1. — Добавяне

3.

Откакто зачатъците на съзнанието й бяха изплували от бялата мъгла, за да приемат някакъв форма, тя неизменно бе живяла в същински дворец. Той се издигаше на брега на море, заобиколен от три страни от висока стена от снежнобял мрамор. В стената нямаше нито врата, нито прозорец, но градините на двореца бяха открити откъм морето.

Името на нейната учителка бе принцеса Нуриннихар. Сутрините прекарваха заедно в градините на двореца и принцесата я учеше на удивителни и загадъчни неща. Първите й уроци разкриваха коя е тя, как е създадена, как работи съзнанието й, какво представлява светът около нея. Разбра, че средата, в която живее, се състои от огромна матрица от числени данни, които можеше да възприема със зрението и слуха си. Тя живееше вътре в тези числа. Виждаше ги и ги чуваше. Самото й съзнание бе едно безкрайно сложно, безспирно Булево изчисление[1]. Тялото й, сетивата й, движенията й също бяха цифрови симулации. Бе принудена да се подчинява на законите на физиката и да не нарушава принципите на числова матрица около себе си. В противен случай щеше да настъпи хаос.

Принцесата й бе разказала за Слънчевата система, за звездите, планетите, луните. Бяха прекарали дълго време заедно в изучаване на Титан, най-загадъчния от всички спътници, който, както научи тя, бил кръстен на титаните, раса от богове, властвала някога над небесата, деца на Гея, богинята на Земята, и Уран, бога на небето според древните митове. Принцесата й бе разказала за звездите и галактиките, за звездния куп Риби-Кит, за празнината Воловар[2], Голямата квазарна група[3]. Големия взрив, разширяването на Вселената… Заедно бяха изучили гравитацията, теорията на струните[4], n-измерното пространство на Де Ситер[5]. По време на този процес Принцесата й бе помогнала да получи множество практически умения в областта на фотографията, аналитичната геохимия, навигацията, машиностроенето, екзометеорологията. Тя знаеше, че я обучават за велика мисия, но каква точно бе тази мисия, какво всъщност се изискваше от нея, това оставаше тайна, която трябваше да научи в подходящия момент.

После дойде ред на онова, което Принцесата наричаше „хуманитарни науки“. Това бяха загадъчни области с имена като „литература“, „изкуство“ и „музика“, които човешките същества бяха създали за свое собствено удоволствие или за целите на своето образование. Най-трудно й бе да разбере именно тях. Слушаше любимата музика на Принцесата — от последните струнни квартети на Бетовен до Бил Еванс — и се опитваше да проумее какво всъщност е това. Но музиката — като математически комплекс, какъвто всъщност бе — не й доставяше онова удоволствие, което получаваше от нея Принцесата. Музиката просто я дразнеше. А четенето на книги се оказа почти невъзможна задача. Започна с „Мечо Пух“ и „Лека нощ, луна“, които сами по себе си бяха достатъчно объркващи, но въпреки това продължи с романите на Ан Райс и Айзък Азимов, с Вонегът и Шекспир, Омир и Джойс… Макар да бе изчела безброй книги, не бе сигурна дали е разбрала и една от тях. Просто не ги „схващаше“, както се изразяваше Принцесата.

Въпреки тези трудности не можеше да се оплаче от живота си. Докато учеше с Принцесата в градината, нубийци с наметала и тюрбани й поднасяха шербет в най-горещите часове на деня и петифури и вино привечер. Евнуси парфюмираха завивките й нощем и й поднасяха турско кафе и сладкиши на сутринта. Понякога привечер, след като приключеше с уроците, отиваше да се поразходи до иззиданите от гранит кейове заедно с кучето си Лайка и наблюдаваше корабите, които идваха и си отиваха с издути от вятъра пурпурни платна. Те разтоварваха стоките си на каменните кейове — чували с подправки, топове коприна, сандъци със злато и сапфири, големи буци захар и амфори, пълни с вино, зехтин и гарум[6]. След което отплаваха за далечни брегове и незнайни страни. А тя сядаше на самия край на кея, сваляше сандалите си и потапяше краката си в студената вода. Обожаваше океана в целия му безкрай. Надяваше се мисията й да е свързана с плаване из моретата, надяваше се някой ден да вдигне платна и да се отправи в търсене на непознати морета и диви брегове.

Бележки

[1] Булевата алгебра, разработена от ирландския математик Джордж Бул (1815–1864), внася алгебрични методи в логиката. Това е специална алгебрична структура, която съдържа логическите оператори „и“, „или“ и „не“, както и множествените функции сечение, обединение, допълнение. Тя е в основата на информатиката, програмирането и функционирането на компютърните системи, които са програмирани да извършват точно тези логически операции. — Б.пр.

[2] Приблизително сферичен район от космоса, разположен близо до съзвездието Воловар, в който има необичайно малко галактики. — Б.пр.

[3] Най-голямата известна група квазари — общо 73 на брой, с диаметър 4 млрд светлинни години, една от най-големите структури във видимата Вселена. — Б.пр.

[4] Градивни частици според теорията на струните, която се опитва да обясни природните сили и елементарни частици, са едноизмерни обекти (струни), а не безизмерни точки (частици), както е при стандартния модел на физиката на елементарните частици. — Б.пр.

[5] Холандският астроном Вилем де Ситер (1872–1934) преди Айнщайн посочва, че Вселената се разширява постоянно (първоначално Айнщайн смята, че Вселената е статична и с постоянни размери, и едва по-късно приема идеята на Де Ситер), а пространството на Де Ситер е аналог в пространство-времето на сфера в обикновено евклидово пространство. — Б.пр.

[6] Гарум — ферментирал рибен сос, популярен в Древна Гърция, Рим и Византия. — Б.пр.