Дъглас Престън
Проектът „Кракен“ (3)

3.

Откакто зачатъците на съзнанието й бяха изплували от бялата мъгла, за да приемат някакъв форма, тя неизменно бе живяла в същински дворец. Той се издигаше на брега на море, заобиколен от три страни от висока стена от снежнобял мрамор. В стената нямаше нито врата, нито прозорец, но градините на двореца бяха открити откъм морето.

Името на нейната учителка бе принцеса Нуриннихар. Сутрините прекарваха заедно в градините на двореца и принцесата я учеше на удивителни и загадъчни неща. Първите й уроци разкриваха коя е тя, как е създадена, как работи съзнанието й, какво представлява светът около нея. Разбра, че средата, в която живее, се състои от огромна матрица от числени данни, които можеше да възприема със зрението и слуха си. Тя живееше вътре в тези числа. Виждаше ги и ги чуваше. Самото й съзнание бе едно безкрайно сложно, безспирно Булево изчисление^[1]. Тялото й, сетивата й, движенията й също бяха цифрови симулации. Бе принудена да се подчинява на законите на физиката и да не нарушава принципите на числова матрица около себе си. В противен случай щеше да настъпи хаос.

Принцесата й бе разказала за Слънчевата система, за звездите, планетите, луните. Бяха прекарали дълго време заедно в изучаване на Титан, най-загадъчния от всички спътници, който, както научи тя, бил кръстен на титаните, раса от богове, властвала някога над небесата, деца на Гея, богинята на Земята, и Уран, бога на небето според древните митове. Принцесата й бе разказала за звездите и галактиките, за звездния куп Риби-Кит, за празнината Воловар^[2], Голямата квазарна група^[3]. Големия взрив, разширяването на Вселената… Заедно бяха изучили гравитацията, теорията на струните^[4], n-измерното пространство на Де Ситер^[5]. По време на този процес Принцесата й бе помогнала да получи множество практически умения в областта на фотографията, аналитичната геохимия, навигацията, машиностроенето, екзометеорологията. Тя знаеше, че я обучават за велика мисия, но каква точно бе тази мисия, какво всъщност се изискваше от нея, това оставаше тайна, която трябваше да научи в подходящия момент.

После дойде ред на онова, което Принцесата наричаше „хуманитарни науки“. Това бяха загадъчни области с имена като „литература“, „изкуство“ и „музика“, които човешките същества бяха създали за свое собствено удоволствие или за целите на своето образование. Най-трудно й бе да разбере именно тях. Слушаше любимата музика на Принцесата — от последните струнни квартети на Бетовен до Бил Еванс — и се опитваше да проумее какво всъщност е това. Но музиката — като математически комплекс, какъвто всъщност бе — не й доставяше онова удоволствие, което получаваше от нея Принцесата. Музиката просто я дразнеше. А четенето на книги се оказа почти невъзможна задача. Започна с „Мечо Пух“ и „Лека нощ, луна“, които сами по себе си бяха достатъчно объркващи, но въпреки това продължи с романите на Ан Райс и Айзък Азимов, с Вонегът и Шекспир, Омир и Джойс… Макар да бе изчела безброй книги, не бе сигурна дали е разбрала и една от тях. Просто не ги „схващаше“, както се изразяваше Принцесата.

Въпреки тези трудности не можеше да се оплаче от живота си. Докато учеше с Принцесата в градината, нубийци с наметала и тюрбани й поднасяха шербет в най-горещите часове на деня и петифури и вино привечер. Евнуси парфюмираха завивките й нощем и й поднасяха турско кафе и сладкиши на сутринта. Понякога привечер, след като приключеше с уроците, отиваше да се поразходи до иззиданите от гранит кейове заедно с кучето си Лайка и наблюдаваше корабите, които идваха и си отиваха с издути от вятъра пурпурни платна. Те разтоварваха стоките си на каменните кейове — чували с подправки, топове коприна, сандъци със злато и сапфири, големи буци захар и амфори, пълни с вино, зехтин и гарум^[6]. След което отплаваха за далечни брегове и незнайни страни. А тя сядаше на самия край на кея, сваляше сандалите си и потапяше краката си в студената вода. Обожаваше океана в целия му безкрай. Надяваше се мисията й да е свързана с плаване из моретата, надяваше се някой ден да вдигне платна и да се отправи в търсене на непознати морета и диви брегове.