Дъглас Престън
Проектът „Кракен“ (48)

48.

Уаймън Форд бе заключен в килията в единайсет сутринта, а сега бе седем вечерта. Някой бе повърнал на пода и локвичката бълвоч стоеше непочистена от часове, а горещината правеше зловонието още по-непоносимо. Нямаше къде да седне, а подът бе мокър и от урина. През килията мина смайващо голям брой задържани — пияници, дребни мошеници, наркопласьори, плюс куп най-обикновени хора, които патрулните полицаи бяха спрели на магистралата и довели в градчето досущ като него. Колите им, разбира се, бяха извозени от пътна помощ. Повечето бяха латиноси, имаше и групичка дългокоси хипита, както и неколцина с вид на клошари.

Нормалните хора, заключи Форд, се бяха скупчили в единия край на голямата килия, по-далеч от истинските престъпници. Така намираха и защита, и състрадание. Всеки от тях разказваше своята история, Форд също. Сервитьор от Лас Вегас, който отивал на гости на родителите си. Студент по бизнесадминистрация от Финикс. Барман от Мичиган, който отивал да види приятелката си в Сан Франциско. Разведен баща на две деца от Орегон, който тъкмо се връщал от среща с хлапетата. Нарушенията им бяха все едни и същи: счупен мигач, продължително шофиране в лентата за изпреварване, пукнато предно стъкло. Всички бяха спрени от полицаи и докарани в града, а за колите им щяла да се погрижи местната пътна помощ. Цената на услугата, научи Форд, бе шестстотин долара.

Доста доходоносен рекет бяха измислили в Редбо, Аризона.

Надзирателят бе мъжът с изпитото лице и оредялата коса. Седеше в стаичката си, в която кънтеше телевизор, включен на някакъв новинарски канал. На всеки половин час ставаше, обхождаше килиите, удряше с палка по решетките, както бе виждал да правят това по филмите, и крещеше: „Млъкнете, по дяволите!“. После се връщаше в стаичката си и продължаваше да гледа телевизия, докато не се появеше следващият задържан, който да бъде регистриран, сниман и тикнат зад решетките.

През тези осем часа, които Форд бе прекарал зад решетките, никой не му бе предложил храна или вода. Никой не му бе позволил да отиде до тоалетната. Не можеше да повярва, че това е възможно, че никой не е сложил край на това безобразие. Явно някой доста влиятелен човек печелеше купища пари. Мислите му се върнаха към Мелиса: чудеше се дали е постигнала някакъв успех в намирането на адвокат и измъкването му оттук.

Чу тежки стъпки и миг по-късно на вратата се появи шерифът, който го бе спрял на пътя. Бавно свали слънчевите си очила. Малките му очички огледаха задържаните и накрая се спряха на Форд. Физиономията му сякаш се вкамени.

— Ти!

Форд посочи въпросително към гърдите си.

Зад шерифа изникнаха двама надзиратели, които отвориха вратата на килията. Форд изпита облекчение. Мелиса най-сетне бе успяла да направи нещо.

Един от надзирателите го сграбчи и го завъртя, като междувременно го удари здраво с палката по гърба и изви ръцете му отзад, за да му надене белезници.

— Ей! — каза Форд. — По-спокойно!

В отговор получи силен удар с палка по ухото, толкова силен, че падна на колене. Усети как от разцепената кожа започва да блика кръв. Оковаха и краката му с тежки пранги и вързаха двата чифта белезници с метална верига.

— Какво, по дяволите…

Последва втори удар върху същото ухо и нова рана.

— Кога ще се научиш да си затваряш устата?

Килията се бе смълчала. Явно това не бе част от обичайната процедура.

Надзирателите дръпнаха веригата, за да го изправят, но го направиха толкова рязко и силно, че едва не извадиха едното му рамо. Застанаха от двете му страни и го побутнаха напред. Той се затътри подир едрия шериф, като едва успяваше да поддържа неговото темпо, докато онзи крачеше по дългия коридор към тежката метална врата. Слязоха надолу по стълбите. Ухото на Форд пулсираше и той усещаше как кръвта му се стича по яката и ръката му.

Минаха през още една стоманена врата, зад която започваше друг, по-къс коридор с четири стаи — по две от всяка страна — сиви стени, бетонни подове и прозорци, през които можеше да се вижда само в едната посока. Това бяха стаи за разпит. Във всяка имаше метална маса и стол в единия край и друг стол в средата, точно под силната лампа на тавана, досущ като по филмите.

Без да кажат нито дума, надзирателите бутнаха Форд към стола и го натиснаха по раменете, за да седне.

Шерифът се настани зад масата и даде знак на надзирателите да изчакат отвън, да затворят вратата и да я заключат. Форд успя да види през армирания прозорец как застават от двете страни на вратата.

Шерифът отново бе сложил слънчевите си очила. Сега ги свали, постави ги внимателно на масата заедно с палката, лютивия спрей и електрошока и каза:

— Току-що получих справка от Ню Мексико. Колата, която карате, е обявена за открадната. Неин собственик е господин Роналд Стивън Прайс.

Замълча няколко секунди, за да предостави на Форд възможност да обмисли новината.

— Това означава, че си имам работа с крадец на коли.

Форд не каза нищо.

— Ще ти задам един лесен въпрос и искам да получа отговор. След като не си Роналд Стивън Прайс, кой си?

Форд отвърна:

— Искам адвокат.

Шерифът взе палката — бавно, внимателно, — обви дръжката й с месестата си длан и пристъпи към него. Замахна и съвсем целенасочено я стовари върху подутото и разкървавено ухо на Форд. Последва нов прилив на остра болка. Шерифът се върна — все така бавно, отмерено — на мястото си, седна и остави палката на масата, като не пропусна да я подравни спрямо останалите неща върху нея. Форд, който току-що бе видял звезди посред бял ден, прочисти с мъка главата си.

Пазителят на закона плесна с ръце и го подкани:

— Опитай пак.

Форд го погледна и каза:

— Искам адвокат.

Ченгето стана отново, но този път взе лютивия спрей. Приближи се с ленива походка. Насочи спрея към очите на Форд.

— Тук, в Аризона, не позволяваме на шибаните престъпници да говорят с адвокат, докато не си признаят сами. Последен шанс: истинското ти име?

Форд затвори очи.

Струята го блъсна право в лицето. Имаше чувството, че някой е лиснал бензин върху кожата му и го е запалил. Издиша, после вдиша дълбоко и опита да отвори очи, но в тях сякаш имаше пясък, а и боляха толкова силно, че отново ги затвори. Усети как от носа му потича слуз и се спуска по устните и брадичката му, а паренето обзема не само лицето, но и врата му.

— Готов ли си да ми кажеш кой си ти? — попита любезно шерифът.

Форд се опита да отвори очи и да си поеме дъх. И преди бяха пръскали лютив спрей в лицето му, а и не само това — бяха стреляли по него с тазер, бяха го обливали със струи от водни оръдия, все неща, които бяха част от задължителното обучение на агентите на ЦРУ, с цел да ги направи по-устойчиви на разпити. Знаеше, че може да издържи. Е, поне за известно време. Чудеше се обаче дали е необходимо. Бяха разкрити и дори онези от ФБР да не бяха навързали нещата, скоро щяха да го направят.

— Въобразил си си, че можеш да караш крадена кола в нашия законопослушен окръг, и това е най-голямата грешка, която си направил в живота си, приятелче.

Обикновено полицаите записваха разпитите на видео. Форд вдигна поглед към камерата в ъгъла.

— Повредена е — каза шерифът. — Много лошо.

На вратата се почука и шерифът извика:

— Влез!

Един от надзирателите влезе, наведе се към шерифа и му прошепна нещо. Той кимна и когато надзирателят излезе, каза:

— Ето и последните новини. Току-що научих, че хората ми са пипнали твоята „жена“ или каквото ти се пада там. Не проговориш ли ти, ще проговори тя. И то веднага щом вкуси правосъдието в Редбо.

— Имаме право на адвокат.

— В Редбо нямате право дори да отидете до клозета!

Шерифът замълча и използва паузата, за да подреди „инструментите“ пред себе си. Взе електрошока. Вдигна го и натисна спусъка — веднъж, два пъти, — при което между двата електрода блеснаха синкави искри.

— Да опитаме отново. Знам, че ще ми кажеш кой си. Или ще съжаляваш много. Всъщност в целия окръг Мохаве, Аризона, няма да има бял човек, който да съжалява повече от теб.

Форд погледна електрошока. Много добре знаеше какво да очаква от него. Запита се обаче дали си заслужава. Кажеше ли на шерифа онова, което го интересува, щеше да спести на Мелиса подобно брутално отношение. Въпрос на време бе, преди ФБР да разбере, че двамата са арестувани в Аризона. Никога нямаше да се доберат до Халф Муун Бей, Калифорния.

— Добре — съгласи се той. — Ще ти кажа кой съм. Но се страхувам, че няма да ти хареса.

— О, ще ми хареса, как няма да ми хареса! Нали съм почистил улиците от поредния боклук? — каза шерифът и го изгледа с присвити очи.

Форд тъкмо се канеше да каже истината, когато чу трясък на метална врата и викове. Гласът на Мелиса, която протестираше гневно.

Шерифът се обърна към него.

— Ето, появи се и твоята мацка.

Форд видя през прозореца как надзирателите побутват Мелиса, окована като него в белезници и пранги. По лицето й имаше кръв.

Форд стана рязко от стола.

— Били сте я!

Шерифът се разсмя гръмогласно.

— Разполагам с куп свидетели, които да заявят под клетва, че е оказала съпротива при ареста. Ти също, между другото. А сега си залепи задника за стола!

Форд видя през прозореца как двамата надзиратели бутат рязко Мелиса в стаята за разпит срещу неговата, при което тя пада на земята.

— О, тя продължава да оказва съпротива при ареста — отбеляза шерифът.

Форд скочи към него, но шерифът го очакваше. Движеше се изумително бързо и ловко за толкова едър човек. Направи крачка встрани и заби електрошока в рамото му. Електрическият ток удари Форд, но той бе толкова разярен, че това не бе в състояние да го спре. Приведе се и заби глава в слабините на шерифа. Той изохка и се строполи тежко на пода. Двамата надзиратели влетяха в помещението с извадени пистолети. Форд се втурна към тях, но единият го удари по лицето с дръжката на пистолета си, докато другият стовари юмрук в корема му. Форд, чиито движения бяха ограничени от стоманената верига, свързваща белезниците на ръцете с прангите на краката, падна.

Докато се опитваше да си поеме дъх, чу вика на Мелиса — прозвуча сякаш от много далеч.

Шерифът се надвеси над него. Лицето му беше почервеняло, очите кървясали, пистолетът му бе насочен право в гърдите на Форд.

— Кажи си молитвата, момче, защото сега ще те застрелям, тъй като си оказал съпротива. Имам двама свидетели, които ще потвърдят, че си превъртял и си се опитал да ми отнемеш оръжието.

Вкара патрон в цевта, прицели се и присви пръст около спусъка.