Дъглас Престън
Проектът „Кракен“ (13)

13.

Лимузината остави Форд на сервизната алея, която бе преградена от полицията и охранявана от агенти на ФБР. Беше прекрасен есенен ден — кленовите листа почервеняваха, а небето бе осеяно с пухкави бели облачета. Стените на инсталацията за изпитване на космическа техника още стояха, но по-голямата част от покрива лежеше на парчета из околните морави. Следователи със защитни костюми сновяха бавно из руините, събираха улики в сини контейнери и забиваха флагчета с номерца.

Форд тръгна към контролно-пропускателния пункт и голямата палатка, разположени на сервизната алея. Когато отмести покривалото и влезе, трябваше да заобиколи купища защитни костюми, комуникационно оборудване и душове за обеззаразяване, както и десетки криминолози и следователи, които сновяха наоколо, водеха си записки, говореха по радиостанции, обработваха улики. Най-накрая все пак успя да се добере до директора на проекта „Кракен“ Антъни Гроувс, позна го от досието, което му бе осигурил Локуд.

Гроувс го видя и тръгна към него. Дясната му ръка беше превързана, така че се здрависаха с левите си ръце. Ръката на Гроувс бе студена, влажна и отпусната.

— Доктор Гроувс? Аз съм Уаймън Форд.

— Моля, наричайте ме Тони.

Гроувс изглеждаше ужасно, както и би могло да се очаква — бледо лице, покрито с капчици пот въпреки хладния есенен въздух. Нещо повече, имаше вид на напълно съсипан човек, на човек, който се намира на ръба на нервна криза, но все още се държи, макар и с последни сили.

Гроувс продължи и гласът му потрепери:

— Как… как бихте искали да процедираме?

— Ако нямате нищо против, бих искал да разгледам първо мястото на злополуката.

— Разбира се. Но ще трябва да облечем защитни костюми. Освен това ще ни трябва ескорт.

Служител на охраната им донесе защитните костюми, след което ги поведе през избитата от взрива врата в осеяното с руини пространство. Докато вървяха след него, Гроувс заговори бързо и неразбираемо, почти бръщолевеше:

— Всички тези тежки машини и оборудване насочиха по-голямата част от взривната вълна нагоре. — Гласът му бе приглушен от пластмасовата маска. — Експлозията отнесе покрива, но това спаси живота на много, много хора.

Служителят на охраната, също със защитен костюм, ги поведе по една разчистена през руините пътека и се озоваха пред огромен стоманен контейнер, разцъфнал като цвете.

— Взривът избухна в този резервоар. Наричахме го Бутилката.

— А вие къде стояхте?

— Ей там, където се виждат останките от пулта за управление — отвърна Гроувс и посочи едно място в непосредствена близост до купчина компютърно оборудване, монитори, клавиатури, измервателни уреди, циферблати… Пултът тънеше в разруха, снопове разноцветни кабели се виеха сред разпилени интегрални схеми, комуникационни шкафове, висящи харддискове.

— А Джак Стейн, една от жертвите, е стоял там? — Форд посочи друго място, изцапано с кръв и белязано с флагчета.

— Да, Джак… стоеше до мен. Отказа да напусне пулта за управление. Шестима други загинаха в онази зона… едновременно… взривната вълна ги удари с всички сили.

Докато Гроувс описваше случилото се, Форд се опита да си представи как е изглеждала инсталацията преди експлозията.

— Къде стоеше Шепърд?

— Там, до Джак.

— Стейн защо не е избягал?

— Остана до края — отвърна Гроувс. Гласът му трепереше. — Опитваше се да изключи „Експлорър“. Остана, защото… защото беше най-смел. — Гроувс преглътна. — Аз… срам ме е, че побягнах навън. Аз съм капитанът на кораба. Не можех да му помогна, но по-добре да бях загинал аз вместо Стейн. Или останалите.

— Вие ли вдигнахте тревога?

— Шепърд, Стейн и аз първи осъзнахме какво се случва. Отне ни само миг да проумеем, че сондата се опитва да пробие Бутилката… и какво ще се случи, ако успее.

Форд се огледа, опитваше се да си представи разигралите се събития.

— Разкажете ми за Шепърд. Каква беше реакцията й преди взрива, когато сондата е престанала да се подчинява на командите?

— Беше смаяна. В шок. Не можеше да повярва на очите си.

— Не си личеше да е очаквала подобно развитие?

— Абсолютно не. И всички внушения, че тази трагедия не е резултат от нещастно стечение на обстоятелствата, са просто нелепи. Тя бе сред най-добрите членове на екипа ми.

Форд кимна и попита:

— Мога ли да поогледам?

— Разбира се.

Форд бавно тръгна около взривената Бутилка. Гроувс го следваше.

— Как е организиран проектът „Кракен“? — попита Форд.

— Разделен е на работни групи. Всяка група е отговорна за конкретна технология или научен експеримент. Всяка представя изискванията си относно възможностите на „Експлорър“. Това определя изискванията и към софтуера, и към онова, на което трябва да е способен. Екипът на Шепърд разработи своя софтуер, наречен Дороти, именно на базата на всички тези изисквания.

— Дороти? Това ли е името на програмата?

— Да.

— Защо?

— В „Годард“ имаме традиция — космическите апарати и ключовите компютърни програми получават имена.

— Но защо Дороти?

— Нямам представа защо Шепърд е избрала това име.

— Друг въпрос: възможно ли е Шепърд да се включи в мрежата на „Годард“ от болничното си легло и да открадне или изтрие софтуера?

— Бих казал, че е невъзможно, но все пак не съм специалист по компютърно програмиране.

— Някой друг да е разполагал е подобно ниво на достъп?

— Не мисля. Но… просто не разбирам. Все пак мрежата на „Годард“ е защитена с файъруол.

— Тоест не вярвате, че Шепърд е замесена в кражбата или унищожаването на софтуера?

— Почти съм сигурен, че няма нищо общо с това.

— Разкажете ми за този пробив в областта на изкуствения интелект.

— Честно казано, това не е по специалността ми. Зная само, че е създала нов подход към програмирането. И че залага на нещо, наречено „неподредена логика“.

— Неподредена логика?

— Нестройна, но бърза логика. Начин да се решават особено трудни задачи. Дороти е в състояние да се учи от собствените си грешки и да редактира собствената си програма. Шепърд направи много симулации и програмата сама се модифицира до такава степен, че вече никой не разбираше как точно работи, дори самата Шепърд. Това, с две думи, е същината на проблема.

— И този софтуер може да работи на всяка платформа?

— Шепърд го създаде с идеята да бъде агностичен по отношение на хардуера. Този изкуствен интелект не се нуждае от нищо, освен от процесор с минимална скорост, оперативна памет и харддиск или флашка.

— Защо сте инсталирали програма, която никой не разбира, в космическа сонда за сто милиона долара, след което сте потопили тази проба в резервоар с течен метан?

Последва продължително мълчание. Форд чакаше да получи отговор и в един момент Гроувс каза:

— Беше огромна грешка. Едва сега разбирам това.

— Разкажете ми за Шепърд… що за човек е?

Гроувс се поколеба.

— Амбициозна. Концентрирана. Вманиачена. Всеотдайна. Светът е пълен с умни хора, но тя не е просто умна. Тя е истински гений. Зная, че тази дума се е изтъркала от употреба, но… на света има прекалено малко истински гении. И тя е един от тях. Те не разсъждават като нас, останалите. Това е. В интерес на истината Шепърд има труден характер. Докачлива е. Непохватна. Колкото и да е умна, понякога се държи като идиотка. Раздели екипа на звена. Никой от хората й няма представа за цялостната картина. Криеше информация от тях. Струва ми се, че искаше да ги държи в неведение.

— Навици? Хобита?

— Фитнес маниачка, занимава се с джогинг, ски, планинско катерене… — Гроувс замълча.

— А сега ми кажете лошите неща.

— Не е в стила ми.

— Това е разследване, а не коктейл…

— Ами… говори мръсотии. Не спазва никакви правила. Бунтарка. Липсват й определени социални умения. Обижда хората, без всъщност да го иска…

— Продължавайте.

— Не се вписва добре в средата тук… Знам, че е имала проблеми в миналото си. Трудно й извадихме разрешително за достъп до секретна информация. И… — Гроувс замълча, после добави: — имаше връзки с няколко души тук.

Форд повдигна вежди.

— Сексуални връзки?

— Да. Доста нашироко хвърли мрежата си, когато дойде, но после се укроти. Не се интересувам от личния живот на хората си, когато това не пречи на работата им, но тя изложи на риск отношенията между колегите с тези свои… връзки. Разбирате ли, тя е изключително всеотдайна, посвещава цялото си време на проекта, по седем дни в седмицата. Но преспа с няколко души, а това винаги създава проблеми, особено в малък и сплотен екип като този, който работи по проекта „Титан Експлорър“.

— Изненада ли ви изчезването й?

— Не. Единственото предвидимо нещо у нея е нейната непредвидимост.

— Семейство?

— Не. Майка й е починала, когато е била на четиринайсет, а доколкото зная, никога не е виждала баща си. След това е била отгледана от роднини в Тексас… дълбоко религиозни хора, много строги. Предполагам, че е попаднала в лоша компания и е избягала от дома си. Животът й се е променил по удивителен начин. Не се съмнявам, че разполагате с досието й. Успехът, с който е завършила Кормел, е повече от впечатляващ.

— Музика?

— Хеви метъл. Слушаше музика, докато програмираше. Някои от колегите й се оплакваха.

— Финансови проблеми?

— Не и доколкото зная. Никой не работи за НАСА заради парите. Ако беше отишла в частния сектор, щеше да получава четири пъти по-голяма заплата.

— Възможно ли е да е решила да продаде програмата на чуждо правителство?

Гроувс го зяпна невярващо.

— Мили боже! Не ми казвайте, че разследването работи върху тази откачена теория!

— Да. Работи.

— Това са пълни глупости! Познавам Мелиса. Тя е истинска патриотка. Мисля, че причината да избяга, е обстоятелството, че е била ужасена от случилото се. — Почувствала се е отговорна. Седем души загинаха. Двамата с Джак Стейн имаха кратка връзка. Тя скърби за него. А и с мозъчното сътресение… Нищо чудно да е малко объркана.

Форд кимна, после огледа помещението за последен път.

— Добре, мисля, че приключихме тук. Благодаря ви.

Докато прекосяваха осеяната с отломки морава, за да се върнат в палатката, Форд разсъждаваше върху името Дороти. Защо ли Шепърд бе нарекла програмата тъкмо Дороти?