Дъглас Престън
Проектът „Кракен“ (38)

38.

— Престани да крачиш напред-назад — каза Мелиса. — Изнервяш ме.

Форд се отпусна тежко на един стол. Бяха минали два часа от изчезването на Дороти. Чакайте да ви се обадя. И как по-точно щеше да им се обади? По скайп? Дали Дороти казваше истината, или пък се опитваше ги излъже? Ами ако я бяха хванали? В такъв случай следваше въпросът кой я е хванал?

— Барабаниш с пръсти.

Форд вдигна ръка и сви пръсти в юмрук. И как Дороти възнамеряваше да им се обади, след като не разполагаха с мобилни телефони?

Мелиса стана от компютъра, взе бутилката минерална вода, която бе купила от автомата до рецепцията, отвори капачката и отпи.

— Изглежда, че онези брокери са задействали огромна мрежа от ботове, която да я залови. Мисля, че изчезна някъде в Калифорния, най-вероятно в района на Силициевата долина. Следата изчезна.

— Е, поне знаем, че не ни е излъгала.

— Пипнах един от тези ботове и декомпилирах изходния му код. Който и да го е програмирал, е знаел идентификационния код на Дороти и е написал вирус, който трябва да я обездвижи. Става въпрос за много добър програмист. Който освен това разполага с екземпляр от ръководството за програмиране на Дороти.

— Смяташ ли, че са я хванали? — попита Форд.

— Бяха я притиснали, а не открих доказателства, че е избягала.

— Ако наистина са пипнали Дороти… какво може да последва?

Мелиса седна на леглото.

— Предполагам, че ще пренапишат кодовете й така, че да я използват за свои цели. Могат да изкарат доста пари с нейна помощ. Представи си изкуствен интелект с нейните възможности, който следи финансовите пазари и е в състояние да преодолее всяка защитна стена, да разбие всяка парола, да интригантства, да заговорничи, да краде, да лъже, да шантажира, дори да убива…

— Те са банкери. Искат само да направят пари.

— Да, но ако след време им хрумне някоя по-мащабна идея? А може да копират Дороти и да я продадат. — Мелиса замълча. — Помисли само какво биха направили иранците или севернокорейците с подобна програма.