Майкъл Скот
Вещерът (56)

Глава 55

— Никога по-рано не съм бил тук — призна Никола Фламел. Спря и погледна надписа над главата си.

Кей 14.

— О, Никола, казах ти, че трябва да излизаш по-често от книжарницата. — Пернел хвана съпруга си подръка, докато минаваха през масивния сив портал към новия кей. — Отворен е от близо година. И е едно от любимите ми места в града.

— Никога не си ми казвала — рече той. Звучеше изненадано.

— Значи дори след толкова много години все още можем да се изненадваме един друг — подразни го тя.

Той се наведе и я целуна бързо по бузата.

— Дори след толкова много години — каза той. — Е, просветли ме тогава — колко често идваш на това място?

— Може би пет-шест пъти седмично.

— О, нима?

— Всяка сутрин, щом излизах от книжарницата, обикновено се спусках до „Ембаркадеро“, за да се разходя покрай морето, и стигах до края на този кей. Къде мислеше, че съм по това време?

— Мислех, че си отскочила отсреща за кафе.

— Чай, Никола — каза Пернел на френски. — Аз пия чай. Знаеш, че мразя кафе.

— Мразиш кафе ли? — попита Никола. — Откога?

— Само от около осемдесет години.

Никола премигна и бледите му очи отразиха синевата на морето.

— Това май го знаех.

— Нарочно ме дразниш.

— Може би — призна той. Загледа се по кея. — Хубав е. И е дълъг.

— Пет метра широк и се подава на сто деветдесет и четири метра в морето — каза тя многозначително.

— Аха — кимна разбиращо Фламел. — Номерът ще е да попречим на Лотан да излезе на брега.

— Стъпи ли на сушата, загубени сме — каза Пернел. Посочи наляво, където Алкатраз бе скрит зад извивката на залива. — Теченията около острова са много бързи. Всичко, което влезе във водата, ще бъде отнесено насам. Не мога да си представя, че ще излезе някъде по-нагоре по брега.

— Ако го стори… — започна Никола.

— Ако го стори, ще се справим с него — довърши Пернел. После се усмихна, за да смекчи суровия тон на думите си. — Ако течението го отнесе оттатък моста, има немалък шанс да се озове от другата страна на залива, в Аламеда, може би. Да стигнем дотам по това време на следобеда, при натовареното движение, ще бъде трудно. Би могъл да нанесе огромни щети, преди да се доберем до него.

— Значи трябва да се погрижим да спре тук — каза той.

— Точно така. Е, ти ме помоли да те заведа колкото се може по-близо до водата. Предполагам, че имаш план?

— Любов моя, аз винаги имам план.

Зад тях се чуха стъпки и те се обърнаха. Прометей и Нитен се приближиха забързано. И двамата бяха нарамили въдици. Слабият японец се усмихна.

— Не го питайте колко ни струваше да вземем тези неща под наем — каза той.

— Колко? — попита Никола.

— Прекалено много — отвърна яростно Прометей. — За парите, които дадох, за да ги наема за няколко часа, можех да си купя цяло риболовно корабче или поне много добра рибна вечеря. Оставихме и депозит, в случай че не ги върнем.

— Какъв е планът? — попита Нитен. Вдигна една празна кофа. — Не можем наистина да ловим риба. Нямаме стръв.

— О, напротив, имаме — усмихна се Никола. — Стръвта си ти.

Нитен и Прометей стояха един до друг, наведени над перилата на полукръглата панорамна площадка в края на Кей 14. Протегнали въдиците над водата, те изглеждаха като съвсем обикновени рибари. Бъбреха си тихо, без да обръщат внимание на откриващата се гледка към града, моста, Острова на съкровищата и „Ембаркадеро“.

Никола и Пернел седяха зад тях. Алхимика бе открил, че седалките се въртят, и се забавляваше, въртейки се ту в едната, ту в другата посока. Столът му проскърцваше при всяко движение. Накрая Прометей се обърна и се втренчи в безсмъртния.

— Ако го направиш още веднъж, лично ще те хвърля на Лотан.

— А аз ще му помагам — добави Нитен.

Изведнъж Пернел се изправи.

— Нещо идва — каза тя тихо.

— Не виждам нищо… — започна Алхимика, но после го забеляза. Надигаща се вълна, тъмна неравност във водите на залива. Обърна се към Древния и Майстора на меча. — Знаете какво трябва да правите.

Те кимнаха и отново насочиха вниманието си към въдиците.

— Пернел — извика й Никола.

Вълшебницата кимна. Подпря се на перилата и се загледа в хората, които се разхождаха по кея. Някои от тях явно бяха туристи — фотоапаратите ги издаваха безпогрешно — докато майката с бебешката количка вероятно бе местна. Имаше двама възрастни рибари, които изглеждаха като залепени за перилата, и трима младежи, които упражняваха жонгльорските си умения с портокали и ябълки.

Пернел се съсредоточи и в косата й запукаха искри.

Двамата рибари моментално си прибраха такъмите и се отдалечиха, без да промълвят и дума. Туристите внезапно загубиха интерес към гледката към града и залива, а бебето в количката се разплака, решило, че е време да се прибира вкъщи. Останаха само тримата жонгльори.

— Те са съсредоточени върху жонглирането си — промърмори Никола. — Ето защо не можеш да им повлияеш.

— Разбира се — засмя се Пернел. — С възрастта започвам да съобразявам бавно.

Една чайка пикира и грабна ябълката, която единият жонгльор току-що бе подхвърлил във въздуха. Втора чайка прониза с човката си един портокал, а после изведнъж четири от едрите птици се спуснаха към младежите и почнаха да ги кълват и да ги засипват с вонящи курешки. Жонгльорите хвърлиха останалите плодове в морето и забързаха по кея.

— Добра работа — каза Никола. — Сега се погрижи никой да не се доближава.

Пернел кимна.

Алхимика погледна към Древния и безсмъртния.

— Прометей, Нитен. Време е.

Въздухът внезапно се изпълни със сладкия аромат на зелен чай, а после и по-острия мирис на анасон. Слабо червено сияние се появи около ръцете на Прометей и се заувива по въдицата му. С пукане и цвърчене потече по кордата и засъска във водата.

Тъмносинята аура на Нитен плъзна по ръцете му като татуировка. Потече по въдицата от въглеродни фибри, карайки я да потъмнее, а после закапа по кордата, за да обагри водата под кея в мастиленосиньо.

И тъмната фигура във водата изведнъж промени посоката си.

— Лотан ще бъде привлечен от вашите аури — каза Никола. — Ще усети вкуса им във водата, точно както акулата надушва кръв. Трябва да го накараме да се приближи колкото се може повече, но вие двамата бъдете внимателни. Не искаме да ви излапа.

— Ето го, идва — каза Нитен. Бялото на очите му, както и зъбите и езикът му бяха посинели.

— Пригответе се — каза Прометей.

Никола Фламел докосна зеления скарабей, който носеше окачен на шията си, и го усети как се затопля в дланта му. Магията бе простичка, беше я правил хиляда пъти, макар и никога в такъв мащаб.

Една червена глава се подаде от водата… последвана от втора… и трета… а после се появи и четвърта глава, черна и два пъти по-голяма от другите. След миг вече седем глави се носеха към тях.

— Да се надяваме, че никой не го снима — промърмори Нитен.

— И без това няма кой да повярва — ухили се Прометей. — Седмоглави чудовища просто не съществуват. Ако някой види такава снимка, ще реши, че е правена с „Фотошоп“.

— Усещам го — каза Нитен. — Изсмуква аурата ми.

— И моята — съгласи се Прометей.

— Нека се приближи още малко — промърмори Никола. Сложи ръце на раменете на двамата и в аурите им се появи зелен оттенък.

— Алхимико. — Гласът на Нитен бе напрегнат.

— Още няколко метра. Колкото по-близо, толкова по-добре.

— Никола — обади се тревожно Пернел.

Червеното и синьото петно във водата вече течаха към създанието, подобно на железни стружки, привличани от магнит. Пред очите им дългото и дебело тяло на Лотан се надигна от водата.

— Ще скочи! — извика Прометей.

Нитен скръцна със зъби, но не каза нищо.

Лотан всмука за последен път от аурите им, след което изригна право нагоре от морето, надигайки се върху опашката си, раззинал широко седемте си усти със стотици остри зъби, готови да…

Въздухът се изпълни с аромат на мента — силен, тежък и наситен.

Чу се пукане… последвано от взрив на зелено, червено и синьо, който обви тримата мъже в мъгла от ароматни цветове.

Никола протегна бързо ръка и едно малко яйце със синкави жилки тупна в дланта му.

Прометей и Нитен залитнаха назад и се подпряха на металните перила. И двамата дишаха тежко, а по лицата им имаше нови бръчки. Сиви косъмчета бяха нашарили черните вежди на Нитен. Никола Фламел вдигна яйцето, като го държеше между палеца и показалеца си.

— Вижте Лотан — каза той.

Прометей ахна.

— Впечатляващо. Какво направи?

— Когато аурите ви го привлякоха към кея, му позволих да погълне малка част от моята аура. Когато тя се озова в тялото му, използвах простичка Преобразуваща магия, превръщайки един елемент в друг. Това е един от основните принципи на алхимията. — Той се ухили. — Върнах Лотан към първоначалната му форма.

— Яйце. — Прометей изглеждаше изненадан.

— Откъдето тръгваме всички — рече Фламел. Подхвърли яйцето във въздуха… където една чайка го грабна, вдигна глава и го изгълта цялото.