Майкъл Скот
Вещерът (55)

Глава 54

Вятърът, свистящ около кристалната кула, бе леден и пропит с миризмата на битка и разтопен метал, но изглежда никой от групата, застанала на окървавената площадка, не усещаше студа.

Авраам Мага — създание, което се състоеше повече от злато, отколкото от плът — стоеше на разнебитения вход, притиснал с дясната ръка към гърдите си обкована в мед книга. Лявата му ръка бе от втвърдено злато. Когато се усмихнеше, само половината му лице се движеше и бледа златиста течност се стичаше от единственото му сиво око.

— Приятели — каза той, като очевидно изпитваше болка. — Чувствам, че мога да ви нарека така. Макар че за първи път виждам някои от вас в плът и кръв, виждал съм всички ви през вековете. Следвал съм ви през настоящето и в бъдещето ви. Знам какви игрички на съдбата и прищевки на обстоятелствата са ви довели тук. И честно казано, аз съм отговорен за някои от тях. — Той си пое дълбоко дъх на пресекулки и гръдният му кош се надигна леко.

— Прометей, мой най-стари приятелю, ти донесе толкова много чудесни дарове в живота ми, включително моята скъпа съпруга Цагаглалал и нейния неудържим брат Гилгамеш. Смятам и двама ви за свои собствени братя, за семейството, което никога не съм имал. Вие знаете какво трябва да бъде сторено.

Двамата мъже се поклониха, без да се срамуват от сълзите по лицата си.

Половината лице на Авраам се раздвижи в усмивка.

— Благодарен съм ви сега и завинаги. — Макар че шията му оставаше неподвижна, окото му помръдна. — Жана д’Арк… каква история имаш само! Какъв живот си водила!

Французойката приведе леко глава, без да откъсва очи от лицето на Авраам.

— Скоро ще се сражаваш за всичко, което ти е скъпо, и ще бъдеш принудена да направиш избор, който ще заплашва да те разкъса. Следвай сърцето си, Жана. Бъди по-силна от всякога.

Жана посегна към ръката на съпруга си и я стисна.

— Ами ти, Сен Жермен? Спомням си, че когато за първи път открих, че животът ти се пресича с този на Жана, си помислих, че има грешка. Прекарах цял месец в проверяване и препроверяване на данните, търсейки тази грешка. Но такава нямаше. В сърцето си ти си искрен човек, Сен Жермен. Немирник си и го знаеш. В едно обаче съм сигурен — винаги си обичал Жана с цялата си душа.

Сен Жермен кимна, а Жана хвърли кос поглед към него и стисна отново ръката му.

— Ще разберете какво да правите, когато му дойде времето. Не се колебайте.

— Паламед Сарацинския рицар и Уилям Шекспир. Още една странна двойка, за която си помислих, че изследванията ми грешат. Но когато проверих и открих, че вие и двамата търсите едно и също нещо — семейство — разбрах, че не бъркам. Вие сте тук днес заради своите особени дарби: скоро ще имаме нужда от твоето въображение, Барде, а той ще се нуждае от твоята защита, Паламед. Знам, че би дал живота си за него. — Авраам вдигна леко глава към рукмата, която продължаваше да виси във въздуха. — Точно както той бе готов да даде живота си за всички вас.

Шекспир наведе глава, после свали очилата си и ги затърка яростно, така че никой да не види избилата по бузите му руменина.

— И Скатах. Сянката. Наблюдавам те от десет хиляди години. Мога да напълня цяла библиотека с твоите приключения и още една с твоите грешки. Ти без съмнение си най-вбесяващата, безотговорна, опасна, вярна и храбра личност, която някога съм срещал. Светът ще бъде едно по-бедно място без теб. Дала си много на човеците и те не са ти се отплатили подобаващо. Но аз имам дар за теб. Той е от две части и ще споделя първата с теб сега. Втората част… е, тя може би ще трябва да почака друго място и друго време. Ето го моя дар: сестра ти е жива. В момента е затворена в едно Сенкоцарство с Архонтката Коатликуе. Трябва да знаеш, че тя отиде там доброволно, жертвайки себе си, за да бъдеш ти в безопасност.

Сянката преглътна тежко. Дланите й се отваряха и свиваха в юмруци. Кожата й бе с цвят на тебешир, а очите й пламтяха в зелено.

— Ти си единствената й надежда за спасение. Помни това. Нека то те крепи, дори когато всичко изглежда загубено. Ти трябва да оцелееш.

Скатах кимна.

— А сега е време да вървите — завърши Авраам. — Върнете се в Дану Талис и унищожете този свят. — После, също толкова тихо, колкото се бе появил, той се обърна и с Цагаглалал и Гилгамеш от двете си страни, изчезна обратно в кулата.

Без да каже и дума, Прометей се покатери по висящото въже в рукма виманата. Корабът потрепери, а после се спусна бавно, докато се изравни с ръба на площадката. Един по един, четиримата безсмъртни минаха по крилото и влязоха вътре.

Остана само Скатах. Беше се обърнала с лице на юг, където светлините на далечния град Дану Талис озаряваха облаците. Смяташе се, че нейният клан, Вампирския, е неспособен на истински чувства и със сигурност не може да плаче, но тогава защо бузите й бяха мокри? Това трябваше да са пръски от морето далеч долу, реши тя. Скатах ги избърса, обърна се, качи се на крилото и се шмугна в кораба.

— Да вървим — каза тя, докато си слагаше колана. — Да приключваме с тази работа. Имам сестра за спасяване.