Майкъл Скот
Вещерът (1)

Никола Фламел умира.

Това е моментът, от който се страхувах толкова дълго; това е нощта, в която мога да стана вдовица.

Бедният ми храбър Никола! Макар че бе състарен и отслабнал, изтощен до крайност, той седя с Прометей и мен и вля последните си сили в кристалния череп, за да можем да проследим Джош до сърцето на Сан Франциско, дълбоко в леговището на доктор Джон Дий.

Гледахме с ужас как Дий превръща момчето в некромант и го кара да призове Коатликуе, зловещата Архонтка, наричана Майката на всички богове. Опитахме се да предупредим Джош, но Дий бе прекалено силен и прекъсна връзката ни. А когато Ифа, Нитен и Софи пристигнаха, Джош взе страната на Дий и неговата смъртоносна съдружница Вирджиния Деър. Не мога да спра да се чудя дали го е направил доброволно.

Гледката как Джош — нашата последна надежда и единствен шанс да сразим Тъмните древни и да опазим света — тръгва с врага бе прекалено голям удар за моя съпруг и той припадна. Още не се е събудил, а аз не съм достатъчно силна да го свестя. Трябва да пазя малкото останала ми сила за това, което предстои.

Един по един загубихме онези, крито можеха да се бият редом с нас: Ифа изчезна, затворена в едно Сенкоцарство, вкопчена във вечна борба с Архонтката Коаткликуе. Скатах и Жана са в далечното минало, нямаме връзка със Сен Жермен и загубихме контакт с Паламед и Шекспир. Дори Прометей е толкова слаб след употребата на черепа, че няма достатъчно сила да държи Сенкоцарството си цяло и то започва да се разпада около него.

Остава само Софи, а тя е разстроена от измяната на брат си. Намира се някъде в Сан Францискр, не знам къде, но поне Нитен е с нея, за да я защитава. Трябва да я открия — има много неща, крито трябва да узнае.

И така всичко се свежда до мен, както винаги съм знаела, че ще стане.

Когато бях дете, преди повече от шестстотин и осемдесет години, баба ми ме запозна с един закачулен мъж с кука на мястото на лявата му ръка. Той ми предсказа бъдещето, както и бъдещето на света. А после ме закле да пазя тайна. Чакала съм този ден цял живот.

Сега, когато краят почти е настъпил, знам какво трябва да направя.

Из дневника на Никола Фламел, Алхимик

Написано днес, сряда, 6 юни, от

Пернел Фламел, Вълшебница

в Сенкоцарството на Древния Прометей

близо до Сан Франциско, Моето последно местожителство