Майкъл Скот
Вещерът (26)

Глава 25

Атон, Господаря на Дану Талис, стоеше на покрива на Слънчевия дворец и гледаше как виманите се издигат от кратера на Хуракан^[1] — вулкана затвор.

— И никой не се измъкна, така ли? — попита той, надигайки леко глава.

— Никой, братко. Моите анпу ги заловиха без усилие.

— Ами мъжът с куката?

— Отделен е от другите, както заповяда.

Атон се обърна към своя събеседник. Някога двамата бяха неотличими, но напоследък Промяната, която засягаше всички Древни, бе започнала да въздейства на Атон. Черепът, носът и челюстта му се бяха удължили, устните му бяха надебелели, а очите му се бяха изтеглили назад и придобили забележим наклон. Сега той носеше тежка метална роба с голяма качулка и дълги ръкави, за да крие деформациите си.

— Трябва да ги убием и да се свърши — каза Анубис. Промяната започваше да завладява и неговото тяло. Също като брат си, Анубис някога бе необикновено красив, но сега зъбите му се бяха удължили, наподобявайки зъбите на съществата, които той създаваше в подземните си лаборатории, а медната му кожа на места бе станала черна и груба като въглен, набраздена с тънки червени вени. Говоренето го затрудняваше все повече и братята знаеха, че скоро ще стане невъзможно. За разлика от Атон, който се опитваше да скрие Промяната, Анубис, подобно на много Древни, парадираше гордо със своята.

— Да ги убием? — попита Атон изненадано.

— Да ги убием. Винаги най-бързото решение на някой проблем е да го елиминираш.

— Но ако ги убием, братко — каза Атон, — ще изгубим най-невероятната възможност в живота си. Авраам казва, че те са от бъдещето.

Анубис се опита да плюе, но не успя. Вместо това се получи съскане през зъби.

— И него също трябва да убием. — Той застана до брат си и двамата впериха поглед през кръглия град към вулкана.

— Къде е научното ти любопитство? — попита весело Атон.

— Помня, че като малък беше безкрайно любопитен.

Анубис разпери длани. Пръстите му бяха закривени, с дълги черни нокти.

— И виж докъде ме докара това. Превръщам се в чудовище. Убеден съм, че моите експерименти някак са ме отровили и са повлияли на Промяната ми. Иначе би трябвало да изглеждаме еднакво — не е ли тъй, братко?

— Авраам твърди, че Промяната е просто разкриване на истинската ни същност — рече меко Атон.

— В такъв случай какво говори това за мен? — изръмжа Анубис.

Атон се извърна от ниската стена, опасваща покрива, и стъпи на първото ниво от огромната висяща градина на царския дворец. Не искаше да казва на Анубис, че наистина започва да прилича на кучеглавите чудовища, които бе създал преди хиляда години.

— Ела с мен — заповяда той.

Градината на покрива — Лунната градина — бе разделена на седем кръга, всеки с различен цвят и пълен с различни видове растения. Атон навлезе в първия кръг, придърпа тежкото наметало по-плътно около себе си, затвори очи и вдиша дълбоко. В този кръг, който опасваше целия покрив на двореца, растяха лотоси — над хиляда различни вида, събрани от всички краища на земята — и той можеше да различи всеки един от тях по характерния му аромат.

— Малки братко, нищо не бива да се случи на нашите гости — каза Атон, като вложи в гласа си известна властност. Знаеше, че Анубис е напълно способен да действа зад гърба му. — Те ще бъдат нахранени и напоени. Няма да бъдат разпитвани — това е нещо, което ще свърша лично.

— Дали това е мъдро, Атон?

Без да се обръща, Господаря на Дану Талис каза тихо:

— Не ме предизвиквай отново, малки братко. Помни какво стана с другия ни брат. Ще правиш каквото ти кажа, без да задаваш въпроси. Ако нещо се случи с нашите гости, ще те държа лично отговорен. — Той се обърна рязко и успя да зърне присмехулното изражение на лицето на брат си. — Мислиш, че съм станал слаб, нали? — попита меко Атон.

Анубис закрачи напред. Носеше дълга ризница без ръкави, която стигаше почти до коленете му. Тя се развяваше около него, докато вървеше, и краищата на сплетения метал косяха нежните лотосови цветове в близките лехи. Той падна на едно коляно пред Атон и сведе глава.

— Виждал съм те да се сражаваш с Предтечи и Архонти. Преследвал съм Земни господари заедно с теб. Ти управляваш империя, която се простира от хоризонт до хоризонт, от полюс до полюс. Само глупак би помислил, че си страхлив или слаб.

— Тогава не бъди глупак! — Атон се наведе да хване мускулестото рамо на брат си и го вдигна на крака. Зениците на плоските му жълти очи се стесниха от кръгове до хоризонтални линии. — Това, което пропусна да кажеш, е, че всички тези дела са извършени преди много време. Не съм тръгвал на битка от осемстотин години.

— Защо да се бием, когато имаме анпу да се бият вместо нас? — попита треперливо Анубис, мъчейки се да запази гласа си безизразен, макар че в очите му припламна страх.

— Мислиш, че животът тук ме е размекнал — продължи Атон, като че ли не го беше чул. — Мислиш, че Промяната ме е отслабила — добави той, а после пръстите му се стегнаха върху рамото на брат му, притискайки нервите, и го повалиха отново на колене върху пътеката от кварцови кристали. — А един мекушав, слаб владетел лесно може да бъде отстранен и заменен с някой по-силен. Някой като теб. Само че забравяш, братко, че аз имам в града толкова шпиони, колкото са цветята на този покрив. Знам какво си говорил, знам какво кроиш. — Атон стисна в юмрук ризницата, вдигна Анубис, замъкна го обратно до ниската стена и го блъсна в нея. — Погледни надолу — изръмжа той. — Какво виждаш?

— Нищо…

— Нищо ли? Значи си сляп. Погледни пак.

— Виждам хора, смалени от разстоянието. Незначителни хора.

— Незначителни хора, да, но това са моите хора, моите поданици. Не твоите. Никога няма да бъдат твои. — Атон избута брат си по-близо до ръба. — Ако още веднъж подложиш на съмнение думите ми, ще те убия. Ако открия, че кроиш заговор срещу мен, ще те убия. Ако отново кажеш публично нещо за мен или моята кралица, ще те убия. Ясен ли съм?

Анубис кимна.

— Ще ме убиеш — изломоти той.

Атон запрати Анубис настрани и той се просна в една леха с чисто бели лотоси. Ароматът им бе толкова силен, че предизвикваше гадене.

— Ти си мой брат и колкото да е изненадващо, те обичам. Това е единственото, което те опази жив днес. А сега ми доведи мъжа с куката.