Майкъл Скот
Вещерът (38)

Глава 37

Марс Ултор скочи към Прометей с острия като бръснач къс меч. Ръцете на Нитен се раздвижиха толкова бързо, че окото не можеше да ги проследи, и той нанесе удар отдолу по китката на Марс. Спазъм пробяга по дланта на Древния и тя механично се разтвори. Нитен улови падащия меч, сръчно го извъртя и изведнъж той вече сочеше към гърлото на Марс. Японският безсмъртен килна глава на една страна.

— Едно време нямаше да мога дори да припаря до теб. Остаряваш.

Марс оголи зъби в свирепа усмивка.

— Бърз си. Най-бързият, когото съм виждал някога. — После изсумтя, когато спазъм стегна мускулите на краката му и го просна на стълбите.

Нитен подхвърли късия меч на Прометей и се наведе да подаде ръка на Древния.

— За мен е чест да се бия с теб.

— Това не беше битка! — Марс се надигна бързо и заби глава в корема на Нитен. Майстора на меча се преви и отлетя назад. Претърколи се на крака и зае бойна поза.

— Престанете. Веднага! — Цагаглалал перна Нитен по тила, промъкна се покрай Прометей и посегна да хване Марс за ухото. Изви го и той извика. — А на теб не съм ли ти казвала да не се биеш?

Марс Ултор почервеня като аурата си.

— Извинявай, господарке Цагаглалал — измънка той. Старицата погледна към Нитен и посочи вратата.

— Марш вътре.

— Ама той започна — оплака се безсмъртният.

— Не ме интересува кой е започнал. Прибирай се и върви да си измиеш ръцете. Мръсни са. Ти също — сопна се Цагаглалал на Прометей. — А това можеш да го дадеш на мен — каза тя и посегна за меча.

Мъчейки се да запази безизразна физиономия, Прометей подхвърли оръжието във въздуха и й го подаде с дръжката напред.

— Слушам, госпожо — каза той и се поклони.

— И наредете масата в градината. Имаме гости за чай. — Тя се обърна и се усмихна на Один, Хел и Черния ястреб, които стояха в подножието на стълбите. — Ще останете за чай.

Никой не промълви и дума.

— Това не беше покана — добави Цагаглалал със стоманена нотка в гласа.