Станислав Сивриев
До съмнало (1) (Разговори с Илия Бешков)

Аз съм от тези, които не печелят на лотария и ТОТО, елегантно се разминавам с всичките си шансове и всяко разминаване се прояснява със закъснение — малко закъснение, колкото да бъде непоправимо. Но в едно нещо ми провървя: на ненавършени двадесет и четири години срещнах Илия Бешков; на ненавършени двадесет и осем вече имах с него онова общуване, което изключва присъствието на трети. Той беше на годините на майка ми — би могло да ми бъде и баща. Но стана нещо — и вместо аз да драпам, за да го доближа, което бе невъзможно, — той ме приближи към себе си.

Наскоро се зачетох във водените с него разговори, които съм записвал из ден в ден. Отдавна не бях надниквал там, много неща бяха се разпоили едно в друго и тъкмо затова се сепнах. Минало и настояще се споиха, всичко отново стана сетивно: това, за което Бешков е говорил тогава, е казано вчера, днес, утре…