Произведения
Диалог
Предговор
Биография
По-долу е показана статията за Станислав Сивриев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Станислав Сивриев | |
| български офицер, партизанин и писател | |
| Дата и място на раждане | 16 септември 1924 г.
|
|---|---|
| Дата и място на смърт | |
| Друга дейност | Народен представител в: VIII НС [1] |
Станислав Стефанов Сивриев е български писател. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Втора родопска бригада „Васил Коларов“. Български офицер, полковник
Биография
Станислав Сивриев е роден на 16 септември 1924 г. в с. Даръдере, дн. Златоград. Изключен от гимназията в Райково като активен член на РМС. Завършва средното си образование във Велинград.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. На 19 години е партизанин в Партизански отряд „Колю Шишманов“ от състава на Втора родопска бригада „Васил Коларов“.
След 9 септември 1944 г. е военен комендант на Златоград. Участва във войната срещу Германия (1944 – 1945), където е тежко ранен.
Служи в Българската армия. Завършва висше военно образование във Военна академия „Георги Раковски“. Кадрови офицер до 1958 г.
През 60-те години работи като завеждащ литературния отдел на сп. „Български воин“. Председател на контролната комисия на СБП (1975). Избира да живее в с. Боженци и сам реставрира възрожденската си къща. Днес в Златоград има негов барелеф. Възрожденска къща в стария град е наименувана „Сивриева къща“.
Автор на 21 книги, сред които:
- „Батальонът с песни се завръща“, стихове (1952)
- „Пачка патрони“, разкази (1957)
- „С едната истина“, роман-хроника (1958)
- „Петко войвода“, разкази (1959)
- „Если нужно умереть“, разкази на руски (1963)
- „Хората са навсякъде“, разкази (1963)
- „Люди повсюду“, разкази на руски (1966)
- „Завръщане след бягство“ – разкази (1967)
- „Светът е стар“, разкази (1968)
- „Път към своите“, разкази (1969),
- „И земята престана да се люлее“, разкази (1971)
- „Върти се, върти се“, есета (1974)
- „Искри от искри“, есета (1975)
- „Когато бях офицер“, военни разкази (1976)
- „Като печелим – какво губим“, есета (1978)
- „Словото на Бешков“, мемоар (1982)
- „Докато косих ливада“, есета (1983)
- „Фронтова дреб“, военни разкази (1984)
- „Обичка според ухото“, разкази (1985)
- „Ръжено кафе“, разкази (1985),
- „До видело“, разговори с Бешков (1988).
Източници
- ↑ Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 383
Външни препратки
|
