Сара Дж. Маас
Среднощна корона (2)

1

Люлеещите се от бурята капаци на прозорците бяха единственият знак за преминаването й. Никой не бе забелязал как прескача градинската стена на мрачното имение, нито пък бе чул как изкачва водосточната тръба и влиза през прозореца в коридора на втория етаж. Ужасната гръмотевична буря и вятърът, идващ от морето, бяха идеалното прикритие.

Кралският шампион се заслони в една ниша, щом чу звука от приближаващи стъпки. Скрита зад черна маска и качулка, тя се сля със сенките и се превърна в поредната ивица мрак. Една слугиня мина покрай отворения прозорец и промърмори нещо, докато го затваряше. Няколко секунди по-късно изчезна по стълбището в другия край на коридора. Така и не забеляза мокрите следи по пода.

Блесна мълния, която освети помещението. Асасинът си пое дълбоко въздух и отново си припомни плана, който бе запаметила през трите дни внимателно наблюдение на имението в покрайнините на Белхейвън. И от двете страни на коридора имаше по пет врати. Спалнята на лорд Нирал бе третата отляво.

Заслуша се, за да прецени дали няма да се появят още слуги, но къщата остана тиха, докато навън бурята бушуваше.

Продължи напред по коридора безшумна като призрак. Вратата на спалнята на лорд Нирал се отвори с тихо скърцане. Асасинът изчака следващия тътен на гръмотевиците, преди да затвори след себе си. Блесналата мълния разкри двете фигури в леглото с балдахин. Лорд Нирал бе на не повече от трийсет и пет, а красивата му тъмнокоса жена спеше дълбоко, облегнала глава на раменете му. Какво ли бяха сторили, за да разгневят краля толкова, че да пожелае смъртта им?

Приближи ъгъла на леглото. Не бе в позиция да задава въпроси. Работата й бе да се подчинява. От това все пак зависеше свободата й. С всяка следваща крачка отново и отново си припомняше плана.

Мечът й излезе от ножницата със звук по-тих и от шепот. Тя си пое дълбоко въздух и се подготви за това, което й предстоеше.

Лорд Нирал отвори очи колкото да види как кралският шампион вдига меча си над главата му.