Zотов
Епидемия в рая (24)

Двайсет и трета глава
Кюлотикум

неделя, 00 часа и 02 минути

Шефа много рядко се чувстваше безпомощен. Можеше да преброи такива моменти на пръсти, но сега случаят беше точно такъв и той се оприличаваше на пиленце, което се опитва да пробие стена с човчица. Ако подчинените му научеха, че повелителят на тъмните сили си позволява такова сравнение, рейтингът му щеше да падне няколко пъти и в това нямаше никакво съмнение. Всъщност на пресата бе разпоредено рейтингът му да не пада под 80 процента, затова беше изключително трудно да разбере какво е истинското отношение на обществеността в Ада. Както и онова, което се случваше в момента в Рая. Шефа захапа дългия нокът на пръста си с острите си зъби и откъсна една кожичка. Единственият телефон все така не работеше, а нямаше как да изпрати директно някого, тъй като в Небесната канцелария не пускаха обитатели на Ада без специален пропуск. А пък с пропуск можеше да се сдобие само ако се обади по този телефон. Така че кръгът се затваряше. Той се почеса по левия рог и блъвна дим от двете си ноздри. Стените на кабинета започнаха да придобиват зловещи очертания, които излъчваха лилава светлина. Все пак как би могъл да се свърже с Калашников? Изглежда, не трябваше да пуска най-добрия си човек в конкурентната организация. Китайците имаха една много вярна поговорка — ако тигърът е изял врага ти, това не означава, че ти е станал приятел. Дори като се имаше предвид, че нарушаването на установения ред в Небесната канцелария не отговаряше на неговите интереси (а най-много от всичко на света Шефа не обичаше непредсказуемостта), той трябваше да откаже категорично на молбата да изпрати Калашников в Рая. Не, в този случай изобщо не ставаше дума за незаменимост (ако пожелаеше, можеше да бъде сменен и самият той), а за навик — ако дълго време възлагаш нещо на конкретен служител, в негово отсъствие задачите започват да изостават. Например вчерашната „мозъчна атака“ в Управлението така и не роди добра идея какво наказание да измисли за сръбския диктатор Слободан Милошевич. Слободан се подвизаваше в Града вече година и половина, но всички опити да го подложат на някакви мъчения неизменно се натъкваха на изключителния му непукизъм и той дори имаше наглостта да заяви, че след самоубийството на двамата му родители, както и след петгодишния му престой в затвора не се чувства чак толкова зле в Ада. Стандартните методи не дадоха никакъв резултат, дори и това, че заселиха в стаята му неговия неизменен враг — косовския президент Ибрахим Ругова. Обичайният ефект на „паяците в буркан“ не се получи. Нещо повече — неприятелите се обединиха до такава степен, че успяха да измайсторят и да скрият под леглото една машинария за спиртни напитки, с помощта на която си правеха ракия. Изпаднал в пълно отчаяние, вчера помощникът на Калашников — китайският офицер Ван Ли, събра смелост и предложи да се задейства „тежката артилерия“, като извикат от Деветия кръг жената на един източен управник — Лариса Максимовна Лордачова.

Лариса Максимовна се намираше в Ада само от осем години, но вече бе успяла да докара до пълно нервно изтощение близо хиляда души. Самият Шеф потръпваше, когато се сетеше как тази сравнително млада кльощава дама се появяваше редовно в приемната му, за да му даде указания как е правилно да управлява Града. Претенциите й се пръкваха всеки ден и се превръщаха в снежна топка, която се разрастваше до лавина със скоростта на влака-стрела. Лордачова искаше личен шивач (и дори ателие), отказваше да носи „китайски парцали“, бленуваше да й отпуснат персонална лимузина и настояваше да й доставят деликатеси от специалната столова. А ако се натъкнеше дори и на най-малкото несъгласие, огласяше с крясъците си целия квартал: „Вие не разбирате ли с кого си имате работа?“ Тя възприемаше всяко наказание като интрига на опонентите, а жалбите, изявленията й по телевизията и адресираните й до Шефа и Гласа писма започваха с една и съща фраза: „Знаете ли коя съм аз?“, и се лееха като река.

Преди време Шефа, който и без това очакваше с ужас в Града да се появи Ксюша Собчак, взе нехарактерно за него решение — да изпрати Лордачова безкрайно надалеч, където никой нямаше да я вижда. И това „надалеч“ се оказа напълно замръзналият Девети кръг на Ада, където денонощно имаше толкова ниски температури, че плюнката ти замръзваше във въздуха. Съблазънта да въздейства на непробиваемия Слободан, като го направи съсед на Лордачова, беше много голяма, тъй като само след седмица дори карцерът на затвора в Хага щеше да се стори по-сладък и от мед на този инатлив човек. Но за свое нещастие Шефа беше реалист и се боеше, че ако върнат Лордачова в Града, много скоро след това щяха да откарат самия него в лудницата. Изход можеше да намери склонният към неординерни решения Калашников, но него го нямаше… И как можа да се хване на този евтин номер на Гавраил? И дори да даде със собствените си лапи с островърхи нокти ценния си служител на конкурентите. Сигурно беше изпаднал в амок.

Широкият плазмен екран на стената излъчваше анонс на новото предаване, което му изпратиха за одобрение. „Предаването «Кюлотикум» — свали всичко, което си облякъл!“ — крещеше в речитатив водещият срещу камерата. „Сергей Хрушчов се съгласи да играе главната роля във филма «Шрек 4», «Крокодил» се парализира след срещата си с Грета Гарбо!“, „Кърт Кобейн и сляп пиян просяк се сбиха заради гащите на английската кралица!“, „Предаването «Кюлотикум» — скандали, интриги, разследвания!“

„Не е лошо — отбеляза машинално наум Шефа. — Колкото по-зле, толкова по-добре. Една сюрия естети ще повръщат след пускането на това предаване! Бердяев и Блаватска ще полудеят, а академик Капица ще се разплаче с кървави сълзи, тъй като на всички и без това им е писнало от «Стон 2». А за феновете на скандалите и сензациите тия дни ще пуснат специален културен канал, където политици, учени и театрални режисьори подробно ще обсъждат спецификата на професиите си с цитати на латински. И след един час мозъците на ония нещастници ще станат на пихтия.“

Телефонът иззвъня и Шефа разбра, че е отделил твърде голямо внимание на анонса. Натисна бутона на високоговорителя и звънкият глас на секретарката му изпълни стаята.

— Бонжур, монсеньор — заговори забързано Мария-Антоанета. — Обаждат се от департамента за създаване на битови проблеми. Там най-сетне са намерили един електротехник, който не е пил цели три часа, и затова може да се опита да възстанови телефонната ви връзка. Освен това ще дойде спамерът Кардан Вушнир — онзи, който изпраща масово рекламата на „Виагра“ в сървърите на Рая.

— Да, бе? — възкликна недоверчиво Шефа. — Как ли пък да не я праща? Ако ние разполагахме с някаква благоприятна възможност да разбиваме райските сървъри и да ги засипваме със спамове, щяхме да се посветим само на това. Да не би да си измисля?

— Обиждате го, монсеньор — огорчи се Мария-Антоанета. — На Земята дори го очистиха заради това, пребиха го до смърт. Повярвайте ми, това момче може да влезе където си поиска без вазелин. Ако не успее да възстанови връзката, ще се опита да изпрати писмото ви директно в пощенската кутия на Гавраил. И изобщо не му пука, че тя е кодирана, защото Кардан успя да изпрати спам дори на заместник-министъра на телекомуникационните връзки на Руската федерация, на сезон общият обем на мейлите му в пика достига до 25 милиона.

— Я виж ти — изненада се Шефа. — Че как не са го очистили по-рано? Добре, явно ще ни свърши работа. Само че предупреди този Кардан, че ако след това получа на мейла си спам, чистачката ще смете пепелта му в лопатата.

— Боя се, че това няма да го спре — разсмя се кралицата. — Е, какво да направя? Да им кажа ли да изпратят веднага и двамата във вашата приемна?

— Да — съгласи се Шефа. — И без това нямам друг изход. Ще чакам.

Той взе дистанционното и се обърна към плазмения екран, където в този момент се излъчваше реклама на нов дезодорант. Един маниак с брадва в ръка гонеше момичета, които тичаха на всички страни с писъци, но едно от тях се зазяпа и окървавената му глава се търкулна на земята, а от разкъсаните й артерии бликна кръв на тласъци. „Ахе^[1] отвява главите на примерните момичета!“ — преряза екрана ярък надпис. Шефа се усмихна благосклонно.

Рекламата за пожарникарската брадва очевидно беше успешна.