Zотов
Епидемия в рая (32)

Трийсет и първа глава
Абралювич

неделя, 14 часа и 22 минути

Малинин започна отчаяно да бибитка, размахвайки ръце, тъй като на носа му кацна огромна мъхната пеперуда, поклащайки бавно шоколадовите си на цвят криле. Унтерофицерът се завъртя около оста си, за да изпъди пеперудата, а след това вдигна един камък, който се мъдреше в тревата, и го запрати като дискохвъргач подире й.

— Дивата природа май те плаши, братле — констатира Калашников. — Имам чувството, че ако живееше на Земята, щеше да ти е трудно да работиш в „Грийнпийс“.

Малинин потърка ожесточено поръсения си с кафяв прашец нос.

— Нямам нищо против дивата природа, вашблороде — възрази той. — Особено ако е печен глиган с ябълки. Но в нашето село нивгиш не са летели такива дракони. Отгде да знам, може в крилете й да има някаква отрова?

Той и Калашников в компанията на принц Дмитрий заедно с още трима яки ангели-охранители (включително и неизменния мрачен Вартоломей) крачеха по спретнатите алеи в градината, покрай които растяха вече станалите обичайни за тях кокосови палми. В мангровите гори препускаха стада светлосиви мъхнати маймуни, а в далечината се чуваше тръбенето на слон. Смуглите хора, които срещаха по пътя, се усмихваха дружелюбно, събираха присвити длани и казваха „намасте“.

— Те ви мислят за туристи от Европа — прошепна принцът. — Индусите не знаят, че хората тук са мъртви. Според тяхната религия те са се преродили и живеят тук отново. По принцип могат да се преродят във всичко на света. Дори във вид на слон.

— Супер — възхити се Малинин. — Ясно е, че аз няма да продам вярата си дори за цял милион, ама е много гот да видиш една посмъртна справедливост. Може цял живот да си събирал шишарки в гората, но пък за сметка на това през следващия си живот да се родиш като Абрамович.

— Ти, братле, нямаш никакъв шанс да се родиш като Абрамович — прекърши мечтите му Калашников. — За да бъдеш реинкарниран като милионер, трябва да имаш страхотна карма. Само че каква може да е твоята карма след прелюбодеянието ти с попадията? Според индийските правила за такова нещо трябва да те хвърлят на тигрите, за да те разкъсат. Освен това в централния индуски рай попадат само онези, които са достигнали висшата степен на познание — нирваната. А какво представлява нирваната според твоите разбирания? Ти изпадаш в нирвана само след като изпиеш шест бутилки водка. Такива като тебе не могат да станат индуси. Нямам представа като какъв би могъл да се преродиш тук. Сигурно като заек.

Малинин изсумтя обидено, разстроен от строгата кармична прогноза, но по навик се въздържа да направи коментар. Те не бяха планирали да ходят на индуисткия остров, но всичко се обърка заради променения график на Гавраил, който не можа да дойде в архива, където се пазеха секретните досиета. Вартоломей също имаше достъп дотам, но Калашников размисли и решиха първо да отидат в библиотеката, където Алексей три часа преглежда най-различна литература и кисна сума време в Wi Fi в интернет, четейки подробно медицински сайтове. И в крайна сметка помоли пазача — един възрастен ангел с бели мустаци, да му ксерокопира информацията от най-новия медицински справочник. А когато щабскапитанът прочете ксерокопията, лицето му просветна. Малинин го попита защо изглежда толкова щастлив, но Калашников само го щипна палаво по носа и не му каза нищо. Но те не отнесоха със себе си само това. След като прегледа определени библейски текстове, Алексей беше крайно заинтригуван от изданието на една много рядка книга, преведена на френски език, която на това отгоре пазачът му рекламираше много активно: „Вземете я, няма да съжалявате.“ Калашников не можа да устои на тази гореща препоръка, тъй като знаеше, че в Града би могъл да си купи подобно издание само във вид на самиздат, и то без гравюри. Затова взе книгата за едно денонощие да прочете някои избрани моменти, преди да заспи, тъй като не беше изключено в нея да има полезни за разследването факти.

Заради корицата си книгата тежеше около осем килограма и, естествено, се наложи да я мъкне Малинин, който се обливаше в пот и местеше тежкия товар от едната си ръка в другата. Алексей си поговори набързо по телефона с Гавраил в една самостоятелна стая без свидетели и след това двамата с недоволния от товара си Алексей потеглиха с каретата към индийския остров. За разлика от казака Калашников беше в прекрасно настроение, защото макар да не беше стигнал до убиеца, загадките станаха с една по-малко.

Пришълците влязоха в приемната на ексцентрично построената вила на Естериан и един тъмнокож слуга почтително им се поклони. Тук димяха сандалови благовония, висяха гирлянди от цветя и стърчаха бронзови статуи на танцуващи индуистки богове с безброй ръце, украсени с гривни. Върху мраморните стени майсторски се бе постарала ръка на резбар, изобразила сцени от индийския епос, включително и фриволното отношение на Шива към четирите пастирки. Заинтригувано от гостите, някакво петнисто теле провря глава през един от прозорците. В индуизма кравите се смятаха за свещени животни, затова покрай вилите обикаляха най-малко двайсетина такива хайванчета и безразлично щипеха сочна трева.

— При нас е налице поредният случай на дежа вю — натъжи се Дмитрий и седна на инкрустирания със седеф стол. — Малко преди да изчезне или ако трябва да сме поточни, преди да умре, Естериан е взел в ръце дистанционното на домашното кино. Очевидно това е било гърч. На телевизионния екран е монтирана цифрова видеокамера и предполагам, че Естериан е гледал записи от отпуската си. Най-вероятно, когато е натискал бутоните, ги е объркал и камерата се е включила и е записала всичко, което се е случило в стаята. Длъжен съм да заявя, че това не внася никаква яснота.

Принцът натисна бутона на дистанционното. Тримата (Вартоломей и охраната останаха навън) изгледаха некачествения запис от много близко разстояние. Камерата безстрастно бе фиксирала как Естериан се гърчи пред телевизора, стискайки се за гърлото, и как се опитва да стане, но отново пада, а лицето му става пурпурночервено. А след три минути на конвулсии той вече лежеше неподвижен на пода и най-вероятно беше мъртъв. Но изминаха няколко секунди и очертанията на трупа започнаха да се променят. Отначало той като че ли започна да се разлага — по тялото му се появиха тъмни петна, а кожата му стана прозрачна, сякаш е от стъкло, и дори се виждаше мрежата от кръвоносни съдове по целия му торс, клапите на сърцето му, черният му дроб и стомахът му. Последва силно и ярко избухване и тялото вече го нямаше. На лентата се виждаше, че във въздуха се издига стълб сребриста прах, която се завихри като смерч. Последва още едно избухване и сребристата прах изчезна. Стаята вече беше пуста и само едно облечено в хитон момиче с изкуствена усмивка се отразяваше от телевизора в голямото огледало на съседната стена и говореше нещо.

— Ето, виждаш ли? — каза принцът разстроено и изключи камерата. — И докога ще продължава всичко това? Най-неприятното е, че в Рая започнаха брожения — праведниците нервничат, а вестниците неглижират случващото се. А още по-ужасното е, че всичко това се случва в момент, когато предстоят избори.

— Нима при вас има избори? — изуми се Малинин.

— Разбира се — отвърна високомерно Дмитрий. — Все пак ние не живеем в Саудитска Арабия. На всеки петстотин години праведниците правят своето свободно волеизлияние. При вас, в Ада, свобода няма, но при нас има демокрация.

— А кандидатите много ли са? — поинтересува се Малинин.

— По принцип е само един — смути се принцът. — Пък и какъв смисъл има да се кандидатира някой друг, при положение че рейтингът на Гласа от пет хиляди години е сто процента? Това е глупаво и напълно излишно. Кампанията винаги се провежда по всички правила, включително и с политическа реклама. Но всичко това създава затруднения. Разбира се, изчезването на ангелите няма да повлияе на рейтинга на Гласа, но самият факт е неприятен.

— И какъв е смисълът от тези избори в действителност — изсумтя Малинин. — При положение че победителят е известен предварително и той няма никакви конкуренти?

— При вас няма дори такива избори — прекъсна го рязко принцът. — Пък и да не би наистина да познаваш много храбреци, които биха дръзнали да премерят сили с Гласа за управлението на Рая? Един взе, че опита, и завинаги се сдоби с имиджа на козел.

— Свършихте ли вече? — намеси се Калашников със зле прикрито раздразнение. — Или цял ден ще дискутирате избирателните технологии? Да не би да сте забравили защо сме дошли тук?

Спорещите замлъкнаха едновременно, вторачени тъпо в лъщящия под.

— Доколкото разбирам, външната камера за наблюдение пак не е успяла да заснеме нищо — рече Калашников.

Принц Дмитрий кимна обречено.

— Е, в такъв случай най-спокойно мога да ви съобщя информацията, която предадох на Гавраил по телефона от библиотеката — заяви тържествено Калашников. — И така, вие видяхте, че покойният ангел се е борил с някакъв невидим субект и ако се съди по зачервеното от напъните лице на убития, този някой го е душил, нали така?

Мълчанието на Дмитрий и Малинин означаваше, че са съгласни.

— И всъщност в това се състои целият проблем — тържествувате Калашников. — В момента на убийството в тази стая не е имало абсолютно никого. Естериан изобщо не се е бил е невидим противник… Той се е бил със самия себе си.

Лицата на слушателите застинаха като на восъчни фигури в музей. Алексей разгърна бавно сивия лист с ксерокопието, което му направиха в библиотеката.

— Специално за вас, господа — каза. — Това е извадка от августовския брой на „Медицински вестник“. „Симптомите на птичия грип напълно съвпадат със симптомите на известния испански грип. Този грипен щам е вилнял през 1918 г. в САЩ и Европа и тъй като по това време не е имало никакви антибиотици, са починали 20 милиона души. Испанският грип убивал човека за рекордно кратко време. Понякога заразен пътник се качвал на първата станция на метрото в Ню Йорк, а на последната пристигал вече като труп. Щамът на птичия грип H5N1, който притежава всички признаци на испанския грип, всъщност е много по-лош от него, защото има способността да мутира. На двайсет и четвъртия час от заразяването си човекът вече е на крачка от смъртта — телесната температура на болния достига до 41,5 градуса, което предизвиква началото на неудържимо бълнуване и цветни халюцинации.“

Калашников приключи с четенето и погледна победоносно Дмитрий и Малинин.

Те едва се държаха на краката си, осмисляйки бавно чутото.

— И таз добра — подсвирна принцът. — Значи се оказва, че всичко това са видения, така ли?

— Точно така, млади мой приятелю — каза Калашников и подаде листа с ксерокопието на Дмитрий. — Странното поведение преди смъртта и неразбираемите думи на умрелите са били предизвикани от бълнуването им вследствие на високата температура — те са били в агония. Ние не знаем кой се е появявал в халюцинациите им в този момент, но виденията им явно са били ужасни. Достатъчно е да погледнем само лицето на Естериан. Тъй че никой не е прониквал при тях, отровили са ги дистанционно.

— Това е невероятно — изпъшка принцът. — Ще ми дадете ли един автограф? Вие сте гений.

Той престана да обръща каквото и да било внимание на Малинин.

— Лесно е да си гений, когато нямаш конкуренция — направи се на интересен Калашников, макар че искреният възторг на детето му беше приятен. — Жалко, че получихме този запис едва сега, защото иначе това щеше да премахне много от първоначалните ни въпроси. А сега, ако нямате нищо против, бих искал да огледам вилата, тъй като ми се ще да разбера къде точно ангелите са се заразили с вируса. Може би капаните са били сложени предварително, още преди камерите за наблюдение да бъдат монтирани. А докато аз търся наоколо, имам една молба към теб: заедно с моя заместник да разпитате съседите дали преди седмица на острова не са идвали по вода някакви непознати. А веднага след като свършим, ще отидем в архива заедно с Гавраил, за да проучим секретните досиета на изчезналите ангели…

Малинин и принцът козируваха, излязоха на двора и тръгнаха към колибите на градинарите. А Калашников веднага забрави за обещанието си да оглежда къщата, пропускайки спалнята и хола, но неизвестно защо обърна специално внимание на терасата от розово дърво от страната, която гледаше към плажа и палмовата горичка. Изтича пъргаво до една от най-високите палми, чиято корона се издигаше над всички останали, и се върна обратно, измервайки с точни крачки разстоянието от тази палма до вилата на плажа — оказа се, че то е около сто метра. Сетне наведе глава назад и, прикривайки очите си с ръка от слънцето, което му блестеше, дълго разглежда стройния дънер на палмата и най-вече пищната й корона с огромни назъбени листа.

Когато се върна до терасата, той слезе до басейна и загреба внимателно вода в една мъничка бутилчица, която си бе подготвил предварително. Прибра я във вътрешния си джоб, където вече имаше пет такива шишенца, и се върна в стаята. Е, направи, каквото искаше, без излишни свидетели. Сега му оставаше само да изчака Малинин и принца да се върнат. А дотогава можеше да прелисти книгата, тъй като любопитството го гризеше.

Той разкопча лентите и разгърна тежкия фолиант. Кръжейки във въздуха, на пода се приземи едно листче, което изпадна от книгата. Алексей го вдигна лениво и го разгърна. И в същия миг сякаш го удари ток, а буквите започнаха да подскачат и да се размазват.

Калашников мърдаше вцепенените си устни и четеше.

Веднъж. Втори път. Не можеше да има грешка.

Това беше почеркът на Алевтина.