Zотов
Епидемия в рая (31)

Трийсета глава
Минус ангел

неделя, 10 часа и 34 минути

Явочната квартира се състоеше от две стаи и кухня. Беше доста скромна, но какво друго им трябваше на две същества, пък макар и с големи криле. Във всяко друго отношение обстановката беше съвсем прилична — вграден гардероб, спалня, бюро с компютър и безжичен интернет, телевизор и голяма баня. Преди месец тук бяха правили ремонт и миризмата на „ново“ още се усещаше. Жилището се смяташе за служебно и беше купено от същия този ангел — нефтен олигарх, за явочни срещи и за отсядане на командировани колеги. Приятелките бяха принудени да напуснат извънградската къща на Локи с лабораторията и камината, в която живееха отначало, тъй като Раел ужасно се страхуваше да не се зарази и категорично настоя да го направят.

Застанала под горещия душ, Раел с наслада подлагаше лицето и гърдите си под силната водна струя. Гъстата пара бе изпълнила цялата баня, а по изпотеното огледало лениво се стичаха самотни капки. Добре, че след минералната вода нямаше махмурлук и макар да си легнаха късно, тя се събуди свежа като росна китка. Вярно, Локи изглеждаше доста скапана, но тази мързелана обичаше да спи до обяд. Тя дълго бе работила в арабския свят, а там бе прието животът да започва от обяд нататък. Раел се обърна и подложи гръб на струите вода, а татуираният дракон между лопатките й размърда челюсти, стискайки симпатичен юноша за гърлото. Водата се стичаше бързо от големите й крила, сякаш бяха намазани с нещо.

Локи се търкаляше в леглото, облечена само с едни дантелени гащички, купени от френски магазин. Изобщо не й се ставаше и с удоволствие щеше да спи до обяд. Тя мърдаше лениво криле и си представяше, че прилича на огромна заспиваща пеперуда. Но за съжаление трябваше да става. Трябваше да влезе в интернет и да погледне уебсайта, в който Калипсо им оставяше зашифровани новини за това как върви разследването на онова ченге, което Шефа бе изпратил от Града. Направо недоумяваше докъде бе стигнал Гавраил. Когато Гласа се върнеше от отпуск, лошо му се пишеше. Засега беше рано да бият тревога, тъй като бяха обмислили и изчислили всяка крачка, включително и евентуалните подводни камъни. Всичко щеше да свърши много преди пратеникът на Ада да успее да разбере каквото и да било. Ако изобщо успее.

Тя изпрати собственоръчно запоената капсула с алуминиеви флакончета във вакуумирана опаковка с дипломатическа поща по ангел-пратеник в общоприетия образ на пощенски гълъб. В Рая пристигаха хиляди такива посланици от Земята, ако не и повече. Никой не гледаше какво има вътре, защото ангелите никога не внасяха забранени неща в Небесната канцелария, а Калипсо наистина получаваше една камара пратки не само от нея. Тъй че проследяването им беше невъзможно.

Леле, какъв страх бра Локи, докато изработваше това убийствено „желе“ от кокоше месо, кръв и препарата ламифлу в домашната лаборатория. Всъщност препаратът беше съвсем малко и трябваше да блокира по-нататъшното разпространение на въздействието на вируса, защото жертвата трябваше да загива, без да заразява други. Смъртоносната смес се получи бързо — все пак навремето тя ненапразно получи дузина докторски степени. Спешните новини от Небесната канцелария, публикувани в уебсайта, потвърдиха успеха й — освен набелязаната цел нямаше друг заразен. В лабораторни условия тя бе променила вируса, който се вкарваше в организма, така че да умре след трийсет и шест часа, разпадайки се в тялото. За щастие този период от време бе достатъчен, за да се гътне и самият носител на мутиралия вирус. Тя изгори остатъка от биологичен материал, който взе от болните легхорни, включително и най-малките костици, перца и вътрешности… Изгреба старателно всичката пепел от огнището, а след това я хвърли повторно в огъня. В горящата камина полетя всичко, което можеше да е заразено с отровената от вируса кръв — гумените ръкавици (смрадта беше ужасна), маските от марля, епруветките (които се натрошиха на парчета). Прекара през огъня и лабораторните инструменти.

Всеки момент трябваше да пристигне съобщение за това как е бил изразходван последният шести флакон. С това работата им щеше да приключи и те вече можеха да се наслаждават на пълно спокойствие, тъй като всички, които бяха набелязали, щяха да са мъртви и нито един нямаше да се е измъкнал от възмездието за тяхната съсипана любов. Естествено, лицемерите щяха да промърморят, че това е грях, но… много важно. Защото, ако някой трябваше да влезе в ада заради кървавите си дела, това бяха точно тези седмина мръсници. Те ги бяха задраскали, бяха им сложили по един минус. Минус един ангел, минус два, минус три… А за Гавраил бе подготвено най-жестокото мъчение, което беше по-лошо дори от смъртта — да бъде свален от власт. И те щяха да се насладят на агонията му.

— Ей, приятелко! — разнесе се веселият глас на Раел от банята, заглушаван от шума на водата. — Какво смяташ да правиш — идваш ли в банята или не?

— Идвам! — подвикна тя и неохотно се премести до ръба на леглото. Прибраните й криле се разгърнаха, разкривайки познатата вече цветна татуировка с дракона, която заемаше цялата горна част на гърба й. Тя, Раел, Лаели и Калипсо си направиха тату, когато се събраха в тайно общество, обединено от едно желание — да отмъстят за проваления си живот. Тяхната древна мечта се сбъдна, но защо Локи не изпитваше галещо сърцето чувство на удовлетворение. Явно отмъщението беше като страстта — ако не я реализираш твърде дълго, с течение на времето тя прегаряше и ставаше студена. Нищо, щеше да има време, за да изпита всичко в пълната му цялост.

Но за сметка на това вече нямаше да вижда в съня си смеещия се ангел, в чиято ръка висеше обляната в кръв, току-що отсечена огромна глава… Неговата глава.

Локи стана от леглото и тръгна към банята, олюлявайки се и прозявайки се. Шумът на водата в душкабината беше секнал и се чуваше само падането на самотни капки от мокрото тяло. Раел беше приключила с къпането и се бършеше с кърпа. Локи почука на вратата и леко се закашля, тъй като усети как нещо дере гърлото й. След душа трябваше да изпие един горещ чай, обикновено това помагаше.