Джордж Хигинс
Убивай ги нежно (8)

8

— Той е пълен задник — каза Коган, седнал в сребристото си „Торонадо“. Беше паркирал автомобила на паркинга зад „Кронин“ в Кеймбридж. — Комарджия е, ама всъщност е задник. Е, той поне си мисли, че е комарджия, де. А си е пълен чекиджия. Не е истински комарджия, просто залага на всичко заради самото залагане. Чекиджията на годината.

— Аз самият много си падам по залаганията на конни състезания — обади се шофьорът. — От няколко години не съм пропуснал и едно откриване в Линкълн.

— И аз също. И продължавам да го правя. Макар че всеки път, когато залагам там, губя.

— Аз не губя. Разбира се, не залагам на едро, но обикновено изкарвам 300–400 долара след обяд, и много рядко губя повече от 20–30. Мисля, че не е зле. И си прекарвам добре.

— Не е зле — съгласи се Коган. — Не е като да организираш самите гонки, ама не е зле. Аз ходя там, щото има и други момчета, дето ходят. Хубаво е, чист въздух, виждаш се с някои хора и понякога даже печелиш. Е, случва се да загубиш, ама какво от това?

— Амато обаче не постъпва така. Той никога не ходи на гонки, никога не ходи в игрални зали или каквото и да е там, той само залага. И не го прави, защото е чул нещо и има интерес и тая работа, и мисли, че ще изкара нещо. Той просто залага, защото не може да не залага през цялото време, сякаш животът му зависи от това. Мисли си, че ще спечели, когато залага, че винаги ще печели.

— Някои хора наистина печелят — потвърди шофьорът.

— Познавам хора, които печелят — започна да разправя Коган. — Някои от тях познават добре някой кон и печелят. Други пък знаят туй-онуй за всички останали коне и също печелят. Някои пък си изкарват целия живот, като дават допинг на конете, на един или два коня, може би дори на три, не знам. И те печелят. Само че когато се пръкне някой, дето наистина разбира от животните, тогава губят. Обикновено повечето спират и отписват загубата си. Но не и Амато. Ако загуби днес, прекарва цялата сутрин на телефона, на другия ден пак не се откъсва от слушалката и пак губи. Тъй че много скоро му се налага да си размърда задника и да изкара някой долар на друго място, и точно тогава се случва нещо като тази нашата история. Да си чувал за Мич?

— Не — отвърна шофьорът. — Не съм го и чувал.

— Мич е точен пич — каза Коган. — Знаем се отдавна с него. Много е точен. Виждал съм го да губи цяла хилядарка на някоя гонка. А той е някъде към петдесетте, не го знам, но някъде там е. Двамата с Дилън навремето са били много гъсти. Когато се запознах с Мич, с Дилън работехме заедно. А на Мич бизнесът му върви, ама не прави кой знае колко повече мангизи от другите. Той е от Ню Йорк. Така че залага още един бон на следващата гонка. И съм го виждал да губи и втория бон, и тогава на третата гонка слага даже два бона и губи и тях. Мич губи много мангизи. Ама туй, което го прави, го кефи. А когато денят приключи и искаш да се поразтъпчеш, няма да намериш по-добра компания от него. Пък когато остане съвсем без мангизи, се прибира вкъщи. Той си я кара така, без да притеснява никого. Може да мине и цяла година преди отново да иде на гонките.

Миналата зима ходих във Флорида. Тая година пак се каня да ходя. В един град до Маями. Мич е отседнал в хотела, държан от две момчета, дето тъкмо се бяха забъркали с Лански. Питам го как е хавата. Вика ми: „Нали се знаем, Джаки? Ако не бях аз, някой трябваше да намери друг неудачник, щото иначе гонките щяха да фалират“. Той е много гъст с жокеите, с букмейкърите. Всички му снасят информация. „Те всички ми пеят — казва ми той. — И аз надавам ухо, слушам ги и винаги се прибирам с празен джоб. Хич ме няма на тия залагания на конни състезания, там е цялата работа. Винаги можеш да вземеш каквото искаш от мен. Даже ако ме хване рак, обади ми се и ще ти дам и от него, и ако си такъв чекиджия, сигурно и ти ще прихванеш.“ Печеля това, което той губи, ама накрая губим и двамата. И когато после излезем да се поразтъпчем, мислиш, че нещо е вкиснат? Не и Мич. Голям пич е. „Върша го много отдавна — вика ми той. — Всеки път, когато отида там, знам какво ще стане.“

После Коган продължи:

— Амато обаче хич не е такъв. Той залага всичко и губи всичко, а пък не може да си го позволи, разбира се, и се изнервя страшно. Не го сдържа на едно място. И все плямпа как щял да направи това, как щял да направи онова и какво ли още не. Знаеш ли какви ги е вършил? Когато бил в панделата, карал жена си да залага вместо него. Ами залаганията на изложението, в Брунс? Онзи кон — Ор, имал проблеми с коляното, и пуснали Чивърс директно от вратата, никой дори не се опитвал да го спре, никой не давал и пет пари за ония залагания, всички коне били излезли от форма и тогава залагал на тях. Той има добър бизнес. Мисли, че може да изкарва 20–30 бона годишно от този бизнес, винаги ще има хора, дето да идват при него да се учат на кормуване. А това не му е достатъчно. Пълен задник.

— Не можеш да караш с трийсет бона на година — каза шофьорът.

— Слушай, Амато не може да изкара и с десет милиона годишно. Щото изкара ли ги, ще ги профука веднага.

— Ама много е лошо, дето е загубил там, в игралната зала.

— Не е загубил — обясни Коган. — Там спечели. Само че е ходил там само два пъти. Ако изобщо има ум в главата, щеше да продължи да ходи там. Той беше единственият човек там, дето на практика беше наясно е нещата. Тия, срещу които той играеше, бяха по-големи лайнари и от него. На два пъти спечели някъде около бон или там някъде. Което за него обаче е нищо.

Един пич, дето се знаем с него, ми каза, че само миналата седмица Джони Амато профукал осем бона. На баскетбол. Не можел да спре. „Голяма работа е този пич — обяснява ми той. — Мисля си, че когато губи, не е защото е залагал глупаво или изобщо не е трябвало да ходи да залага. Той си мисли, че цялата работа опира до късмета. А неговият хич го няма. Тоя пич не може дори да прецени дали слънцето ще изгрее следващия ден и някой трябва да му каже това.“ Знаеш ли, че той изкара бая време в панделата и излезе съвсем наскоро?

— За какво лежа? — попита шофьорът.

— За обир на банка — отвърна Коган. — Същата работа. Ограбил два пъти една и съща банка. Първия път извадил късмет. Тогава пробвал втори път. Много закъсал за мангизи след първия обир и решил да навакса. Решил пак да повтори и да направи по-голям удар. Събрал някаква купчина некадърници и ги изпратил да му свършат работата, а той, тарикатът, през това време отишъл на Бахамите. Те използвали колите му и оръжията му и всичко останало и я свършили като първия човек, разбира се, щото били тъпи колкото него, изтървали към 60 бона и изнесли не повече от 30. Неговият дял бил около пет бона, той наел толкова много момчета да му свършат работата, само че те оплескали всичко и той затънал в още по-големи лайна, отколкото при първия обир, щото бил влязъл вътре със седем бона. Казиното не му стигало и той, представяш ли си, през цялото време да звъни по телефона да правят залагания в игри вместо него, дето и най-тъпият хлапак ще е наясно, че трябва да стои на цял километър от тях.

Така че той пак го организирал и когато тия кретени влезли в банката, служителите там решили, че това са някакви редовни клиенти. И три минути след обира какво става? Чувал ли си някога за Доктора? Еди Мати?

— Да — отвърна шофьорът — чувал съм.

— И така — продължи Коган, — Мати бил един от тях. А проблемът при Мати е такъв, че някой друг трябва да мисли вместо него какво да върши, такъв е той, пълен безмозъчен тъпанар. И какво станало? След като обрали банката, навлезли в някаква училищна зона и ти к’во мислиш, че направил? Че гледал да не се набива в очи и карал с трийсет километра ли? Имаш да вземаш. Препускал като бесен с близо сто и петдесет километра в час, а там на кръстовището били сложили някаква женска полицай и тя му махнала да спре. И тоя тъпанар, представи си само, спрял. Тя нямала полицейска кола с нея, даже нямала и оръжие. А той бил с кола, открадната само преди три дни, и той спрял. „Шофьорската книжка и регистрационния талон, моля.“ Той направи се задавил. Естествено, полицайката веднага дигнала врява и само след секунда довтасали осем истински ченгета и го закопчали веднага, като намерили и оръжията, и мангизите в багажника. А този нещастник решил, че ще се спаси. И изпял всичко. И когато Амато слязъл от самолета на прибиране от Бахамите, там вече го чакала цяла купчина агенти на ФБР, представили заповед за арестуване и го закопчали. И така той и останалите идиоти получават осем или десет години. Ама аз си мисля, че и това им е било малко.

— А Доктора колко изкара? — запита шофьорът.

— Ами от три до пет — каза Коган. — И той бил бесен не по-малко от тях. Мислел си, че ще се измъкне, загдето им е дал информация.

— Добре се е оправил Доктора. Значи вече трябва да е излязъл отдавна.

— Мисля, че го пуснаха преди три или четири години.

— Значи мислиш, че той не е забъркан в нашата работа? — запита шофьорът.

— Не — отвърна Коган.

— И си сигурен в това?

— Да, сигурен съм.

— Щото моят човек изрично ме помоли да те питам за тая работа — каза шофьорът.

— Може да му предадеш, че съм абсолютно сигурен — отвърна Коган.

— Щото той не разрешава да обработим Доктора.

— Така ли каза?

— Точно така ми каза, когато ми каза да разговарям с теб.

— Разбира се, понякога човек може да наеме някого да свърши някоя работа, който да си мисли, че някой трябва да бъде обработен. Ама наетият няма как да го разбере, нали разбираш? Трябва сам да го съобрази — каза Коган.

— Разбирам — отвърна шофьорът. — Просто исках да го уточня, щото той така поиска. Мати е работил с много хора. Исках просто да изясня нещата.

— Разбира се, всеки си върши бизнеса както си е свикнал.

— Разбира се — съгласи се шофьорът.

— Така, дотук обсъждахме банковите обири. Там нещата са ми известни. За другата работа обаче събирам информация за него, но още не съм сигурен. Човекът, с когото разговарям, се кълне, че точно за това момче става въпрос, но още не съм наясно.

— Къде е проблемът? — запита шофьорът.

— Проблемът е в човека — отвърна Коган. — Тоя, дето говоря с него. Дилън ми даде две имена и аз ги погледнах, две момчета са, дето си знаят работата, ама специално по тоя въпрос си нямат и понятие. А до тоя човек се добрах сам. Но не знам много за него. Някъде към шейсетте е, но се обзалагам, че не е прекарал повече от двайсет години от тях на свобода. Всеки път са го закопчавали. Ясно е, че не е особено умен и освен това е изкукуригал съвсем, и горе-долу това е всичко, дето ми е известно за него. Знам, че е педал. Пъхали са му абсолютно всичко в задника. Ако още произвеждаха пакарди, сигурно щяха да му напъхат и един в гъза. Мозъкът му съвсем е омекнал. Човек никога не може да разбере дали разказва нещо, което наистина се е случило, или си го е представял, докато са му се изреждали девет души. Не го обвинявам. Абсолютно мекотело е. Само че си струва човек да се замисли човек върху това, за което говореше.

— И какво ти разправи? — попита шофьорът.

— Говореше за другото момче, дето го познавал от панделата. Изглежда му е духал. Казва, че хлапакът бил изключително мръсно копеле, но той трепери и от сянката си и сигурно би духал и на мъртви котки, ако някой по-як пич му каже, а той има нужда от тоя пич, щото иска да вземе някаква стока от него. Било нещо, дето оня можел да го достави, дето се смесва с дрогата, която продават, и хлапакът го питал. Само че човекът казал, че момчето, дето искало стоката, казало, че било нещо, дето зъболекарите го използват. Дето правело устата ти да изтръпва.

— Новокаин.

— И аз си мислех за това — каза Коган. — Само че не било същото. Той ми каза какво точно е, но не мога да си спомня. Както и да е, няма значение, било нещо от тоя род, а хлапакът казал, че ще му трябва около килограм от стоката. Сега обаче искал два килограма. Така ми каза човекът. Така че, ако е разбрал правилно, момчето ще достави два пъти повече стока, отколкото е планирало.

— Което пък означава, че е изкарало два пъти повече мангизи, щом купува два пъти повече стока.

— Вярно. Няма друго обяснение. Нямам представа откъде хлапакът си набавя мангизите. Опитвам се да го разбера. Опитвам се да се добера и до хлапака. Дори не му знам цялото име. Само че човек не може да разчита на тоя юнак. По никакъв начин. Не може да разчиташ на него да ти продаде точна стока, както и не можеш и да разчиташ, че няма да ти го начука отзад. Някаква много шибана работа е и не знам как да постъпя.

Коган продължи да обяснява.

— А иначе другия хлапак го познавам. Той беше замесен в една от работите, заради която с Амато влязоха на топло и излязоха горе-долу по същото време, и аз го чух и изпратих човек да разпита Чайна за тоя хлапак, дали случайно не е от тия, които търсим. А Чайна казал: „Като нищо може да е от тях“. Така че за него вече съм сигурен. Сега оттук нататък имаме да мислим само за другия хлапак. Той сега ми е грижата.

— Да се размърдаме ли малко? — предложи шофьорът. — Или предпочиташ да изчакаме?

— Разговарях с Дилън за тая работа. И двамата сме на едно мнение — сега е моментът. Игралните зали са затворени, нали така?

— Като гробницата на Грант — потвърди шофьорът.

— Хората губят пари.

— Вярно е.

— А те не обичат да губят пари — продължи Коган.

— С изключение на Теста. Той още държи залата отворена.

— Значи какво трябва да се прави оттук нататък, двамата с Дилън си блъскаме главата, ти си я блъскаш, има само едно нещо, което трябва да направим. Трябва да ударим Тратман точно сега и да пуснем нещата в действие, така че хората отново да могат да се върнат към онова, дето са го правили и преди.

— Тратман ли? — запита шофьорът. — Какво общо има Тратман с цялата тая работа? Нали ти самият ми каза, че това било работа на оня Амато и неговите приятелчета.

— Да — съгласи се Коган. — Тяхна работа е. Тратман няма нищо общо с това. От всичко, дето стига до ушите ми, и от това, дето Тратман е споделил, разбирам, че си прав. Поръчах на едни хора да го питат и сега вече съм сигурен.

— И би трябвало да бъдеш. Твоите момчета малко са се попрестарали там. За малко да затрият човека.

— Когато разговарях със Стив, това не ми беше известно. Както и когато говорих с теб. Всичко, което той ми каза, беше, че малко са прекалили и че той не знаел нищо. Това е всичко, което научих тогава.

— Бая си поблъсках главата, докато разбера какво иска да ми каже — каза шофьорът. — Първия път, когато Тратман се обадил, мен ме нямаше. Секретарката ми разговаряла с него. Тя не могла да разбере и една трета от това, дето се опитал да й обясни. Наложи ми се да му звъня, пак със същия резултат. По дяволите, имах голям проблем, докато успея да се свържа с него. Той оставил някакви номера за връзка, ама тя не могла да разбере дори и една цифра от това, което й диктувал. Най-накрая ми светна. Бил е Тратман. Канджелиси ми се обади, беше извън кожата си и каза, че Тратман му се обадил и той му дал моя номер. „Много съм ти задължен“, викам му аз. „Виж какво — каза ми той. — Не аз съм насъскал ония маймуни върху него. Ако ти не си, то със сигурност знаеш кой е. Ти си бери гайлето.“ И когато накрая успях да се свържа с него, разбрах каква е била причината. Ченето му било строшено.

— Чух за това.

— Също така има счупени ребра, строшен нос, три или четири избити зъба и явно скъсана диафрагма. Каза ми още, че имало някакъв сериозен проблем с далака му. Беше в болницата, когато разговарях с него.

— Чух за тая работа — каза Коган. — Разбрах, че са го изписали от болницата.

— Значи далакът му е наред. Което обаче не го прави по-щастлив.

— Съжалявам да го чуя. Стараем се да задоволяваме клиентите си.

— Той ще съжалява да чуе и тия думи — каза шофьорът. След като му ги предам. Щото няма начин да не му ги предам.

— Предай му всичко, което искаш. Нали си му съветник, адвокат и всичко останало.

— Тратман обвинява него за тая работа. Разбира се, не съм казал нищо на Тратман, но и на двамата ни е известно, че не е трябвало да стигаш толкова далеч.

— Нали знаеш как са момчетата — каза Коган. — Тръгнат да вършат някоя работа и се престарават. Когато разбрах какво е станало, обадих се на Стив. Каза ми, че Бари имал чугунена глава, нали разбираш, постоянно сгазвал лука или се забърквал в сбивания и подобно. Як пич. Затова и работя с него. А Стив ми разправя, явно са били вече по средата на работата и всичко вървяло нормално, обаче в тоя момент на Бари нещо му прищракало, бил много чувствителен на тема жена си. Не давал и дума да се издума за нея. Не я знам какво представлява, сигурно трябва да е някакъв ангел с крилца или нещо такова. Така поне твърди той. Така че, както си вървели нещата, както разправя Стив, в един момент Бари решил, че Тратман такова жена му. Тя била останала в някаква къща с майка си, Бари бил по някаква работа в Мейн, или не знам как се е завъртял разговорът, Стив не може да си обясни. На Бари обаче му бръмнал бръмбар в главата, че Тратман ебе жена му, и тогава му строшил челюстта и ребрата и после го заритал. „Ама и аз имам от какво да ти се оплача — вика ми Стив. — Бях прекалено близо до него и онзи педал взе, че повърна върху панталоните ми.“ Казах му да си го начука.

— Точно ли трябва да му предам това? — запита го шофьорът. — Бях пределно ясен, когато разговарях с теб. Той ми предаде да бъда максимално точен. Казах ви да притиснете Тратман, ако се наложи, но да не прекалявате. Казах ти, че той не иска да го наранявате.

— О, стига, разбира се, че ми каза — потвърди Коган.

— Добре.

— Вие, момчета, всички сте един дол дренки — каза Коган. — Добре ви познавам. Не знаете как да счупите едно яйце, както се казва, ама винаги искате работата да бъде свършена както трябва, знаете да искате от момчетата да отидат и да го свършат, и се възползвате от тях, но винаги след това си избърсвате гъза и плямпате, че нямате нищо общо с тая работа. Стига си ми хвърлял прах в очите, става ли? Много добре знаете кой е Стив и какво представлява. Знаете добре на какво са способни двамата с Бари. По дяволите, винаги можеш да разчиташ на тия момчета. Когато Джими Лисицата взе нещо да се дърви, имах триста локации, а за такива тарикатчета като него нямаше нищо останало, и тогава той взел да плямпа наляво-надясно. Когато чух за това, прехвърлих повече от четирийсет пункта на Стив, просто ей така. Всички знаят кой е Стив. Знаят на какво е способен. Като гроб е. Точен пич, на когото можеш да разчиташ в труден момент. Всички хора, дето ги познавам в бизнеса, го ползват.

— Цялата работа е там, че моят човек не е давал съгласието си за такава обработка — каза шофьорът.

— Напротив, даде го. Нали ви казах кого ще използвам за тази работа. И на твоя човек, и на мен ни е пределно ясно, че когато Стив реши да върши някаква работа, той ще я свърши така, както си мисли, че трябва да се свърши. Пет пари не дава какво си му казал. Ако твоят човек не беше одобрил работата, нямаше да те накара да се обадиш на Дилън и той да те кара да се срещнеш с мен. Хайде, стига вече с тия лайна. Вече няма никакво значение. Трябваше да ударим Тратман и на твоя човек това му беше съвсем ясно.

— Това вече не го разбирам. Мислех, че му имаш доверие.

— Приятелю, имам му доверие — каза Коган. — Само че това няма никакво значение. Тратман веднъж вече осра пътеките. И на всичкото отгоре лъжеше. Начука го на най-близките си хора.

— Така е — съгласи се шофьорът.

— Този път обаче Тратман не успя да го начука на никого.

— И опра яката пешкира.

— Този път обаче трябваше да сме сигурни, защото миналия път мислехме, че сме сигурни, а се оказа, че сме сбъркали. Сега обаче вече сме сигурни.

— Така е — отново се съгласи шофьорът.

— Обаче онези, които ходят в залата му, не бяха сигурни. Сега обаче вече са сигурни. Те са сигурни, че Тратман си е опекъл работата и може пак да извърти същия номер и пак да се отърве. Така че пак стигаме до същото нещо. Какво мислиш, че ще направят? Мислиш ли, че пак ще се върнат в залата му? Но да ги оставим на мира — продължи Коган. — Какво ще кажеш за момчетата на улицата? Какво си мислиш, че ще си кажат?

— Нямам представа.

— Аз ще ти кажа какво си мислят. Те си мислят: Тратман. Той го направи преди и сега извъртя пак същия номер. Първия път излъга за това и му се размина, сега повтори номера и само яде малко бой.

— Той е можел да умре — възрази шофьорът.

— Защото е прекадено нагъл — каза Коган. — Това му е за втори път, ще кажат те. Когато първия път го направиш и никой не те накаже, значи си извадил страшен късмет. Когато обаче го направиш за втори път, е напълно заслужено да те пуснат под валяка.

— Ако е истина това, което си мислят.

— Господин съветник, давам ти думата си, че точно това си мислят.

— Ооо — изпъшка шофьорът. — И въпреки всичко той няма нищо общо с тая работа.

— Каквото и да е, отговорността си е негова — възрази Коган. — Когато го направи предния път и излъга, и направи на глупаци всички, казах на Дилън: „Трябваше по-рано да му свият сармите“. И Дилън се съгласи с мен. Сега случаят се повтаря. Той си носи отговорността за това, какво може да си помисли Тратман. На улицата се подвизава само той и никой друг. Вади 50–52 бона или колкото и да е там, вярно, трябва да бутне тук-там по нещичко на някого, но последния път той изкара горе-долу толкова. И съвсем закономерно му трошат ченето. Сега е пребит и е вътре със сумата, която е платил на хлапаците, и е завлякъл клиентите си, дето му имаха доверие, с 80 бона, но въпреки всичко си ходи по белия свят и всички знаят, че той го с направил.

— Не го е направил — не се съгласи шофьорът. — Не и този път.

— Не всички мислят така — каза Коган. — За такива изпълнения сума ти хора цяла година пият млечни шейкове през сламка с вързани челюсти с тел. По дяволите, има цели тълпи момчета, дето чакат на опашки, затвориш ли им залата, ще отидат на друго място. Имаш ли си на представа колко лунатици дебнат наоколо? Ако и тоя път той спаси кожата, може направо да кажем сбогом на целия бизнес и да си копаем гроба.

— Пак нещо не го вдявам — зачуди се шофьорът. — Разбирам какво ти е на ума, влиянието, което би оказал този случай върху хората, и нямам никакви възражения относно думите ти за определени хора. Обаче, когато изкажа това предположение, не съм сигурен как ще реагира той на цялата тая бъркотия около човек, който не извършил онова, в което всички останали са уверени.

— Когато говориш с него, питай го откъде идват хората, които участват в игрите. Не и от улицата. Те не дават пет пари дали Тратман са го размазали за наказание. Те просто ще спрат да идват и да залагат, това е всичко. За тях щом Тратман го е направил веднъж, значи го е направил и втори път. Точка. Тратман е свършен и не може да прави нищо повече. Освен да чука. За чукането си го бива. Само дето нищо не може да прави повече за нас.

Коган продължи.

— Кажи му също така и за момчетата от улицата. И на тях същата мисъл им е на ума, и те също ще се запалят по примера му и оттук нататък никоя игрална зала повече няма да бъде в безопасност. Били го повредили малко. Голям праз. Удряш някоя зала, пълниш си яко гушата и после само ти дръпват един бой. Момчетата ще се сберат в собствен съюз. И оттук нататък ще бъдем заобиколени отвсякъде с настървени келеши, които ще удрят една подир друга залите по-лошо и от ченгета, и не след дълго няма да остане и една игрална зала за цяр. „Отиваш да играеш ли? Чудесно, нямаш проблеми. Спести си времето. Влез в стаята, вдигни ръце, остави кеша си на масата, и после ще се прибереш примерно в 6 часа у дома си, жена ти ще е щастлива и няма да има никакъв риск да те гръмнат случайно, ако на някое момче не му издържат нервите или просто го засърби пръстът върху спусъка.“ На никого от играчите кракът му повече няма да стъпи в игрална зала и можеш да заложиш задника си за това.

Господин съветник, иди да разговаряш с човека. Тратман трябваше да бъде наказан и когато обясниш всичко това, той веднага ще ме разбере. Направи опит. Няма ли да пробваш? Забрави за парите. Тратман направи огромна грешка.

— Това е било отдавна — възрази шофьорът. — Той е направил грешката много отдавна.

— Той е направил две грешки. Както обикновено става, втората му грешка е била тази, че е допуснал първата грешка. В резултат на това имаш две грешки. Разясни му го на човека.

— Ако допуснем, че се съгласи с теб. Можеш ли да накажеш Тратман?

— Да — отвърна Коган.

— А с тоя Амато какво ще правим? — попита шофьорът. — На мен ми изглежда като главния виновник.

— Той няма къде да мърда. Изчакай да оправим Тратман. Това ще го накара да се отпусне и тогава и той ще си получи наказанието. Да, рано или късно ще си получи порцията.

— Можеш ли да го уредиш?

— Точно сега е проблематично — каза Коган. — Ситуацията не е най-подходящата.

— Тогава кой ще я свърши? Той познава дадени хора, разбира се, но винаги иска да знае дали онзи, с когото разговаря, си има някого предвид да свърши работата.

— Имам си някого наум. Намислил съм си нещо за него, но трябва първо да проверя разни неща. Може би ще се наложи да прибегнем до услугите на Мич.

— Той върши ли такива услуги? — запита шофьорът.

— За момента основна грижа ни е Тратман — каза Коган. — По-късно можем да се занимаем и с другите. И да, Мич е в бранша много отдавна. Един от най-добрите е.