Джордж Хигинс
Убивай ги нежно (15)

15

Чернокожото момиче изпъна гърба си и изви ръце зад себе си, за да закопчае сутиена си.

— Първата ли? — каза Мич. — Не беше лоша. Не беше добра, но не беше и лоша. Средна работа. Само дето изглежда страшно бързаше.

— Е, сигурно защото беше повикана по спешност — забеляза Коган.

Момичето намести гърдите си в чашките на сутиена. После се приближи до стола на Коган и застана зад гърба му, като докосна дясното му рамо.

— Роклята ми, сладур, седнал си върху роклята ми — каза тя.

Коган се премести напред, без да извръща глава. Мацката издърпа бялата си рокля изпод задника му и я нахлузи през главата си, стъпила върху килима.

— По дяволите, не е това, което искам — каза Мич. — Винаги е едно и също, както и с всичко останало. Никой вече не си върши работата както трябва.

Коган се изсмя.

— Наистина не е това, което искам — повтори Мич, вдигна чашата от масичката до стола му и я огледа. — Празна е. Искаш ли едно?

— Прекадено рано е за мен.

— Рано ли? — запита Мич и се изправи както беше с потник и шорти. — Вече е следобед.

— Пак е прекадено рано — настоя Коган. — Ако толкова ти се пие, сипвай си.

— Ще си сипя — каза Мич, докато влизаше в банята.

Момичето отново изпъна гърба си, за да закопчае роклята си.

— Сладур, би ли дръпнал ципа? — каза тя, заобикаляйки стола и заставайки с гръб пред него.

Коган отказа.

Мич пусна водата в банята.

— Чукането не е нещо по-различно от което и да е друго — изсумтя той.

— Копеле такова — момичето се изправи, после се обърна и изгледа Коган. — Мислех, че се бъзикаш.

— Никога не се бъзикам — каза Коган и посочи с глава към банята. — Пробвай си чара с него.

Мич излезе от банята с чаша пълна с тъмен скоч и вода.

— Никой вече не се чука добре — оплака се той. — Помолиш някоя да ти направи нещо и искаш да си платиш за това, а те казват, че ще го направят, и после най-много да стигнат до средата.

— Дръпни ми ципа на роклята, сладур — каза мацката. — Твоят приятел тук нещо се опъва.

Мич дръпна ципа.

— Въпреки всичко обаче пак си искат цялата сума, можеш да се обзаложиш за това. „Не, сър, да ги нямаме такива, никакво половин възнаграждение. Цялата сума и точка.“

Той се върна до стола си, отпивайки от чашата.

— Половината работа. Направо се изприщвам.

Момичето седна на леглото и обу червените си обувки.

— Прекадено много хленчиш и се оплакваш за човек, който не изтрезнява вече три дни — каза Коган.

— Аз си плащам за това — отвърна Мич. — Бъркам се в собствения си джоб. Мога и да си похленча, защо не? Познаваш ли онази проститутка Поли?

Чернокожото момиче се изправи, изпъна роклята си и погледна към Мич.

— Скъпи?

— На бюрото — каза Мич, като отпи от чашата си. — Портфейлът ми е на бюрото.

Тя прекоси стаята, въртейки бедрата си.

— Всички познават Поли — отвърна Коган.

— Това каза и парчето, което ти ми изпрати — каза Мич.

Момичето взе портфейла.

— Вътре има сто седемдесет и три долара — каза Мич. — Когато стана, искам да намеря вътре сто четирийсет и осем, ясно ли е?

— Окей — отвърна момичето.

Тя извади пари, изброи ги и върна обратно няколко банкноти в портфейла, като го остави върху бюрото. Взе яркочервената си чанта оттам, отвори я и пусна парите вътре.

— Скъпи, няма ли да има бакшиш? — запита тя.

— Няма да има — отвърна Мич.

— Щото нали знаеш, скъпи, трябва да давам цялата сума на моя човек. Но момичетата от време на време имат нужда от някой друг долар.

— Няма бакшиш — повтори Мич.

— Оригинално парче си — отбеляза Коган.

— Заеби я — каза Мич, като отпи отново. — Вече е следобед. Беше много яко, нали, сладурано?

— По-добре е от лъскането на бастун — каза момичето.

— Няма как да го знам — отвърна Мич. — Никога не съм лъскал бастун.

Момичето се запъти към вратата.

— Е, понякога не е по-добре от лъскането на бастун. Но повечето пъти е по-добре. Понякога попадаш на някой възрастен чичко и тогава работата свършва бързо.

Тя отвори вратата.

— Знаеш ли, сладурано — каза Мич, — някой ден някое дърто копеле, което току-що си издухала, може да му скимне да те поодялка малко с ножа за такива приказки. Какво ще кажеш?

— Господи, не знам — отговори се момичето, застанало на прага. — Какво ще кажеш, да дойда ли пак?

— Ако имаш възможност, може да дойдеш — отвърна Мич. — Но по-вероятно не, така си мисля.

— Да ти го начукам — каза момичето, затваряйки вратата.

— Което доказва онова, което имах предвид, когато пратих да я повикат. Тук в Бостън имате много странни проститутки. Трябваше да я уговарям, за да си свърши работата. Питаш за Поли ли? Същата работа. Само френска любов. „Слушай, казвам й аз, искам да чукам. Нали това ти е работата?“

— Не е така — отвърна Коган. — Когото и да беше питал, щеше да ти каже. И аз щях да ти кажа.

— Да, ама ти не го направи.

— Ами защото не ме пита. Не аз бях човекът, който ти я прати. Онова парче, дето ти го пратих, всичко си беше наред, не беше ли така? Човекът каза, че си е веща в занаята.

— Не повече от тази — отвърна Мич. — Не можах да реша проблема. Викам й: „Какво искаш да кажеш с тази френска любов? Аз си падам по чукането. Кой на кого плаща в случая?“. Все едно че говоря на вятъра. Можеш да я опипваш, може да си пъхаш пръста в дупките й, но не можеш да я чукаш. Небеса! Някаква шибана свирка.

— Нали трябваше да е някаква страхотна свирка — каза Коган.

— Когато искаш да чукаш, няма такава работа като „страхотна свирка“. Разправя ми, че момчетата пръскали по две-три стотачки на вечер за изпълненията й. Вярно ли е това?

— Предполагам, че е вярно.

— Да ти кажа ли какво си мисля? — попита Мич. — Мисля, че всички сте побъркани, щом оставяте курвите да си развяват байрака както си искат.

— Предполагам, че се страхува от венерическа болест.

— Добре, както и да е. Не мисля, че би трябвало да кажа такова нещо, но нямах никакъв късмет с нея. Тя продължава да си избира с кого да се чука и с кого не. Да ти кажа, ако ченето й падаше, щеше да е световен хит. Но тия номера при мен не минават. Виж какво, ще ти кажа нещо — Мич довърши питието си. — Откакто съм във Флорида, не съм чукал нещо здраво.

— Онова парче там беше много здраво — каза Коган.

— Съни. Това беше Съни. Сигурно си изчукал и нея, след като съм си тръгнал.

— Мич, когато двамата с Дилън дойдохме при теб онази нощ, тя беше с теб. Когато си тръгнахме, ти си беше там, а тя пак беше с тебе, нали така? Ти през цялото време беше там, така че какви са сега тия приказки?

— Три седмици — каза Мич.

— Три седмици — повтори Коган. — А аз бях там пет дни, по средата. Как, по дяволите, съм могъл да го направя?

— Не знам — отвърна Мич и вдигна чашата си. — Пак е празна.

Той се изправи.

— Няма ли да ми правиш компания?

— Не, още е рано — отказа Коган.

Мич влезе в банята. Коган дочу дрънченето на леда в чашата. Не чу обаче да тече вода.

— Сами свърши работата — обади се Мич от банята.

— Пичът от Детройт. Атрактивното дребно италианче.

— Сами е евреин.

— Добре де, не искам да кажа нищо лошо — каза Коган.

— Няма проблеми — отвърна Мич. — Изглежда като италианче. Иска ми се да беше. Ама е евреин. Откакто го познавам тоя пич, все се занимава с тая работа. Страшен кучи син.

Коган дочу шума от течаща вода в банята. Мич се появи с пълна чаша скоч. Избърса устата си с опакото на лявата ръка.

— Аз съм си крив за цялата работа — каза той. — Преди да си тръгна вечеряхме и той се пръкна, представих ги един на друг и всичко останало. Чудя се само защо това не ми дава мира?

— Не знам.

Мич седна и остави чашата върху масичката.

— Искам да кажа, че знам. Когато съм там, тя е с мен. Тръгна ли си, ти си там и тя е с теб.

— Тя не беше с мен.

— Нямах предвид теб — каза Мич. — Имах предвид изобщо някой пич. Който и да е там, тя е с него. Тръгнеш ли си, тя вече не е с теб.

— Аха — смънка Коган.

— Ето, виждаш ли, точно това имах предвид. Знам. Миналата година бях там само две седмици. Не, три. Както и да е — колко нощи прави това?

— Двайсет и една — отвърна Коган.

— Както и да е, регистрирах я за четиринайсет нощи. Знаеш ли колко се бръкнах за тая работа? Три бона.

— Това вече е върхът. Аз не бих дал три бона на нито една курва, та ако ще и небето да се продъни. Пет пари не давам на какво е способна. Не бих дал и пукнат цент.

— Не ме вълнува — каза Мич. — Тогава още бях в онзи съюз и момчетата с поръчките винаги бяха много любезни с мен. Нали разбираш? Никакви външни лица. Така че не ме вълнува, че струвала много. Не съм влюбен в нея, ясно ли ти е? Само я ползвам, когато съм там.

— Както и да е, тя е със страхотна външност — настоя Коган.

— Страхотна е — потвърди Мич. — Шибаният му Сами. Оная нощ, когато я видя, как беше облечена?

— Да ти кажа право, не видях с какво е облечена, щото нямаше кой знае какво да се види, дреха имам предвид. Нещо жълто беше. А под него се виждаше доста.

— Има доста за гледане — съгласи се Мич. — Оная нощ, когато Сами се пръкна, беше си облякла оня сивия тоалет. Прилича на коприна и е сив, няма никакъв гръб и с тия монументални цици е нещо върховно. Можех да пребия петима души с надървения си инструмент през всичките нощи, когато я чуках. И така, Сами се пръква и аз ги запознавам, разправяме се колко дълго ще съм там, колко време ще прекара той, и не съм много концентриран, пихме някакво вино и го поканих да седне при нас. Ама след малко ми се доходи до кенефа. Отивам, ама не мога да се изпикая, щото така съм го надървил, че трябва да направя стойка на глава, за да се изпикая в писоара, а не в устата си, и през цялото време трябва да бъда внимателен, нали разбираш? Щото беше се издул до пръсване. Направо кожата му щеше да се скъса. Много си я бива Съни в тая работа. Щом и тя не успее да ти го вдигне, сигурно си мъртвец. Но това е последната ни нощ и въобще не се налага да го вдига. Щото така съм се надървил, че мога да го държа така по време на цялата вечеря. Приятелю, пет пари не давам за мнението ти, виждал съм какви ли не задници през живота си.

— Ти и тая седмица си видял доста — каза Коган. — От колко време вече си тук, от три дни? Чувам, че си прегледал повечето задници в Бостън.

— Умирам за женски задник — съгласи се Мич. — Няма друго нещо като женския задник. Като хоби ми е. Когато съм у дома, не правя нищо. Това е, защото ходя на конни състезания. Веднъж в годината ходя и там чукам. Само че тая година вероятно няма да ходя на състезания.

— Не бих могъл да го направя. Бих профукал всичко. Ти обаче явно си в добра форма. Не бих могъл да чукам в продължение на три дни. В това е цялата работа. Просто не бих могъл да го направя.

— На твоите години се чувствах абсолютно по същия начин.

— Разбира се — съгласи се Коган. — Извинявай, но имам да върша работа.

Мич отпи от чашата си.

— И аз гледах на нещата по същия начин — каза той. — Тогава, не знам кога се случи, не знам и защо се случи. Просто започнах да го правя. Още първия път, когато отидох там, наех апартамента. Отношенията ми с Марджи се бяха превърнали в истински ад, тя се беше научила да ме тормози по всякакъв начин. Ако я питах защо пие, щеше да каже — защото съм ходел там. Ами работата беше опряла до това, аз или тя. Но да ти кажа, приятел, ако ти се прииска някакъв много здрав женски задник, няма нищо по-здраво от задника на млада еврейска курва.

— Ще го запомня.

— Онова парче, дето беше в Оберлин, беше в колежа, нали така? И после го напусна. Какво мислиш за нея? — запита го Мич.

— Кога ще си готов — утре или вдругиден? — запита го на свой ред Коган.

— Готов съм още сега — каза Мич. — Стига вече, не ти ли омръзна? Е, тя напусна колежа. И стана курва. Хванеш ли някъде такова парче, да знаеш, че така ще те обработи, че ум ще ти зайде. Ама наистина си знае занаята. Майсторка от класа. Това парче Съни, тя няма и половината от годините на жена ми, ама знае такива неща, дето ако Марджи ги знаеше, направо щеше сама да отиде в участъка да се предаде. Наистина щеше да го направи.

Мич се замисли, после продължи да разказва.

— И така, връщам се на масата. Накрая се отървах от това вино, без да си опикая брадичката, а те двамката си седят и си бъбрят. Сами е самата учтивост, накрая си тръгва и тогава викам, че патката ми няма да спадне и докато идем до стаята, качваме се горе, и искам да ти кажа, три бона не са никак малко, и пет пари не давам дали го одобряваш или не, хич не е евтино, така е, но си струва, струва си до последния цент, това ще ти кажа, приятел. Направих й три тека през цялата нощ, всичко си струваше до последния цент. Само че не й го казах, разбира се.

— Мич, хайде стига — помоли го Коган.

— На следващия ден ставам, патката ми и тя става с мен, ама имам да хващам самолет в дванайсет и половина, така че свършвам много бързо. Един кратък тек със Съни струва много повече от цяла нощ с което и да е друго парче. Удрям й една мистрия, както излиза пара от оная й работа, и после се вдигам и й давам останалата част от парите. Нали разбираш, даваш им половината пари, когато отидеш там, и когато приключиш, даваш остатъка. Казвам, че наистина оценявам обслужването, знам какво представлява момиче като нея, и така нататък все в тоя дух. А тя ми разправя, че вече била извън оборот и ми вика, че всичко било наред, че нямало никакви проблеми. Давам й мангизите и тя си тръгва, и представи си само, остава със Сами следващите две седмици, а той й кихнал четири бона за тая работа, можеш ли да си представиш? Тоя гаден духач.

— Виж, имам среща с един човек — каза Коган. — Мисля, че намерих едно момче, което може да те разкарва из града и всичко останало.

— Не мога да излизам, нали ти казах вече.

— Нямах предвид да си размяташ оная работа насам-натам. Ти дойде тук да свършиш работа. Това имам предвид. Ще говоря с него и ако остана доволен, той може да свърши работа, без брат му да го държи за ръката през цялото време, ще го доведа тук и тримата ще обсъдим нещата.

— Нямам възражения.

— Е, радвам се да го чуя. Само че аз имам възражения. Защото ти не си в състояние да работиш и да свършиш работата тази нощ, а аз не искам това момче да мисли прекалено много върху работата, щото после може да каже на брат си.

— Че какъв е проблемът? — запита Мич. — Къде е тоя пич, по дяволите? Докарай го тук и ще го подготвим за нула време.

— Аз ще ти кажа на теб какво да правиш, ясно ли ти е? Лягаш да спиш.

— Не съм уморен — запротестира Мич.

— За мен си направо пукясал от умора — каза Коган. — Лягаш си веднага. Сега е два и половина, лайно такова. Ще ти позвъня в седем и половина, и ако не се събудиш, ще пожертвам още един никел да обясня на две ченгета, с които се знам, къде се намираш и те ще закарат там, където ти е мястото.

— Добре де…

— Повече никакви женски дупета, никакво пиене, нищо, ясно ли ти е? Вземаш душ и си лягаш, после ще те събудя и ще ти обясня къде трябва да отидеш, разбра ли?

— Не изпълнявам заповеди от лайна като теб — отвърна Мич.