Джордж Хигинс
Убивай ги нежно (13)

13

Ръсел с кафява хартиена торба в ръка, излезе малко преди шест часа от метрото на Арлингтън Стрийт и на ъгъла на „Сейнт Джеймс“ свърна към „Арлингтън“. До будката за вестници на ъгъла един старец режеше канапа на пакетите. Двама мъже с делови костюми чакаха в светлозелен форд до будката, докато пътникът на предната седалка подаваше дребни монети. Шофьорът проследи с поглед как Ръсел свърна надясно по „Сейнт Джеймс“. Поднесе микрофона в шепата си към устата си и каза: „До всички екипи, тук екип три. Нашият човек накрая се появи“.

Ръсел прекоси улицата, като изчака един автобус „Грейхаунд“, пристигащ от Бангор, да влезе в паркинга на автогарата. Шофьорът на третото жълто такси на опашката до паркинга се обади в микрофона си: „Екип четири до всички екипи. Следя го. На тротоара е. Всеки момент ще влезе в автогарата“.

Фордът потегли към следващото кръстовище. На Стюарт Стрийт сви надясно и пое срещу движението зад паркинга.

В автогарата мъж в светлосиня униформа на частна охранителна фирма стоеше в горната част на стълбите, обърнат с гръб към вратите, като наблюдаваше отражението на входните врати в стъклата на прозорците на закусвалнята. В дясното си ухо имаше слушалка.

Ръсел мина през вратата и влезе в автогарата.

Мъжът в светлосинята униформа изви глава наляво и прошепна в малката правоъгълна издутина на униформената си риза: „Тук екип седем. Всички екипи да се съберат“.

Двамата мъже излязоха от светлозеления форд и отидоха до вратата на автогарата от източната страна. Шофьорът излезе от таксито и отиде до вратата от западната страна. Четирима мъже излязоха от един син „Додж Полара“ пред сградата. Двама се придвижиха и застанаха пред самата гара. Един се присъедини към шофьора на таксито от западната страна. Друг се присъедини към мъжете от форда от източната страна. Двама служители от багажното отделение, всеки със слушалка в ухото си, се дръпнаха от мястото за проверка на багажа и застанаха близо до вратата в задната част на гарата. Един от двамата продавачи на билети в бяла риза бавно излезе иззад гишето.

Ръсел спря да пропусне продавача на билети пред себе си. Продавачът разбуди един пияница, заспал на една пейка. Започна да подбутва пияния към източната врата. След като Ръсел застана с гръб към тях, пияницата изведнъж започна да се движи без чужда помощ.

Ръсел отиде до шкафчетата за багаж в западната част на автогарата.

Мъжът в униформата на човек от охраната го проследи от горната част на стълбището. Той отново прошепна в микрофона си: „Екип седем до всички екипи. Западната страна, западната страна“.

Ръсел пъхна ключа в ключалката на шкафче 352 и го завъртя.

Мъжете от светлозеления форд влязоха в гарата през източната врата.

Ръсел отвори шкафчето и извади един обвит в кафява хартия пакет. Отвори чантата и пъхна вътре пакета. След това се обърна и тръгна към предната част на гарата, оставяйки шкафчето широко отворено. Носеше чантата в лявата си ръка.

Шофьорът на таксито влезе през източната врата. Двамата мъже от багажното отделение влязоха в зоната за пътници на автогарата. Мъжете от доджа влязоха през предната врата, а мъжът в униформа бавно се извърна, докато Ръсел се приближаваше към тях.

Мъжете от форда закрачиха подир Ръсел, по един от двете му страни. Когато го настигнаха, те го хванаха здраво под лактите. Тялото на Ръсел изведнъж увисна.

Мъжът от дясната страна на Ръсел каза:

— Агенция за борба с наркотиците. Арестуван сте.

В дясната ръка държеше хромиран пистолет четирийсет и пети калибър. Завря дулото в лицето на Ръсел.

Мъжът от лявата страна държеше белезници в лявата си ръка. Отстъпи назад, без да пуска ръката на Ръсел, като я изви зад гърба му. Щракна едната белезница върху лявата му китка и дръпна чантата от ръката му. Издърпа и дясната му ръка зад гърба и щракна върху китката му и другата белезница. После го потупа по гърба и поклати глава.

Мъжът с автоматичния пистолет каза:

— Поведението ти е повече от издайническо, приятелче. Всъщност толкова биеш на очи, че се боях да не забравиш къде си оставил стоката или си загубил ключа или нещо друго. Имаш право да запазиш мълчание. Всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб в съда. Имаш право на адвокат, а ако не можеш да си позволиш такъв, ние, страдащите и доблестни данъкоплатци, ще отидем и ще намерим най-добрия шибан мошеник адвокат, който можем да ти осигурим. Мисля, че в твоя случай имаш правото да си изследваш главата, като според мен би трябвало да се възползваш от това право, за да видим дали изобщо има нещо в нея.

— Искам да се обадя по телефона — каза Ръсел.

Агентите го побутнаха към вратата.

— В канцеларията на съдията има един чуден телефон — продължи агентът. — Един чудесен малък инструмент. Оттам можеш да позвъниш до всяко населено място в страната. Това в случай че знаеш как да набереш номера. Ако не знаеш как се набира номер, ще те научим как да го правиш. Ако се обадиш на номер в друг град, ще ти го пишем по сметката.

— Благодаря — каза Ръсел.

— Приятел, не благодари на мен. Мисля, че много ще се изненадаш, когато получиш сметката. В нея са вписани разходите ни за целия днешен ден, приятел. Освен ако, разбира се, твоето приятелче от Ню Йорк разсъди колко си тъпичък и ти продаде хинин или нещо от сорта. Всичко е добре, когато свършва добре, нали така, приятел?

— Затваряй си устата — изсъска Ръсел.

Агентите ескортираха Ръсел извън терминала в мрака.

— Това не спада към правата ти, приятел — каза агентът. — Това е вече в моите права. Но аз ще ти предложа една малка сделка, какво ще кажеш, а? Всеки път, когато те засърби езикът, само ми казвай, и аз ще си затварям устата. Само казвай и ще получаваш шибаната дума.

— Да ти го начукам.

Доджът направи обратен завой на „Сейнт Джеймс“ и спря пред автогарата.

Агентът заби дулото на пистолета в ребрата на Ръсел и каза с мек глас:

— Не такива приказки имах предвид. Сума ти народ се е изтърсвал на земята при качване или слизане от автомобили след такива приказки, ясно ли ти е?

Ръсел мълчеше.

— И още нещо, приятелче — продължи агентът. — Ти не само си тъп, но и вониш. Мисля, че ще получиш двайсет години и баня. Не знам в момента кое от двете ти е нужно повече.