Джордж Хигинс
Убивай ги нежно (17)

17

В късния следобед Франки седеше в един бар на Карнаби Стрийт. Беше се облегнал на един дървен стол и поглъщаше с очи сервитьорките, които си бърбореха в очакване на клиентите.

Коган окачи палтото си на закачалка и седна до Франки. Поръча си бира.

— Бирата „Хайнекен“ ли да бъде? — запита барманът.

— Да — отвърна Коган.

— Бутилка или наливна?

— Все ми е едно. Наливна.

— Те винаги правят така — каза Франки.

— Истинско главоболие — съгласи се Коган. — Ако знаех какво ме очаква, изобщо кракът ми нямаше да стъпи тук.

Барманът постави една силно изстудена халба пред Коган.

— Аз пък обратното — каза Франки. — Тоя пич, не знам как го прави, ама събира най-страшните парчета на Бостън да работят в заведението му. Идвам тук всеки ден.

— Знам — натърти Коган.

Франки го огледа.

— Никога не съм те виждал тук по-рано — каза той. — Не те познавам.

— Не съм казал, че ме познаваш — отвърна Коган. — Малцина са хората, дето ме познават. Аз съм един обикновен човек, нищо повече. За пръв път през живота си стъпвам в тоя град.

— Как така стана, че стъпи днес? — запита Франки.

— Защото те търсех — обясни Коган. — Търсех те и един човек ми каза, че си му казал за редовните ти посещения тук, горе-долу по това време на деня, и че събираш кураж да заговориш някое момиче. Не е сложно, нали?

— Кой е този човек?

— Просто един човек, всъщност твой приятел. Знае туй-онуй за теб, каза ми къде да те потърся. Е, всъщност не ми го каза лично той. Съобщил на един друг човек, който пък случайно беше тук, та ми го каза. Та разпитах човека, твоя приятел.

— Кой е този приятел?

— Чайна — отвърна Коган.

— Никога не съм чувал за човек с такова име — каза Франки.

Довърши бирата си и се надигна да си тръгва.

Коган сложи ръка върху дясното му рамо.

— Чайна ще бъде много изненадан да узнае това, ама много изненадан — каза той. — Има един човек, който се тревожи за теб, твоите приятели са загрижени за теб, известно ли ти е това, Франки? Тревожат се. Хора като Чайна. Той беше искрено загрижен и настоя да дойда и да поговоря с теб, това направи той. Аз обаче не бях много сигурен дали е трябвало да те притеснявам, разбираш ли? Нали си си намерил квартирка и всичко останало? „Мисля, че си е уредил добре живота — това му казах за теб. — Едва ли има смисъл да идвам и да притеснявам излишно момчето.“ Ти си си намерил едно уютно местенце, нали, Франки?

— Да — каза Франки.

— Обзалагам се, че е някъде на юг от Ню Хемпшир.

— Така е — потвърди Франки.

— Норууд, ако трябва да съм точен. Защо го избра там, сред онова гъмжило от камиони там?

— Не знам.

— Защо сега не се поотпуснеш малко, Франки? — запита Коган. — Знаеш как е, когато Чайна иска някой да свърши някаква работа, човек просто я върши, и това е всичко, Чайна е там, зад девет катинара, и зависи от приятелите си, които да вършат каквото трябва за хората, за които той се притеснява. Аз бих се чувствал много неудобно пред Чайна, ако някога той разбере, че след като ме е помолил да разговарям с един негов приятел, не съм изпълнил молбата му. Знаеш какъв човек е Чайна.

Франки отново се отпусна на стола.

— Поръчай си още една бира — посъветва го Коган. — Позяпай момичетата. Господи, чудя ти се на акъла, как можеш да понасяш цялата тази глъчка тук. Макар че, предполагам, хората си имат различни причини да правят какви ли не неща. Май си се обзавел и с кола, доколкото разбирам.

— Да — каза Франки.

— Нека ти дам един съвет, става ли? — попита Коган.

Франки не отговори.

— И аз имам подобен модел. Нали и твоята е такава, с предни отвори за охлаждане? Това е първото, дето им се разваля.

Франки продължи да мълчи.

— Е, хайде сега, защо млъкна? Ти имаш такава кола, зелена е. Не се ебавай с мен.

Франки кимна.

— Само след два месеца ще си имаш главоболия с въздухозаборниците — каза Коган. — През януари, когато застуди яката. Шибаната машина не иска да потегли. Пали, но не тръгва. Ако щеш си цепни задника от яд, не тръгва, а когато вече хване сериозен студ, минус 7–8, не ще и да запали.

Коган продължи да обяснява.

— Сега ще ти кажа какво трябва да направиш. Трябва да ги запушиш тия отвори. Моята има само един, точно отпред по средата. А твоята е с цели два, обзалагам се, че и ти ще имаш същия проблем, колата ти просто няма да иска да тръгне. Затова трябва да ги запушиш тия отвори. Всичко идва от въздухозаборниците. Когато е голям студ, двигателят ти не може да загрее достатъчно, освен ако не подкараш със сто и петдесет километра в час още на мига след като запалиш, а ако го направиш, ще спукаш шибания клапан, това ще стане. Да ти кажа как се справях с проблема. Вземах самозалепваща лента и хубавичко облепях отворите. Направо ти дере очите, ама пък върши добра работа. Загряваш ли? Самозалепваща лента.

Франки кимна.

— Знаеш какво имам предвид, нали? — запита Коган.

— Е, всъщност не — отвърна Франки. — Не загрявам.

— Твоите приятели. Твоите приятели се тревожат за теб. Разбираш ли? Дори стигна до ушите ми, че си пренасял стока.

— По дяволите, няма такова нещо — каза Франки.

— Е, щом е така, добре — кимна Коган. — Защото човек на твое място трябва много да внимава с тия неща. Ти от колко време си навън?

— Месец и половина.

— Вярно — потвърди Коган. — Заради грабеж, нали?

— Да.

— Е, дойдохме си на приказката. Добре е, че не пренасяш стока. Знаеш ги добре какви са онези хора. Ще те гледат под лупа всеки път, когато някой направи удар като оня, дето си го направил. Мислиш си, че не знаят, че вече си излязъл?

— Ами, как да не знаят — каза Франки.

— И разбира се, не могат да те накиснат с нещо, защото ти не правиш нищо незаконно, нали така? — запита Коган.

— Само си пия бирата и зяпам момичетата.

— Разбира се, няма нищо лошо в това. Но те ще те държат под око и веднага ще ти скочат, дори да не правиш нищо, дори да не пренасяш, стига само някой да извърти подобно нещо, нали разбираш?

— Знам.

— Е, това е добре — каза Коган. — Това показва на приятелите ти, дето се тревожат за теб, че откакто си влязъл на топло, си пораснал.

Франки изгледа Коган.

— Да съм пораснал ли? През това време, дето изкарах вътре, едно куче се е родило, живяло и е умряло.

— Е, сигурно си прав. Но дори и да си пораснал, след като си излязъл, и това не е лошо.

— Е, най-после успях да чукам.

— Това е добре. И как беше? — запита Коган.

— Не много добре — отвърна Франки. — Всъщност, беше доста зле. Аз, естествено, си намерих едно парче, дето е почнала да се чука откакто е научила как се прави това, и естествено я олигавих цялата и свърших на секундата, и тя ми каза, че съм бил много слаб ебач. Аз обаче ще упорствам. Мисля си, че не е толкова трудно да хвана цаката на тая работа, щом толкова народ се е научил да го прави.

— Точно в това е идеята. Господи, много лошо. Защо не те намерих малко по-рано. Трябваше веднага да се задействам, още щом Чайна и приятелите ти ме помолиха. Познавам един човек, който можеше да ти помогне в тая област. Той наистина познаваше няколко страхотни парчета. Но за жалост е мъртъв.

— Така ли? — учуди се Франки.

— Да, за голямо съжаление — каза Коган. — Може да си го прочел във вестника. Някой го гръмнал снощи. Марки Тратман. Нелош човек. Даже съвсем нелош. Защото ако има някой, дето наистина да разбираше от яки парчета, това беше само той.

— Може би е чукал някоя, дето изобщо не е трябвало да се доближава до нея — предположи Франки.

— Може — кимна Коган, — може и това да е било причината, а може и нещо съвсем друго. Явно много е ядосал някого, това е сигурно. Това сполетява повечето от тия юнаци, дето ги гръмват. Ядосват някого и в следващия миг нещо се случва. В наши дни човек трябва да внимава. Правиш нещо, дето ти изглежда съвсем нормално, и изведнъж някой, дето най-малко очакваш от него такова нещо, се вкисва и ти се озоваваш в лайната. Само погледни Чайна. От колко време се знаеш с него?

— С Чайна ли? — запита Франки. — Някъде от около десет години.

— Е, не е малко време. Сигурно си чувал какво говореха за Чайна някъде преди година.

— Чувах.

— Да, ама ти познаваш Чайна и знаеш, че това не може да е вярно. Той би си прегризал езика, преди да каже каквото и да било на когото и да било. Проблемът обаче е там, че някакъв задник си втълпява, че нещо става, и започва да плямпа глупости за Чайна, като разбира се, никой не задава въпроси или нещо такова. Само плямпат, плямпат и всичко това доста скоро достига до ушите на Чайна, а той не е правил абсолютно нищо.

Работата е обаче е там, че Чайна не е вчерашно копеле. Той е на топло и знае, че трябва да се види с някого и трябва да го стори по най-бързия начин. Успява да си уреди да го докарат по някакъв повод тук и той има възможност да пошушне на няколко момчета, след което някой отива при него и той му казва следното: „Виж, вече направо ми се повдига, ако не се намери някой да сложи край на цялата тази лайняна история. А аз няма да стоя без да направя нещо. Щом се налага да се защитавам, ще отида при едни хора и ще им разправя разни неща, а аз не искам да се стига дотам“. Така че този пич излиза и разпространява думите на Чайна. Така Чайна отново е окей с всички. Сега нали разбираш какво ми е на ума? Той е хитро копеле, знае как да си пази задника. Марки беше наясно с мацките, знаеше им и кътните зъби, ама предполагам, че си е нямал и хабер как да си пази задника.

— Не е лесно, когато дори не подозираш, че някой ти го е натопорчил, щото си топнал оная си работа в сливата на жена му. Хич не е лесно — възрази Франки.

— Да, ама нали стана ясно, че това може да е само една от причините Марки да захапе дръвцето. Нали споменах, че може да има и други причини. Марки имаше игрална зала. А залата му я удариха някакви. Знаеш ли нещо за тая работа?

— Мисля, че чух някой да споменава нещо такова.

— Да… — проточи Коган.

Допи бирата си и се обърна към бармана:

— Дай още една.

След това попита Франки:

— Ще му цапнеш ли и ти още една?

— Не, пих достатъчно — отвърна Франки.

— Добре — каза Коган, пое пълната халба и отпи от нея. — Ааа, кеф. Няма нищо по-хубаво от студената бира, това разправям на всеки. Добре, да се върнем пак на Тратман. Той открай време въртеше бизнес с игралните зали, нали така? Никой не помни откога се беше захванал с тоя бизнес. А залата му веднъж я бяха ударили. Тогава го ограбиха. И да ти кажа ли една работа, Франки? Всъщност Марки бил човекът, уредил да му ударят залата.

— Може би пак е изпробвал същия номер — предположи Франки.

— Един милион тъпи лайнари го тръбят навред — каза Коган в отговор. — Да ти кажа, и аз самият дочух тия приказки. И това много ме ядоса. Защото, разбери ме, не съм бил особено гъст с Марки, нали разбираш, едва ли съм разговарял с него повече от един или два пъти през живота си. Тъй че, ако сам се е натопил в някаква тъпа история, не ми влиза в работата да търча при него, да му чета конско и да го убеждавам, че така не се прави. Кой съм аз, че да го правя? Най-обикновен човек, когото той познава. Защо ще му е да дава ухо на тревогите ми? Но от известно време насам си мисля, че трябваше да го направя. Наистина трябваше да го направя. Защото тия приказки не бяха подплатени с нищо, бяха напълно безпочвени. Марки в никакъв случай не би повторил стария си номер. Беше прекалено хитър, за да го направи. Но нали загряваш какво имам предвид? Той е трябвало да бъде наясно, трябвало е да бъде нащрек, че такива приказки се носят наоколо, би трябвало да има достатъчно акъл, щото и до неговите уши е стигнало, както при Чайна, нали загряваш? И е трябвало да направи нещо. За да не стане така, че някакъв тъп тарикат да реши да се облагодетелства на гърба му. Щото в нашия шибан свят и това е възможно.

Коган леко се завъртя към Франки.

— Франки, мисля си, че именно тази мисъл е притеснявала Чайна и приятелите ти, които се тревожат за теб. Защото те не знаят колко си помъдрял откакто си излязъл на свобода. Те си мислят, че имаш нужда от някого, който да стои близо до теб, който е много печен и да ти дава съвети.

— Да — съгласи се Франки.

— Да те учи как да си покриваш задника — продължи Коган. — Нали разбираш, работата не е какво правиш, а какво си мислят твоите приятели, че правиш. Това е важното в случая и когато нещо такова се случи, ти трябва да си готов да направиш нещо.

— Да.

— И така, къде ще е той утре вечер? — прошепна Коган.

— Кой? — запита Франки.

— Джони Амато — отвърна Коган. — Утре вечер. Къде ще бъде?

— Не знам.

— Франки, не забравяй какво ти обясних току-що. Приятелите ти се тревожат за теб. Искаш да почнеш да чукаш както трябва, твоите приятели ти желаят същото, те искат да се уверят, че ти ще имаш тази възможност, нали разбираш какво ми е на ума? И твоите приятели искат да разберат къде ще бъде утре вечер Амато.

— За пръв път те виждам.

— Новите приятели са по-добри от старите — каза Коган. — Оня, другият твой приятел, не можеш да разчиташ на него, нали разбираш? Спомни си в какво те натопи преди. Колко години гни в дупката. Ги можеше да си на свобода, да чукаш на воля здрави парчета, вместо да лъскаш бастуна и всичко останало.

— Не знам кой си ти, по дяволите.

— Малцина ме знаят. О, може би Чайна, и, разбира се, Дилън. Дилън ме знае. А ти ми изглеждаш буден момък. Искаш ли да се обадя на Дилън и да му кажа за теб, за да си поговорите двамата и да разбереш кой съм аз? То не че има кой знае какво да научиш, мога отсега да те уверя. Но ти можеш да разговаряш с него. Искаш ли да говориш с Дилън?

— Не — отговори Франки.

— Добре тогава. Къде ще се намира? Знам, че ще научиш, ако сега не го знаеш.

— Нямам си и представа. Откакто излязох, с Джони сме се виждали три-четири пъти. Не знам какво прави нощем. Сигурно се прибира у дома си.

— Добре — съгласи се Коган, като допи бирата си. — Довиждане, Франки, приятелю.

— Хей, хей, чакай малко.

— Има неща, дето не търпят отлагане, нали разбираш? Ти вече ми каза, че не знаеш. Добре, нямаш проблем. Но аз трябва да свърша една работа. Трябва да намеря някой човек, който знае.

— Къде ще бъде Джони утре вечер — каза Франки.

— И още нещо, предполагам — продължи Коган. — Като например къде ще се намираш ти на следващия ден. Ще се мернеш ли пак тук? Ще дойдеш ли някъде към два и половина, ще пийнеш ли четири бири, ще позяпаш ли наоколо докато хапнеш, после ще излезеш ли и ще отидеш в онзи вертеп, както винаги го правиш, да видиш какво има за доебаване, ще се прибереш ли около полунощ, към един часа? Нали Това ще правиш вдругиден? Или ще правиш нещо друго, което ще ми отнеме още два-три дни да го разбера? Няма значение. Просто можеше да ми спестиш доста време, това е всичко.

Франки не каза нищо.

Коган стана от стола и се подпря на облегалката му.

— Виж — каза той, — нека бъдем реалисти, става ли? Трябва да бъдеш реалист. Познавам въпросния човек. Знам и какво ти се върти в момента в главата. Ти си мислиш, че той ти е приятел, нали? Ти по всяка вероятност уговаряш някаква съвместна работа с него в момента, прав ли съм?

Франки не отговори.

— Няма значение — продължи Коган. — Знам какво изпитваш в момента. Аз обаче се обзалагам, че ти си мислил, че оная работа с Тратман, номерът със залата му ще мине, нали?

Франки отново не каза нищо.

— Нека ти кажа нещо, момче: тия номера никога не минават, ама никога. Има разни хора с блестящи идеи като Амато. Те гледат само да я карат по тъча, никога няма да се хванат с нещо стабилно и постоянно, дето да го разработват и накрая да почнат да печелят от него. Това не е за тях, те са тарикати. Казват си: нека леваците се блъскат, ние тарикатчетата ще си ги въртим на пръста. Винаги е било така, открай време има пишман тарикати като него, но всичко, което правят, в крайна сметка е едно осиране. На всички им става ясно, че са замесени.

— Тратман пострада — каза Франки.

— Всякакви причини могат да бъдат в сила при тия неща. Някой е пострадал лошо, защото е направил нещо, а друг, защото не е направил нещо, дето трябвало да го направи. Всичко става. Единственият въпрос в нашия случай е дали ти си нароченият човек, който да бъде ударен лошо. Това е единственото важно нещо.

Франки кимна.

— Ти си един от неколцината, дето са в течение какво става, нали така? — запита Коган.

— Не знам.

— Не, в течение си — възрази Коган. — И го знаеш дяволски добре. Ти имаш избор. Да бъдеш един от тия, дето ще бъдат ударени много лошо, или не. Знаеш го. Това е само въпрос на време, приятелю. Само въпрос на време. Първо той, а после ти. Така стоят нещата за теб.

Франки не отговори.

— Само дето ти се намираш в положение, в което малцина са се озовавали — продължи Коган. — Ти можеш да промениш ситуацията за себе си. На пръсти се броят хората, които са били в твоето положение. Франки, надявам се, не мислиш, че те бъзикам или нещо такова.

— Виж, кой си ти, по дяволите? — запита Франки. — Никога до този момент не съм те виждал и изведнъж се пръкваш и ми дрънкаш всички тия неща. Какво съм знаел, дрън-дрън. Не знам нищо.

— Момче, много ми е неприятно да те гледам как се държиш. Чайна ми каза, че си съвсем нормално и схватливо момче. А направо се държиш така, сякаш изобщо не си държиш на интереса.

— Аз… — започна Франки и спря. — Господи, не знам…

— Нека те питам нещо, Франки — каза Коган, — ама искам да си помислиш добре, става ли? Представи си, че аз отида да се видя с Амато, ей сега, на момента, и му кажа следното: „Виж какво, нещата стоят така: ти или Франки. Кой да бъде?“. Как мислиш? Ще се поколебае ли той дори и за секунда с отговора си? Или си наистина си мислиш, че ще се поколебае?

— Не знам.

— Ти си тъпанар. Не е за чудене, че тъпанар като теб е гнил с години в панделата. Тъп шибан тъпанар. Нямаш мозък и за един цент.

— Виж — започна Франки, — виж, аз…

— Няма нужда да виждам каквото и да било. Знам какво става. Знам какво трябва да направя. Имам нужда от точен човек.

Франки отвори уста, но не каза нищо.

— Когато се изправя пред точен човек, аз му казвам следното — продължи Коган. — Викам му: „Нещата могат да станат по два начина. При единия си отиват и двамата. При другия — само единият“. Да знаеш само през какво ми се наложи да мина заради тая работа. Знаеш ли как успях да ги убедя да се съгласят с това? Чайна каза, че ти си много свястно момче. С него се тачим открай време и когато мога да направя нещо за него, винаги го правя. Чайна не иска да те наказвам. Беше повече от ясен по този въпрос. Каза, че си много свястно момче, на което човек винаги може да разчита. Окей, нямам проблеми с това. Но ти знаеш къде се намира в момента Чайна. Максималното, което може да направи, е да дойде тук и да говори в твоя полза. Защото всъщност не може да направи нищо за когото и да е.

— Така е — съгласи се Франки.

— А аз мога да направя нещо за даден човек. Не съм длъжен да го правя, но мога. А сега решавай, момче, решавай веднага. Мога да направя услуга на Чайна, но мога и да не направя. На мен все ми е едно.

— Нека да помисля.

— Никакво мислене — каза Коган. — Сега или никога, решавай. Защото нямам време да чакам.

Франки шумно издиша.

— Не знам — прошепна той. — Не знам дали мога да го направя.

— А можеш ли да свършиш другата работа? — запита Коган.

Франки се поколеба, преди да отговори.

— Не.

— Е, в това се състои работата. Изборът е твой.

— Какво трябва да направя?

— Трябва да разбереш къде ще се намира — каза Коган.

— Това вече го знам. Той ме попита какво ще правя, щото щял да бъде на едно място и иска да ми се обади да се чуем. Знам го къде ще се намира. Има едно гадже. Казвал ми го е по-рано. Казах му, че ще си бъда вкъщи.

— Не, ти няма да си бъдеш вкъщи.

— Няма ли? — запита Франки.

— Не — отвърна Коган.

— Ами къде ще… — започна Франки.

— Ще бъдеш с мен. А ние двамата с теб ще бъдем там, където ще бъде той.

— Господи, не мога да го направя — почти викна Франки. — Зърне ли ме само с крайчеца на окото, край. Веднага ще загрее, че нещо не е наред. Не мога да го направя. Ще ти кажа къде се намира, ще ти кажа. Това ще го направя. Но той ми е приятел. Не мога да го направя.

— Добре, добре — съгласи се Коган. — Значи ти направи своя избор, така ли да те разбирам?

Франки се втренчи в Коган. Коган остана неподвижен.

— Трябва ли наистина да го правя? — запита Франки.

Коган кимна.

— Всичко?

Коган кимна отново.

— Трябва да съм там и всичко останало?

Коган кимна за трети път.

— Не знам, не знам кой би могъл на мое място да направи друго, никой не би могъл да го направи. Ти можеш да намериш поне сто човека да ти свършат тая работа. Нямаш нужда от мен.

— Пак грешен отговор — каза Коган, като сложи ръка върху рамото на Франки. — Виж какво, разбирам добре какво става сега в душата ти, напи така? Обаче тук сме изправени пред един много сериозен проблем. А част от този проблем се дължи на теб. Ти си допуснал много голяма грешка. Която сега трябва да поправиш. Трябва да покажеш на останалите, че разбираш, че си допуснал грешка, и че трябва да се поправиш. Иначе другите ще узнаят, че не искаш да си признаеш грешката, нали разбираш? И тогава ще решат, че тази грешка трябва да се поправи, както стана в случая с Тратман. Защото той взе неправилно решение.

Франки кимна.