Джордж Хигинс
Убивай ги нежно (14)

14

— Това тъпо лайно — каза Франки. — Сещаш се на кого е решил да се обади по телефона, нали? На мен. Само че тъпакът не помни, че се преместих, и звънял на Санди, вдигнал я от сън и тя направо побесняла и ми звъни, и си изля цялата събрала се помия в душата й, та тогава трябваше да му звъня, а бях с момиче. И разбира се, на ония от панделата трябваше да им дам името си, иначе нямаше да му позволят да говори с когото и да било.

— Няма лошо — отговори Амато.

— Да, ще се изкефя страшно, още отсега го усещам. Иска да съм отидел да го видя. „Да — викам му, — разбира се, Ръсел, никакви проблеми. И после по петите ми да слухтят поне сто скапани ченгета, ако го направя. Не, мерси. Нямам нищо общо с тая работа, казах ти какво ще се случи, а ти не ме послуша.“ „Ти ли им каза? — казва ми той. — Ти ли беше шибаното копеле, дето им изпя?“. „Ръсел — казвам му аз, — никой не им е казвал. Ти самият си се изпял. Защо да им казвам на ченгетата? Кажи ми. Ако толкова искаш да обвиниш някого, обвинявай себе си.“ Това го поохлади малко. Пита ме дали не мога да му уредя пускане под гаранция. „Ами зависи“, отговарям му аз. Нали разбираш, той няма останал и един цент. Похарчил всичко, за да си реши проблема, заради който доста ме съмнява да го пуснат под гаранция. „Каква е сумата?“ Точно както би предположил, като имаме предвид досието му и вида на стоката му. Сто бона.

— Десет бона от теб — уточни Амато.

— Казвам му: „Ами има хора, които са готови да ти напишат чек срещу пет процента, ако си готов да им вършиш от време на време по някоя работа“. При човек като него много ме съмнява дори и тия хора да се бръкнат. Но както и да го погледнеш, сумата хич не е малка, та му викам: „Не си забравил, че и аз самият излязох съвсем наскоро от панделата. Откъде да изровя толкова мангизи?“. Казах му, че мога да позвъня на някои хора да му помогнат, но това е всичко, той да си решава сам. „Ти ме молиш — обяснявам му, — ама аз не мисля, че някой ще ти свърши тая работа. Ще събереш сто бона, добре, ама те веднага ще качат мизата двойно. Тия пичове няма да те изтърват от лапите си. Забрави.“

Франки се замисли, после продължи:

— Рева, рева, и после изведнъж ми изтърси: „Франки, ако не се измъкна оттук, ще им кажа, че двамата с теб сме движили стоката.“

— Готин тип — каза Амато.

— Направо беше обезумял. Не го обвинявам. А и какво може да им каже всъщност? Викам му: „Ръсел, задръж малко топката, става ли? Ти ме натопи в тия лайна, аз ще им предам всичко, дето ми го разправи за дъртия педал, дето крал за теб онова лекарство, и всичко за кучетата и застраховките, дето сте ги правили с Кени за колата, и всичко останало.“

Ония гадове наистина са много мръсни. Ръсел ми разправи, че го връхлетели от всички страни. „Казват ми, че не трябва да говоря нищо. Но това не им пречи да ти ги говорят всякакви мръсотии. Карат те в Ню Йорк и това винаги им отнема три-четири часа, преди да те изправят пред съдията, и през цялото време те тровят с мръсни приказки. Сигурен съм, че държат по цяла торба диктофони из джобовете си“. „Тоя път вече го загази страшно. Влизаш директно на топло и ще ти изгният кокалите там. Ти си луд, това е всичко. Знаем, че не си бил сам. Затова по-добре си отваряй устата и пей.“ Сигурно вече се е бил подмокрил, когато ми се обади. Така че му викам: „Ръсел, успокой се, ще ти намеря адвокат. Това е всичко, което мога да направя за теб.“

— И какво може да направи адвокат за него при тия лайна, в които се е наврял? — запита Амато.

— Той ще го направи заради мен — отвърна Франки. — Той ще ме отърве от Ръсел. Поиска да му уредя Майк Зина.

— Много се съмнявам дали можеш да му уредиш Майк. Съмнява ме, че Майк изобщо ще се хване с него.

— О, за Бога — каза Франки. — Разбира се, че не мога да му уредя Майк. Аз самият не мога да си позволя Майк. А и той не може да направи нищо за него. Какво може да направи той? Ръсел е сам и са го хванали със стоката. Ще направи някаква магия и стоката се изпарява във въздуха? Само магьосник може да извади Ръсел от тия лайна. Не, уредих му Тоби.

— Не го знам тоя Тоби — каза Амато.

— Това е, защото никога не си имал работа с дрога. Когато те спипат с дрога, обаждаш се на Тоби и му плащаш не повече от бон и той прави максималното за теб. Всички ченгета го знаят. Не е скъпар и каквото може да се направи за Ръсел в неговото положение, ще го направи, без всякакви кълчотения и убеждавания да си признае съучастниците.

Обаче има и още нещо. Има неща, дето и Тоби няма да може да ги свърши, а това е добре за мен. Щото Ръсел ще иска и още нещо, както разбирам.

— Някой да премахне човека, за когото мисли, че го е натопил.

— Правилно — съгласи се Франки. — Добре, аз съм мръсно копеле, но той няма начин да накара Тоби да ми каже това, а аз нямам никакво намерение да ходя да се виждам с него.

— Къде го държат? — запита Амато.

— На Чарлз Стрийт.

— Значи ще те известят.

— Нямам нищо против да ме известят — отвърна Франки. — Винаги можеш да се измъкнеш, какво пък, по дяволите, да не съм луд, че да върша такива неща, дето са ми ги предали. Не, ако той ме помоли, предполагам, все трябва да му кажа нещо, а не искам да го правя, разбираш ли? Харесвам Ръсел. Винаги е бил точен с мен и аз му набивах в главата да не го прави. Но, по дяволите, дъртият педал просто е направил онова, което Ръсел му е наредил, отишъл е и е откраднал две кила прокаин или как му викат, и съм сигурен, че някое шибано ченге с малко ум в главата веднага е загряло, че тук нещо не е наред и се е зачудило на кого ли са му притрябвали такива количества от тая стока. Лесно е загряло, че е било за Ръсел. Дъртият педал няма нищо общо с тая работа. А и освен това кой съм аз? Аз не познавам никого.

— Сещам се за двама човека, дето Тратман ги познава — каза Амато.

— Това копеле.

— Е, не е като да не си го знаел или очаквал.

— Така е — съгласи се Франки. — Но нали разбираш, когато това не се случи и Ръсел ми разправяше всички тия неща там, тогава загубих ума и дума. Мислех си, че ще ме сполети мен. Нали разбираш, не искам да кажа, че се радвам, че това му се случи на него. На мен самия ми се иска това да не му се беше случвало. Не трябваше да му се случва. Обичам Ръсел. Знаех си, че няма да му се размине. Казах му го. Но какво, по дяволите, знам си човека. И не мога да направя нищо, за да му помогна. Не познавам никого.

— Той си пое риска.

— Да, и сега ще си го излежава — каза Франки. — И ти си пое риска, и аз си поех моя, и рано или късно и нас ще ни сполети същото, макар че тоя път може и да не ни спипат. Но на мен тая работа не ми излиза от ума. Да предположим, че двамата с Дийн отиваме на мястото и изведнъж отвсякъде ни се нахвърлят ченгета. На кого да позвъня тогава? На кого да се обадя, който няма да ми каже това, което аз казах на Ръсел? Знаеш ли защо ми се обади Ръсел? Защото няма на кого друг да се обади. С нас работата е същата. Ако ни спипат там, Дийн ще се обади на Санди. А аз какво да правя? Да го накарам да й каже да ми намери някой адвокат и на мен ли? На теб не мога да се обадя в никакъв случай. Те само това чакат. Ние с теб изобщо нямаме никакви приятели. Като гледам, аз, ти и Ръсел сме в абсолютно същата ситуация, само дето той вече е вътре, а ние още не сме.

Амато започна да уточнява.

— Виж какво, това си беше твоя идея от самото начало. Нали разбираш, не аз съм дошъл при теб и съм ти пуснал мухата. По дяволите, ако те е шубе, откажи се. Мен тая работа изобщо не ме бърка. Аз просто отидох там и направих онова, дето ти искаше. Не съм инвестирал нищо в тая работа. Вчера сам направих близо четири бона. Мога да мина и без тая работа.

— Значи успя да обърнеш лошия късмет.

— Да, и ми хареса. От началото на седмицата съм без загуба. Направих някъде към бон и половина след четвъртък, а снощи направих още два бона и половина от „Никс“. Този път ще спечелят.

— Да, Джони, това е все едно да ми кажеш, че зимата ще вали сняг, а аз да отида и да заложа, че това няма да стане.

— Добре е човек да печели. Мисля, че след онова, което преживях, ще печеля доста добре, когато започна.

— Аз пък мисля, че никога няма да се захвана с тая работа. По-добре да карам с работите, дето ги разбирам — каза Франки.

— Добре, какво решаваш тогава?

— Кажи ми как изглежда мястото.

— На мен ми изглежда добре — отвърна Амато. — Хубаво и тъмно. Там, дето са изхвърляли пръстта при строежа, сега има сума ти храсталаци и отпадъци, а на покрива има маркировки и табели, дето можеш да ги използваш като прикритие, когато си горе. Отпред сградата е тухлена, което няма значение, а отзад е бетон. Покривът е плосък. Асфалт и чакъл, така ми изглежда, някакво евтино покритие. Аз бих проникнал през покрива. От едната страна има бакалия, от другата страна — едно магазинче със стъклария, и предполагам, че би могъл да се промъкнеш оттам. Но на твое място не бих го направил. Бих си избрал покрива. През деня има охрана, дето няма да види и слон в парка. Ченгетата още не съм ги видял къде са и колко са. Охраната винаги работи на смени по два-три часа, защото не наемат достатъчно хора. Но ако искаш да се откажеш, няма проблеми.

— Джони, не става въпрос за тая работа, разбери ме. Това се опитвам да ги обясня. Не тази работа или следващата или която и да е друга ме плаши. Абе, не мога да ти обясня какво точно изпитвам. Просто не искам някой да праща подире ми ловци на глави, не разбираш ли? Пет пари не давам за кого работят, просто не искам вечно да съм на тръни.