Джордж Хигинс
Убивай ги нежно (10)

10

— Значи мислиш, че го е направил? — запита Амато.

— Джони, сигурен съм, че го е направил — отвърна Франки. — Представи си ги само двамата с Кени в оная шибана кола цели три дни. Нонстоп. Ръсел трябва да е изпял и майчиното си мляко. Познавам си човека. Никога не бих допуснал, че е възможно той да го е направил, но това е единственият начин, по който е могло да се случи. Той се опитваше да ме предупреди, това е всичко. Усетил се е накрая какви ги е надробил и се опитваше да ми каже, че съм я загазил яката. И ти с мен.

— И той също.

— Не и в Монреал. В Монреал е на сигурно място.

— Знаеш добре, че и в Монреал имаме хора.

— Това ми е ясно — каза Франки. — На него обаче явно не му е ясно. Макар че няма никакво значение. Той така си представя нещата. Мисли си, че тук сме я загазили яката, защото е плямпал прекалено дълго с оня пич, дето работи за Дилън. Кени трябва да е изтърсил нещо. Затова.

— Ти го доведе. Нали помниш колко въпроси ти зададох за него? Помниш ли? Помниш ли си какво ми каза? Че бил железен, а? Помниш ли?

— Направих грешка — съгласи се Франки. — Откъде, по дяволите, можех да знам, че така ще се развият нещата? Че той преди наистина беше железен, на бавен огън да го печеш, пак нямаше да измъкнеш и думичка от устата му. Помислих си, че ще свърши работата и ще забрави за всичко. Нямах си и на представа, че ще се изповяда на Кени.

— Ти ми дрънкаше всякакви небивалици за Доктора — каза Амато. — Той беше изцяло моя грешка.

— Да, беше изцяло твоя грешка. И лежах достатъчно дълго на топло заради тази твоя грешка. Хайде да си говорим като пичове, става ли? Може да ми кажеш каквото искаш, няма проблеми. Не знаех, че вече е станал цапнат в устата, но го доведох, и виж какво стана. Добре, оттук нататък какво ще правим? Не знаех, че ще почне да се блъска наляво-надясно в гърдите и да се хвали какъв голям майстор на ударите бил. „Аз не си губя времето с глупости, само правя удари за по сто бона, като удрям зали като тая на онзи пич.“ Мислех го за умен. Сега се убеждавам, че е бил точно обратното, и се кани да си спаси задника, а ние да оперем пешкира. Проклет да е.

— Ти сигурен ли си за тоя Кени?

— Ако има изобщо някого, в когото да съм абсолютно сигурен, това е той — отвърна Франки. — Ходил ли си някога в зоологическата градина? Ако си ходил, значи знаеш как изглежда горилата. Това представлява Кени. Същинска шибана горила, приведен и с много къси крака. Огромна буца. Когато ходи, ръцете му направо се опират по земята. Само като го погледне човек, ще реши, че някой е одрал някаква маймуна и й е нахлузил панталони. Освен всичко друго е и абсолютно безмозъчен. Има представа за нещата, знае как да ги върши, защото някой му ги е обяснявал и той е слушал, а тоя, дето му ги е обяснявал, е говорил много бавно, отчетливо и на висок глас. Кени умее да слуша. Но това е всичко, което умее да прави, иначе е абсолютно без акъл. Представата му за разговор е: когато другата страна говори, той само слуша, и когато някой го запита нещо, той само казва: „Ъхъ“. Това е, когато се чувства добре. Когато не е в настроение, не казва нищо. Може да го питаш нещо, а той само си седи и те гледа, и мисли върху думите ти. По-точно опитва се да мисли. Не го бива много и реотанът му загрява много бавно. Ако имаш достатъчно търпение да го изчакаш час или там някъде, може и да чуеш нещо в отговор. Само дето ще ти повтори думите. Кени вероятно знае само две неща. Ако улучиш едното от тях, можеш да разговаряш с него. Иначе — не.

— Е, поне няма какво да се опасяваме от него — обобщи Амато.

— Вършил е работа за Дилън.

— И Уайът Ърп е вършил работа за Дилън. Само че както ги виждам нещата, няма значение кой какво е правил за Дилън. Дилън ще умре.

— Помниш ли Калахън? — запита Франки.

— Не — отвърна Амато.

— Че как не го помниш, адвоката. Навремето му свърши няколко услуги. Една кола избухна.

— Да, сега се сетих.

— Кени свърши тая работа.

— Ей, стане ли такова нещо, отиваме на топло.

— Така разбрах, че става дума за Кени. Чайна ми каза, бяха го пуснали за малко насам и жена му разказала за случая. Шест пръчки динамит.

— Много жесток начин да убиеш човек — каза Амато.

— Калахън като нищо би се съгласил с теб. Загуби почти всичко при тая работа. Добре му опърлиха задника. Сигурно са щели да го опърлят целия, ако е бил затворил плътно вратата, когато е завъртал ключа. Чайна ми каза: „Кени е луд. Той ще направи всичко, което му нареди Дилън. Ако Дилън му каже: «Кени, отрежи си оная работа», Кени веднага ще си го отреже и ще почне да го кълца. Сума ти народ се страхува от Дилън, а си нямат и на представа, че всъщност Кени е човекът, от когото трябва да се страхуват“.

— И какво излиза тогава, че трябва да казвам на Кони да пали колата сутринта ли? — запита Амато.

— Това е добра идея — съгласи се Франки. — И ако не избухне, накарай я да запали и една за мен. Трябва обаче да обмислим една работа. Това е първото, което ми дойде на ума. Гадно ми е, никога не съм правил такова нещо, но тоя кучи син ми навря в тая дупка и с чиста съвест мога да му пръсна мозъка.

— Мислиш ли, че е добра идея?

— Не, той вече тотално осра пейзажа и ако го очистим, е това само ще потвърдим подозренията им, че точно ние сме ударили залата на Тратман. Той така или иначе ще си замине. Или ще се окаже прав и те ще убият всички ни, или ще духне в Канада, или ще го спипат с тая стока и ще изгние в панделата. Не, сега главното нещо, за което трябва да се тревожим, е Кени. Не мисля, че ще изпратят него да свърши тая работа. Аз го познавам и не бих го допуснал и на един километър от мен, и веднага ще го гръмна. Значи трябва да си наемат някой друг, а това ще ги забави известно време.

— Чудя се дали изобщо ще го направят, както вървят нещата. Прекалено много шум ще се вдигне — каза Амато.

— Ще го направят. Оттук нататък трябва да съм нащрек и да си отварям очите на четири.

— Нещо не вдявам. Ударена е игралната зала на Тратман. Тратман е пребит. Няма друга причина, поради която да го размажат от бой, а те не пребиват хора като него за тоя, дето духа. Не, не ни търсят. Никой повече дори и не мисли за тая работа.

— Джони, надявам се да си прав. Хич не ми се умира. Животът току-що взе да ми се услажда.

— Прав съм — съгласи се Амато.

— Нямаш нищо против да поогледам наоколо, нали? — попита Франки.

— Оглеждай се колкото искаш, Франки. Свършихме си добре работата и сме си чисти. Аз ще отскоча още два пъти до Броктън да огледам мястото. Ще ти се обадя да си продължим работата, когато нещата се поуспокоят.