Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- George’s Marvellous Medicine, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Катя Перчинкова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2019 г.)
Издание:
Автор: Роалд Дал
Заглавие: Невероятното лекарство на Джордж
Преводач: Катя Перчинкова
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: повест
Националност: английска
Печатница: „Хеликс Прес“ ЕООД
Редактор: Велислава Вълканова
Художник: Куентин Блейк
Художник на илюстрациите: Куентин Блейк
Коректор: Снежана Бошнакова
ISBN: 978-619-164-081-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2254
История
- — Добавяне
Кафявата боя
Джордж изключи котлона. Трябваше да остави отварата хубавичко да изстине.
Когато течността спря да дими и пяната се уталожи, той надзърна в гигантската тенджера, за да види какъв цвят е добило удивителното му лекарство. Сместа имаше прекрасен тъмносин нюанс.
— Трябва ми още кафяво — каза си Джордж. — Иначе баба ще се усъмни.
Той изтича до работилницата на баща си, където стояха боите. На етажерката имаше метални кутии във всички цветове — черно, зелено, червено, розово, бяло и кафяво. Джордж взе кутията с кафява боя. На етикета пишеше само: ТЪМНОКАФЯВА БЛАЖНА БОЯ, ПОЛОВИН ЛИТЪР. Той взе една отвертка и отвори капака. Три четвърти от кутията беше пълна. Джордж изтича обратно в кухнята и изсипа боята в тенджерата, която се напълни догоре. След това много внимателно разбърка сместа с дървената лъжица. А-ха! Цялата отвара постепенно доби наситен, мек кафяв цвят!
— Къде ми е лекарството, момче? — провикна се баба му от дневната. — Нарочно си забравил! Ще кажа на майка ти!
— Не съм забравил, бабо — отвърна Джордж. — Непрекъснато мисля за теб. Но има още десет минути.
— Противно зверче! — изкрещя баба му. — Ти си мързелив и непослушен малък червей, който расте твърде бързо.
Джордж взе шишето с истинското лекарство от шкафа, извади корковата тапа и го изсипа в мивката. След това го напълни с вълшебната си отвара, като гребеше от тенджерата с малка каничка. Накрая отново го затвори с тапата.
Дали сместа бе изстинала достатъчно? Като че ли не. Той пусна студената вода и държа бутилката под струята в продължение на няколко минути. Етикетът се намокри, но това не беше от значение, тъй като Джордж подсуши шишето с кърпа.
Всичко беше готово!
Великият момент настъпи!
— Бабо, време е да си изпиеш лекарството! — провикна се Джордж.
— Най-накрая! — промърмори старицата.
Сребърната лъжица, от която баба му пиеше лекарството си, стоеше приготвена на кухненския шкаф. Джордж я взе.
С лъжицата в едната ръка и шишето в другата, той влезе в дневната.