Роалд Дал
Невероятното лекарство на Джордж (9)

Кафявата боя

Джордж изключи котлона. Трябваше да остави отварата хубавичко да изстине.

Когато течността спря да дими и пяната се уталожи, той надзърна в гигантската тенджера, за да види какъв цвят е добило удивителното му лекарство. Сместа имаше прекрасен тъмносин нюанс.

— Трябва ми още кафяво — каза си Джордж. — Иначе баба ще се усъмни.

Той изтича до работилницата на баща си, където стояха боите. На етажерката имаше метални кутии във всички цветове — черно, зелено, червено, розово, бяло и кафяво. Джордж взе кутията с кафява боя. На етикета пишеше само: ТЪМНОКАФЯВА БЛАЖНА БОЯ, ПОЛОВИН ЛИТЪР. Той взе една отвертка и отвори капака. Три четвърти от кутията беше пълна. Джордж изтича обратно в кухнята и изсипа боята в тенджерата, която се напълни догоре. След това много внимателно разбърка сместа с дървената лъжица. А-ха! Цялата отвара постепенно доби наситен, мек кафяв цвят!

— Къде ми е лекарството, момче? — провикна се баба му от дневната. — Нарочно си забравил! Ще кажа на майка ти!

— Не съм забравил, бабо — отвърна Джордж. — Непрекъснато мисля за теб. Но има още десет минути.

— Противно зверче! — изкрещя баба му. — Ти си мързелив и непослушен малък червей, който расте твърде бързо.

Джордж взе шишето с истинското лекарство от шкафа, извади корковата тапа и го изсипа в мивката. След това го напълни с вълшебната си отвара, като гребеше от тенджерата с малка каничка. Накрая отново го затвори с тапата.

Дали сместа бе изстинала достатъчно? Като че ли не. Той пусна студената вода и държа бутилката под струята в продължение на няколко минути. Етикетът се намокри, но това не беше от значение, тъй като Джордж подсуши шишето с кърпа.

Всичко беше готово!

Великият момент настъпи!

— Бабо, време е да си изпиеш лекарството! — провикна се Джордж.

— Най-накрая! — промърмори старицата.

Сребърната лъжица, от която баба му пиеше лекарството си, стоеше приготвена на кухненския шкаф. Джордж я взе.

С лъжицата в едната ръка и шишето в другата, той влезе в дневната.