Роалд Дал
Невероятното лекарство на Джордж (11)

Кафявата кокошка

Джордж стоеше в стопанския двор и се взираше в покрива. Старата селска къща бе покрита с хубави светлочервени керемиди и високи комини.

Нямаше и помен от баба му. Само един дрозд чуруликаше върху комина. „Старата вещица се е заклещила на тавана“ — помисли си облекчено Джордж.

Изведнъж обаче една керемида падна от покрива и се разби с трясък на двора. Дроздът се стресна и отлетя.

Падна още една керемида.

Последваха я други десет.

И накрая бавно-бавно, като издигащо се от дълбините чудовище, главата на баба му се подаде през покрива.

След това се издигна и мършавият й врат…

Последван от раменете…

— Какво ще кажеш, малкият? — извика тя. — Какъв номер само!

— Не е ли време да спреш, бабо?

— Спрях вече! — провикна се тя в отговор. — Чувствам се страхотно! Не ти ли казах, че имам вълшебни способности? Не те ли предупредих за магията, пращяща в пръстите ми? Но ти не ми повярва, нали? Не искаш да слушаш старата си баба!

— Ти не си направила нищо вълшебно, бабо! — извика Джордж. — Аз бях! Аз ти приготвих ново лекарство!

— Направил си ми ново лекарство? Ти? Как пък не!

— Напротив! Аз бях!

— Лъжеш, както обикновено!

— Не лъжа, бабо! Кълна се!

Сбръчканото старо лице на старицата високо на покрива се втренчи подозрително в Джордж.

— Нима искаш да кажеш, че сам си приготвил лекарството? — извика тя.

— Да, бабо, сам-самичък!

— Не ти вярвам. Но тук ми е много удобно. Донеси ми чаша чай.

Една кафява кокошка кълвеше из двора, недалеч от мястото, на което стоеше Джордж. Щом я зърна, го осени идея. Той бързо отвори шишето с лекарството и наля малко от кафявата течност в лъжицата.

— Гледай сега, бабо! — провикна се момчето, клекна и протегна лъжицата към кокошката.

— Кът-кът-кът-кът. Ела тук, пиленце. Пийни си малко.

Кокошките са глупави птици и са много, много лакоми. Мислят си, че всичко става за ядене. Тази реши, че лъжицата е пълна с царевица, и се спусна към нея, килна глава и я загледа втренчено.

— Хайде, пиленце, пийни си. Добра кокошчица. Кьт-кът-кът!

Кафявата кокошка източи врат към лъжицата и започна да кълве. Напълни си човката с лекарство.

Ефектът беше зашеметяващ.

— Ауууууу! — вресна животното, изстреля се във въздуха като ракета и изхвърча чак до покрива на къщата.

След малко се приземи със силно „пльок!“ и остана на земята с щръкнали във всички посоки пера. По глуповатото й лице се изписа удивление. Джордж я гледаше от двора, а баба му гледаше от покрива.

И тогава кокошката се изправи на крака с клатушкане. От гърлото й заизлизаха гъргорещи звуци. Човката й се отваряше и затваряше. Изглеждаше доста зле.

— Сега вече загази, малкият! — провикна се баба му. — Тази кокошка ще умре и баща ти ще ти смъкне кожата! Здраво ще те напляска!

Изведнъж от човката на кокошката заизлиза черен дим.

— Гори! — изкрещя бабата. — Кокошката гори!

Джордж изтича до поилката за животните и напълни кофа с вода.

— Всеки момент ще се опече и ще е готова за ядене! — продължаваше да вика баба му.

Джордж изля водата върху кокошката. Димът изчезна със съскане.

— Старата кокошка снесе последното си яйце! Да знаеш, че след като са горели, спират да носят! — добави бабата.

Сега, след като я бе угасил, кокошката, изглежда, се почувства по-добре, защото стана и замаха с криле. След това се сви ниско до земята, сякаш се готвеше да скочи… и наистина подскочи. Скочи високо във въздуха, направи задно салто и се приземи на крака.

— Тази кокошка е само за цирка! — провикна се бабата от покрива. — Истински акробат е!

Кокошката започна да расте.

Джордж очакваше този момент с нетърпение.

— Расте! — извика той. — Виж, бабо, започна да расте!

Кокошката ставаше все по-голяма… и все по-висока. Скоро бе пет пъти по-голяма от обикновените кокошки.

— Виждаш ли, бабо?

— Виждам, виждам! Не свалям очи от нея!

Джордж подскачаше въодушевено от крак на крак, сочеше огромната кокошка и крещеше:

— Дадох й от вълшебното лекарство, бабо, и сега расте също като теб!

Но кокошката растеше по малко по-различен начин от баба му. Докато старицата се издължаваше нагоре и ставаше все по-слаба, кокошката си остана добре закръглена.

Скоро животното беше по-високо от Джордж, но не спираше да нараства. Стана голямо колкото едър кон. И тогава спря.

— Не е ли прекрасна, бабо?

— Не е по-висока от мен! В сравнение с моята височина си е направо като буболечка! Аз съм най-високата от всички!