Роалд Дал
Невероятното лекарство на Джордж (14)

Великолепната идея на господин Кранки

На следващия ден бащата на Джордж слезе за закуска невероятно въодушевен.

— Цяла нощ не спах и мислих! — провикна се той.

— За какво, татко?

— За удивителното ти лекарство, разбира се! Не можем да спрем сега, момчето ми! Веднага трябва да направим още! Още много!

Предишния ден бяха пресушили гигантската тенджера до дъно, тъй като във фермата отглеждаха много овце, прасета, крави и волове.

— Защо ни е още от лекарството, татко? — попита Джордж. — Дадохме на всички животни, а баба е пъргава като млада коза, макар и да се налага да спи в плевнята.

— Момчето ми, нужни са ни бидони от това лекарство! — извика господин Кранки. — Необходими са ни тонове от него! Ще го продаваме на фермерите по целия свят, за да се сдобият и те с гигантски животни! Ще построим Фабрика за Удивителното лекарство и ще го продаваме в бутилки по пет лири. Ще станем богати, а ти ще се прочуеш!

— Чакай малко, татко.

— Няма какво да чакам! — извика господин Кранки така въодушевено, че сложи в кафето си масло, а върху препечената филийка сипа мляко. — Не разбираш ли какво ще даде на света невероятното ти изобретение? Ще сложи край на глада!

— Как? — попита Джордж.

— Една гигантска крава ще дава по петдесет кофи мляко на ден! — размаха ръце господин Кранки. — От едно гигантско пиле ще станат сто порции пържено месо, а от едно гигантско прасе могат да се направят хиляда пържоли! Това е невероятно, момчето ми! Фантастично! Лекарството ти ще промени света!

— Чакай малко, татко — повтори Джордж.

— Престани да ми казваш да чакам! Не можем да чакаме и минутка повече! Веднага трябва да се залавяме за работа!

— Успокой се, скъпи — обади се госпожа Кранки от другия край на масата. — И престани да сипваш конфитюр в корнфлейкса.

— Да върви по дяволите проклетият корнфлейкс! — скочи господин Кранки от стола си. — Ела, Джордж, да запретваме ръкави! Най-напред трябва да приготвим още една тенджера за проба.

— Но, татко, проблемът е…

— Никакви проблеми няма да има, момчето ми! Какво би могло да се обърка? Само трябва да напълниш тенджерата със същите съставки като вчера, а през това време аз ще записвам всяка от тях. Така ще съхраним вълшебната рецепта!

— Татко, моля те, изслушай ме.

— Защо не чуеш детето? Очевидно се опитва да ти каже нещо — намеси се госпожа Кранки.

Но господин Кранки беше твърде развълнуван, за да слуша когото и да било, освен себе си.

— А след като новата смес стане готова — нареждаше той, — ще я изпробваме върху някоя стара кокошка, за да се уверим, че сме я приготвили правилно, а после ще построим гигантската фабрика!

— Но, татко…

— Добре, кажи какво има.

— Не помня всяко от стотиците неща, които изсипах в тенджерата — отвърна Джордж.

— Ще си спомниш, синко. Аз ще ти помогна! Ще се получи, ще видиш! А сега ми кажи какво сложи най-напред в сместа.

— Първо се качих в банята. Взех много неща оттам и от тоалетката на мама.

— Хайде тогава да вървим горе! — подкани го господин Кранки.

В банята, естествено, намериха купища празни тубички, флакони и шишенца.

— Чудесно! — каза господин Кранки. — Така ще разберем какво си използвал. Всички празни опаковки са от неща, които си слагал в сместа.

Господин Кранки започна да съставя списък с всички празни шишета и бурканчета в банята. После отидоха при тоалетката на госпожа Кранки.

— Кутия пудра — отбелязваше си господин Кранки. — „Лакът за коса на Хелга“, парфюмът „Цветове от ряпа“. Лесна работа. Къде отиваме сега?

— В пералното помещение. Сигурен ли си обаче, че не сме пропуснали нищо тук?

— Това ще кажеш ти, момчето ми. Пропуснал ли съм нещо?

— Като че ли не — отвърна Джордж.

Двамата слязоха в пералното помещение и господин Кранки отново описа всички празни кутии и бутилки.

— Боже, колко неща си използвал! Нищо чудно, че отварата е вълшебна! Това ли е всичко?

— Не, татко — отвърна Джордж и го заведе в бараката, където му показа празните шишета от лекарствата за животните. Господин Кранки си записа имената им.

— Нещо друго? — попита той.

Малкият Джордж се почеса по главата, но не можа да си спомни дали е слагал още нещо в сместа.

Господин Кили Кранки скочи в колата и запраши към селото, където купи всичко от списъка. След това се отби при ветеринаря и се запаси с всички лекарства, които Джордж бе изразходвал.

— Сега ми покажи как се забърква отварата, Джордж — рече той. — Хайде, искам да видя стъпка по стъпка как става.