Роалд Дал
Невероятното лекарство на Джордж (16)

Удивително лекарство №3

— Готово! — нахълта господин Кили Кранки в кухнята. — Една кутия прах против кучешки бълхи и една кутия кафява боя за обувки!

Джордж изсипа праха в тенджерата, а след това изгреба боята с лъжица и добави и нея към сместа.

— Сега разбъркай хубавичко, Джордж, и отново кипни отварата! Този път вече ще стане! Готов съм да се обзаложа!

След като и Удивително лекарство №3 бе кипнато и добре разбъркано, Джордж гребна чаша от него и излезе на двора да го изпробва върху друга кокошка. Господин Кранки го последва по петите, размахал ръце от вълнение.

— Ела да гледаш! — провикна се той към госпожа Кранки. — Ела да видиш как превръщаме обикновени кокошки в исполини, снасящи яйца колкото футболни топки!

— Надявам се това лекарство да действа по-добре от предишното — отвърна госпожа Кранки и също излезе на двора.

— Елате, пиленца — протегна Джордж лъжицата с Лекарство №3. — Добри пиленца, кът-кът-кът-кът. Пийнете си от вкусното лекарство.

Едно великолепно черно петле с ален гребен пристъпи напред, погледна лъжицата и натопи човка в нея.

То изкукурига, изстреля се във въздуха и се приземи отново.

— Гледайте сега как ще порасне! — провикна се господин Кранки. — Всеки момент ще започне!

Господин Кили Кранки, госпожа Кранки и малкият Джордж стояха на двора и се взираха в черното петле. То стоеше неподвижно и изглеждаше така, сякаш има главоболие.

— Какво става с врата му? — попита госпожа Кранки.

— Удължава се — отвърна Джордж.

— Да, наистина се удължава — потвърди госпожа Кранки.

Този път като по чудо господин Кранки си замълча.

— От предишното лекарство им растяха краката, от това им расте шията. На кого му е притрябвало пиле с дълъг врат? Шийките не стават за ядене.

Гледката пред очите им бе необикновена. Тялото на петлето си остана същото, но шията му вече беше около два метра дълга.

— Добре, Джордж, какво още си забравил? — попита господин Кранки.

— Не знам.

— Напротив, знаеш, просто трябва да помислиш внимателно. Сигурно липсва само една важна съставка. Хайде, напъни се да си спомниш!

— Сложих и машинно масло от гаража. Него включихме ли го в списъка?

— Еврика! — възкликна господин Кранки. — Това е! Колко сложи от него?

— Половин литър.

Господин Кранки изтича до гаража и намери половинлитрова кутия с машинно масло.

— Сложих и малко антифриз — провикна се след него Джордж.