Роалд Дал
Невероятното лекарство на Джордж (17)

Удивително лекарство №4

Джордж отново бе в кухнята и сипваше машинно масло и антифриз в тенджерата под неспокойния поглед на баща си.

— Кипни отново сместа! — каза му господин Кранки. — Кипни я и я разбъркай хубавичко!

Джордж кипна отварата и я разбърка.

— Пак няма да се получи — намеси се госпожа Кранки. — Не забравяй, че ефектът не е същият, ако не сложиш същите количества от препаратите, а това трудно ще постигнеш.

— Не се бъркай! — кресна господин Кранки. — Справяме се! Този път лекарството се е получило! Ще видиш!

Това бе Удивителното лекарство на Джордж №4 и след като повря няколко минути, момчето отново гребна чаша от сместа и излезе на двора. Господин Кранки изтича след него, а госпожа Кранки ги последва, без да бърза.

— Ще се сдобием с доста странни кокошки, ако продължавате в същия дух — отбеляза тя.

— Хайде, Джордж, дай една лъжица на онази! — посочи господин Кранки една кафява кокошка.

Джордж коленичи и протегна лъжицата с новото лекарство.

— Кът-кът, опитай от тази отвара — прикани я той.

Кафявата кокошка се приближи и погледна лъжицата, след което натопи човка в нея.

И изкудкудяка, а после от човката й се чу странно свистене.

— Сега ще порасне! — извика господин Кранки.

— Не съм толкова сигурна — рече госпожа Кранки. — Защо свисти така?

— Мълчи, жено! — прекъсна я господин Кранки. — Дай й малко време!

Тримата стояха и наблюдаваха кафявата кокошка.

— Смалява се! Виж, татко, става по-малка!

И наистина кокошката се смаляваше. За по-малко от минута заприлича на току-що излюпено пиле. Изглеждаше нелепо.