Роалд Дал
Невероятното лекарство на Джордж (8)

Голямото варене

В кухнята Джордж постави тенджерата на печката и включи газовия котлон на най-силната степен.

— Джордж! — долетя противният глас от съседната стая. — Време е да си изпия лекарството!

— Рано е още, бабо! — провикна се Джордж в отговор. — До единайсет часа остават цели двайсет минути.

— Какви пакости правиш там? — кресна баба му. — Чувам тракане.

Джордж реши, че е най-добре да не отговаря на този въпрос. Намери една дълга дървена лъжица в чекмеджето с приборите и започна да разбърква сместа. Съдържанието на тенджерата се нагряваше все повече.

Скоро удивителната отвара започна да бълбука и да се пени. От повърхността й се заиздига гъст, син като паунови пера дим, а кухнята се изпълни със страховит парлив мирис, от който Джордж се давеше и кашляше. Досега не бе помирисвал подобно нещо. Уханието беше остро и замайващо, пикантно и зашеметяващо, пламенно и обезумяло, пълно с вълшебства и магии. Всеки път, когато носът му го доловеше, в главата му избухваха фойерверки, а по гърба и краката му като ток пробягваха тръпки. Усещането да стои пред печката, да разбърква невероятната бълбукаща и пенеща се, сякаш жива отвара, и да гледа синия дим, бе прекрасно. Можеше да се закълне дори, че по едно време зърна сред кипящата пяна да проблясват ярки искри.

Изведнъж Джордж затанцува около врящия казан и запя странните думи, които му дойдоха наум:

Огнена течност, вещерска отвара,

бушуваща пяна и пушек син.

Цвърчаща, димяща, плискаща, кипяща!

Как само се люшка, бълбука и свисти!

Бабо, внимавай и молитва кажи!