Роалд Дал
Невероятното лекарство на Джордж (15)

Удивително лекарство №2

Стояха в кухнята пред голямата тенджера на печката. Всички препарати, които господин Кранки бе купил, бяха подредени на мивката.

— Какво сложи първо, момчето ми? — извика господин Кранки.

— Ето това. „Шампоан за златист блясък“.

Той изпразни шишето в тенджерата.

— После сложих паста за зъби — продължи Джордж — и пяна за бръснене… и крем за лице… и лак за нокти…

— Продължавай, синко! — затанцува господин Кранки из кухнята. — Сипвай смело! Не се мотай! Не спирай! Никакви колебания! За мен е радост да те гледам как работиш!

Джордж изсипваше, изстискваше и ръсеше препарати в тенджерата. Тъй като всичко му бе подръка, цялата процедура му отне по-малко от десет минути. Но когато приключи, тенджерата не изглеждаше толкова пълна както предишния път.

— Какво направи след това? — попита господин Кранки. — Разбърка всичко ли?

— Да, и кипнах сместа, но я оставих да ври съвсем малко. И я разбърках добре.

Господин Кранки запали газовия котлон под тенджерата, а Джордж разбърка отварата със същата дълга дървена лъжица както предишния ден.

— Не е достатъчно кафяво — отбеляза той. — Я чакай, сетих се какво съм забравил!

— Какво? Казвай бързо! Защото, ако сме пропуснали дори една съставка, лекарството няма да подейства! Поне не по същия начин като вчерашното!

— Половин литър кафява блажна боя. Това забравих.

Господин Кили Кранки изхвърча от къщата и се метна светкавично в колата. Стрелна се към селото и след малко се върна с боята. Отвори кутията в кухнята и я подаде на сина си. Джордж изсипа боята в тенджерата.

— А, това вече е друго — рече той. — Цветът е почти същият.

— Завря! Отварата забълбука! Готова ли е, Джордж?

— Готова е. Поне се надявам да е готова.

— Чудесно! — извика господин Кранки и заподскача. — Да я изпробваме! Да дадем от лекарството на кокошките!

— Мили боже, защо не се успокоиш малко! — рече госпожа Кранки, която тъкмо влизаше в кухнята.

— Да се успокоя ли? Как очакваш да се успокоя, след като тук правим най-великото лекарство, откривано някога? Ела, Джордж, гребни чаша от отварата и да я дадем на кокошките, за да сме сигурни, че сме я забъркали правилно.

Навън на двора щъкаха няколко кокошки, които не бяха пили от първото Удивително лекарство на Джордж. Те си кълвяха из прахоляка, както правят всички глупави кокошки.

Джордж клекна и поднесе към тях лъжица с Удивително лекарство №2.

— Елате, пиленца — подкани ги той. — Елате да си пийнете.

Една бяла кокошка на черни петна погледна към момчето, приближи се и натопи човка в лъжицата.

Ефектът на Лекарство №2 се оказа малко по-различен от въздействието на Лекарство №1, но беше не по-малко интересен.

Кокошката изкудкудяка и се изстреля на два метра от земята, после отново се приземи. И тогава от човката й изригнаха искри — яркожълти огнени искри, сякаш някой точеше нож върху брус в корема й. И тя започна да расте. Тялото й си остана непроменено, но краката й ставаха все по-дълги и по-дълги… и продължаваха да се издължават.

— Какво става? — извика господин Кили Кранки.

— Нещо не е наред — отвърна Джордж.

Краката на кокошката продължаваха да растат, а тялото й се издигаше все по-нависоко. Когато достигнаха пет метра, краката спряха растежа си. Кокошката изглеждаше изключително нелепо с нормалното си на размер тяло, кацнало върху тях. Приличаше на пиле на кокили.

— О, небеса! — изплака господин Кили Кранки. — Объркали сме рецептата! Тази кокошка не става за нищо! Никой не търси кокоши крака!

— Явно съм пропуснал някоя съставка — каза Джордж.

— Виждам това! — отвърна баща му. — Помисли си хубаво! Какво си забравил?

— Сетих се!

— Какво? Казвай бързо!

— Праха против кучешки бълхи.

— Нима искаш да кажеш, че си сложил прах против бълхи в първото лекарство?

— Да, татко, цялата кутия.

— Значи това липсва!

— Чакай малко, татко. В списъка включихме ли кафява боя за обувки?

— Не — отвърна господин Кранки.

— И от нея сложих.

— Нищо чудно, че лекарството не се получи — рече господин Кранки, който вече тичаше към колата, за да отиде до селото за прах против бълхи и още боя за обувки.