В този миг майката на Джордж се върна от пазар. Тя паркира колата на двора и слезе от нея. В едната си ръка носеше бутилка мляко, а в другата — торба с покупки.

Първо видя гигантска кафява кокошка да се извисява над Джордж, поради което изпусна млякото.

Тогава бабата й извика от покрива и когато майката на Джордж вдигна очи и видя главата й да стърчи сред керемидите, изпусна и торбата с покупките.

— Какво ще кажеш, Мери? — викаше бабата. — Обзалагам се, че не си виждала по-голяма кокошка! Джордж я направи такава!

— Но… но… но… — запелтечи майка му.

— Всичко се дължи на удивителното лекарство на Джордж! И аз, и кокошката пихме от него!

— Но как, за бога, успя да се качиш на покрива?

— Не съм се качвала! — изкиска се старицата. — Краката ми са си на пода в дневната!

Това се оказа прекалено за майката на Джордж. Тя просто стоеше слисана и зяпаше с облещени очи. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне.

Миг по-късно се появи и бащата на Джордж. Той се казваше господин Кили Кранки. Господин Кранки беше дребен мъж с криви крака и огромна глава. Той бе добър баща, но имаше труден характер, защото се впрягаше и за най-малкото нещо. Кокошката насред двора никак не беше малка и когато господин Кранки я зърна, заподскача, сякаш под краката му пареха въглени.

— О, небеса! — извика той и размаха ръце. — Какво е това? Какво се е случило? Откъде дойде това чудо? Каква гигантска кокошка! Кой го направи?

— Аз — отвърна Джордж.

— Виж и мен! — извика бабата от покрива. — Остави тази кокошка! Виж аз колко съм висока!

Господин Кранки погледна нагоре и видя бабата.

— О, я млъквай, бабо! — рече той. Явно изобщо не се изненада да види, че старицата стърчи от покрива. Много повече се развълнува от вида на кокошката. Досега не бе срещал подобно нещо. Но пък кой ли беше?

— Фантастична е! — извика господин Кранки и затанцува. — Колосална! Гигантска! Удивителна кокошка! Това е чудо! Как го постигна, Джордж?

Джордж започна да разказва на баща си за вълшебното лекарство. През това време голямата кафява кокошка се намести по средата на двора и започна да кудкудяка.

Всички се обърнаха към нея.

Когато животното отново се изправи, под него лежеше кафяво яйце с размерите на футболна топка.

— От това яйце ще стане омлет за двайсет души! — възкликна госпожа Кранки.

— Джордж! — извика господин Кранки. — Колко още има от лекарството?

— Много. В кухнята на печката има цяла тенджера от него, а и шишето все още е почти пълно.

— Ела с мен! — грабна го господин Кранки за ръката. — Вземи и лекарството! От години се опитвам да развъждам все по-големи животни. По-големи телета за кюфтета. По-големи прасета за пържоли. По-големи овце за повече мляко…

Първо отидоха до кочината.

Джордж даде на прасето лъжица от лекарството.

Животното издиша пушек през зурлата си и заподскача. След това започна да расте.