Роалд Дал
Невероятното лекарство на Джордж (22)

Съветите за писане на Роалд Дал

Идеята за някоя история може да ме споходи по всяко време на деня и ако не си я запиша веднага щом ми хрумне, тя ще изчезне безвъзвратно. Затова намирам молив, писалка, флумастер, червило или каквото и да било, с което може да се пише, и надрасквам няколко думи, които по-късно да ми припомнят идеята. След това, веднага щом мога, отивам право в колибата си и си записвам идеята в стара ученическа тетрадка с червена подвързия.

Можете ли да се досетите коя книга води началото си от следната идея: Ами ако съществуваше фабрика за шоколад, в която шантав човек прави фантастични и невероятни вкуснотии?

Записвам си добрите идеи, които ми хрумват, защото е много трудно да измислиш добър сюжет. С всеки изминал месец хубавите сюжети се намират все по-рядко и по-рядко. Всеки добър разказ се гради на силен сюжет, който поддържа интереса до самия край. Когато пиша някоя история, непрекъснато се тревожа да не отегча читателя. Затова, докато пиша, винаги се опитвам да създам ситуации, в които читателят:

1: Да се смее (истински силен смя);

2: Да се гърчи от възмущение;

3: Да се увлече от историята;

4: Да изпита вълнение и напрежение и да си каже: „Трябва да я прочета докрай! Не бива да спирам!“.

Във всички добри книги трябва да има и изключително лоши хора — които винаги са смешни — и няколко добряци. Във всяка книга или разказ трябва да има герой, когото да ненавиждате. Колкото по-противен и отвратителен е той, толкова по-забавно е да видите как си получава заслуженото.