Роалд Дал
Невероятното лекарство на Джордж (6)

Джордж забърква лекарството

Джордж извади огромна тенджера от шкафа и я постави на кухненската маса.

— Джордж! — долетя пронизителният глас от съседната стая. — Какво правиш?

— Нищо, бабо — провикна се той в отговор.

— Не си мисли, че не те чувам през затворената врата! Тракаш с тенджерите!

— Подреждам кухнята, бабо.

Последва тишина.

Джордж обаче не изпитваше никакви съмнения как точно ще приготви знаменитото си лекарство. Нямаше да се мотае в чудене дали да сложи малко от това, или късче от онова. Съвсем просто — той щеше да сложи в тенджерата ВСИЧКО, което намереше. Нямаше да се върти, нямаше да се колебае, нямаше да се чуди дали дадена съставка ще я гътне, или не. Реши да спазва следното правило: каквото му попаднеше пред очите под формата на течност, прах или крем, щеше да отиде в тенджерата.

Досега никой не бе правил подобно лекарство. Ако не излекуваше баба му, то поне щеше да доведе до някои вълнуващи последствия. Гледката щеше да е забележителна.

Джордж реши да претършува стаите една по една и да види какви съставки ще му предложат.

Възнамеряваше да започне от банята. В нея винаги имаше купища интересни неща. Тъй че той се качи на горния етаж, хванал огромната тенджера за двете дръжки пред себе си.

В банята Джордж се взря с копнеж в прочутото, но страховито шкафче с лекарствата, но не посмя да се приближи до него. Това беше единственото нещо в цялата къща, което му бе забранено да пипа. Беше дал тържествено обещание на родителите си и нямаше да го наруши. Те му бяха обяснили, че шкафчето съдържа неща, които биха могли да убият човек, и макар да се готвеше да даде на баба си огнена отвара, не искаше да я убива. Джордж остави тенджерата на пода и се зае за работа.

Първо взе шише с етикет, гласящ: ШАМПОАН ЗА ЗЛАТИСТ БЛЯСЪК. Изсипа го в тенджерата.

— Това хубавичко ще й промие стомаха — каза той.

След това извади пълна тубичка с ПАСТА ЗА ЗЪБИ и я изстиска докрай на една дълга, виеща се като червей лента.

— Това ще поизбели ужасните й кафяви зъби — рече той.

Намери и флакона с ПЯНА ЗА БРЪСНЕНЕ на баща си. Джордж обожаваше да си играе с аерозолни флакони. Той натисна копчето и държа пръста си върху него, докато във флакона не остана нищо. В гигантската зелена тенджера изникна превъзходна планина от бяла пяна.

С пръсти изгреба съдържанието на бурканче с КРЕМ ЗА ЛИЦЕ, ОБОГАТЕН С ВИТАМИНИ.

Добави и шишенце ЛАК ЗА НОКТИ.

— Ако пастата за зъби не избели зъбите й, може би това ще ги боядиса в червено като рози.

Намери и друго бурканче с кремообразно съдържание и етикет КРЕМ ЗА ОБЕЗКОСМЯВАНЕ. Нанесете върху краката и оставете да действа пет минути. Джордж го изсипа цялото в тенджерата.

Попадна и на шишенце с жълта помада, наречена ПРОЧУТИЯТ ЛЕК ЗА ПЪРХОТ НА ДИШУЪРТ. Изсипа и него.

Имаше и нещо, наречено БРИЛИДЕНТ ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИ ЗЪБИ. Представляваше бял прах. И той отиде в тенджерата.

Намери още един аерозолен флакон, върху който пишеше: Край на потенето! Предотвратява възникването на неприятни телесни миризми за цял ден.

— От това ще й трябва доста — каза Джордж, докато изпръскваше флакона в тенджерата.

Следващото шише беше доста голямо и в него имаше ТЕЧЕН ПАРАФИН. Джордж нямаше ни най-малка представа за какво служи, но въпреки това го изсипа.

„Приключих с банята“ — помисли си той, докато оглеждаше помещението.

В спалнята, на тоалетката на майка си Джордж намери друг красив аерозолен флакон, който съдържаше ЛАКЪТ ЗА КОСА НА ХЕЛГА. Дръжте на трийсет сантиметра от косата и напръскайте леко. Джордж го изпръска целия в тенджерата. Много му беше приятно да пръска с аерозол.

Намери шишенце с парфюм, наречен ЦВЕТОВЕ ОТ РЯПА. Миришеше на старо сирене. И парфюмът последва другите съставки.

Добави и голяма кръгла кутия ПУДРА, модел РОЗОВ ГИПС. Най-отгоре имаше пухен тампон за нанасяне и Джордж хвърли и него в тенджерата за късмет.

Намери и две ЧЕРВИЛА. Извади мазните червени цилиндърчета от кутийките и ги добави към сместа.

Спалнята нямаше какво повече да му предложи и Джордж свали огромната тенджера обратно по стълбите и я замъкна в пералното помещение, където лавиците бяха отрупани с всевъзможни домакински препарати.

Най-напред свали голяма кутия със СНЕЖНОБЯЛ ПРАХ ЗА АВТОМАТИЧНИ ПЕРАЛНИ, благодарение на който мръсотията изчезва като с вълшебна пръчица. Джордж не знаеше дали баба му беше автоматична, но със сигурност бе мръсна старица.

— Значи най-добре да го сложа всичкия — каза си той и изсипа цялата кутия.

След това зърна голяма тенекиена опаковка с ПОЛИРОВКА ЗА ПАРКЕТИ УАКСУЕЛ, която отстранява мръсотия и зацапвания от подовете и ги лъсва до блясък. Джордж изгреба оранжевата восъчна смес и я пльокна в тенджерата.

На друга лавица намери кръгла картонена кутия с етикет ПРАХ ПРОТИВ КУЧЕШКИ БЪЛХИ. Съхранявайте далеч от кучешка храна, пишеше на етикета, защото, ако кучето погълне праха, ще избухне.

— Чудесно — рече Джордж и ги изсипа до последната прашинка в тенджерата.

Намери и кутия със СЕМЕНА ЗА КАНАРЧЕТА.

— Може пък да накара старата кукумявка да зачурулика — каза си той и добави и семената.

След това отвори кутия с принадлежности за лъскане на обувки — четки, тенекиени кутии с боя и платове за полиране. „Лекарството на баба е кафяво — помисли си той. — Значи и моето лекарство трябва да е кафяво, иначе ще надуши нещо гнило.“ Джордж реши, че ще го оцвети с КАФЯВА БОЯ ЗА ОБУВКИ. На голямата кутия имаше етикет: ТЪМЕН КЕСТЕН. Великолепно. Той изгреба боята със стара лъжица и я пусна с цопване в сместа. Щеше да я разбърка по-късно.

На път за кухнята Джордж видя бутилка с ДЖИН в бюфета. Баба му много обичаше джин и й позволяваха да изпива по една малка чашка вечер. Сега той щеше да я почерпи щедро. Затова изсипа цялото шише в тенджерата.

Щом се върна в кухнята, Джордж остави тенджерата на масата и отиде до шкафа с хранителните продукти. Лавиците бяха натежали от всевъзможни бутилки и буркани. Той избра следните неща и ги изсипа едно по едно в тенджерата:

КУТИЯ С КЪРИ НА ПРАХ

КУТИЯ СЪС СИНАПЕНО СЕМЕ

ШИШЕНЦЕ „МНОГО ЛЮТ“ ЧИЛИ СОС

КУТИЯ ЧЕРЕН ПИПЕР НА ЗЪРНА

БУТИЛКА СЪС СОС ОТ ХРЯН

— Готово! — възкликна накрая Джордж. — Мисля, че е достатъчно!

— Джордж! — долетя дрезгавият глас от съседната стая. — С кого говориш? Какви ги вършиш там?

— Нищо, бабо, нищичко не правя — провикна се той.

— Време ли е да си пия лекарството?

— Не, бабо, има половин час.

— Добре, само внимавай да не забравиш.

— Няма, бабо, обещавам.