Роалд Дал
Невероятното лекарство на Джордж (13)

Кран за баба

Бабата наблюдаваше от покрива и онова, което виждаше, никак не й се нравеше. Искаше тя да е център на вниманието, но никой не я забелязваше. Джордж и господин Кранки тичаха из двора и се възхищаваха на огромните животни. Госпожа Кранки чистеше кухнята, а бабата стоеше сама на покрива.

— Хей, Джордж! — извика тя. — Веднага ми донеси чаша чай, мързеливецо!

— Не слушай старата кукумявка! — рече му господин Кранки. — Добре че е заклещена горе.

— Не можем да я оставим така, татко. Ами ако завали?

— Джордж! — кресна пак баба му. — Противна гадинка такава! Гнусен малък червей! Веднага ми донеси чай и парче сливова торта!

— Ще трябва да я измъкнем, татко. Иначе няма да ни остави на мира.

Госпожа Кранки излезе навън и се съгласи с Джордж.

— Все пак ми е майка — каза тя.

— Голяма досада е — отвърна господин Кранки.

— Не ме интересува. Няма да оставя собствената си майка да стърчи от покрива до края на живота си.

И така, накрая господин Кранки се обади във фирмата за кранове и ги помоли незабавно да му изпратят най-голямата си машина.

Кранът пристигна след час. В кабината му седяха двама мъже. Те се качиха на покрива и прокараха въжета под мишниците на бабата. След това я вдигнаха с крана.

В известен смисъл лекарството на Джордж се бе отразило благотворно на старицата. Тя не спря да мърмори и сумти, но изглежда, се беше излекувала от всички болежки и изведнъж бе станала пъргава като мишка. Щом кранът я остави на земята, тя изтича при огромното пони на Джордж, Джак Фрост, и се метна на гърба му, а после дъртата кукумявка, висока колкото къщата, препусна из фермата и започна да прескача дървета и бараки и да крещи:

— Направете път! Бягайте, нещастни джуджета, иначе ще ви прегазя! — както и други глупави реплики.

Бабата обаче беше твърде висока, за да влезе в къщата, и се наложи през нощта да спи в плевнята при мишките и плъховете.