Роалд Дал
Невероятното лекарство на Джордж (18)

Сбогом, бабо

— Има още нещо, което си забравил — каза господин Кранки.

— Нищо не ми хрумва — отвърна Джордж.

— Откажете се — рече госпожа Кранки. — Никога няма да успеете.

Господин Кранки изглеждаше сломен.

На Джордж също му беше писнало. Той все още коленичеше на земята с лъжица в едната ръка и чашата с лекарството в другата. Смешната миниатюрна кокошчица се отдалечаваше бавно.

В този миг на двора излезе бабата. Тя хвърли кръвнишки поглед към тримата от страховита височина и изкрещя:

— Какво става тук? Защо никой не ми донесе сутрешния чай? Не стига че трябва да спя на двора с мишките и плъховете, ами и ме оставяте да умра от глад! Никой не ми донесе чай! Нито яйца и бекон! Нито препечена филийка с масло!

— Извинявай, майко — отвърна госпожа Кранки. — Бяхме много заети. Веднага ще ти приготвя нещо.

— Нека Джордж се заеме. Стига е мързелувал! — извика бабата.

В този миг старицата зърна чашата в ръката на Джордж, наведе се и надзърна в нея. Видя, че е пълна с кафява течност, която много приличаше на чай.

— А-ха! Така значи! На себе си правиш чай, а не се сети да занесеш една чаша на горката си стара баба! Знаех си, че си истински неблагодарник!

— Не, бабо, това не е… — опита се да възрази Джордж.

— Не ме лъжи, момче! — изкрещя огромната дърта вещица. — Дай ми чашата!

— Не, майко, недей! — извика госпожа Кранки. — Това не е за теб!

— И ти ли се обърна срещу мен? Собствената ми дъщеря не ми дава да закуся! Опитваш се да ме умориш от глад, а?

Господин Кранки вдигна очи към противната стара жена и се усмихна мило.

— Бабо, разбира се, че чаят е за теб. Изпий го, докато е още топъл.

— Не си мисли, че няма да го направя — изсумтя бабата, наведе се и протегна огромната си костелива ръка към чашата. — Дай ми я, Джордж!

— Не, бабо! — извика той и дръпна чашата назад. — Не бива да го пиеш! Не е за теб!

— Дай ми чая, момче!

— Не! — извика госпожа Кранки. — Джордж го приготви…

— Тук всичко се върти около Джордж! — рече заядливо бабата. — Джордж това, Джордж онова! Писна ми!

Тя изтръгна чашата от ръчичката на Джордж и я вдигна високо, където той не можеше да я достигне.

— Пий до дъно, бабо! — подкани я господин Кранки с широка усмивка. — Чаят е невероятно вкусен.

— Не! — извикаха Джордж и майка му. — Недей! Недей!

Но беше твърде късно. Старата мършава вещица вече бе вдигнала чашата до устните си и изгълта цялото й съдържание на един дъх.

— Майко! — изплака госпожа Кранки. — Току-що изпи петдесет дози от Удивителното лекарство на Джордж номер четири, а виж какво стори само една лъжичка от него със старата кафява кокошка!

Но бабата дори не я чу. От устата й вече изригваха големи облаци пара и тя цялата започна да свисти.

— Сега ще стане интересно — каза господин Кранки, все още ухилен до уши.

— Доволен ли си? — изгледа го свирепо госпожа Кранки. — Най-накрая успя да светиш маслото на бедната старица!

— Нищо не съм направил.

— Как пък не! Нали ти я подканяше да го изпие!

Над главите им се разнесе оглушително свистене. От устата, носа и ушите на бабата излизаше пара.

— Щом изпусне малко пара, ще се почувства по-добре — каза господин Кранки.

— Ще избухне! — изплака госпожа Кранки. — Ще се пръсне като бойлер!

— Отдръпнете се! — нареди им господин Кранки.

Джордж ужасно се разтревожи. Той се изправи и изтича няколко крачки назад. От главата на старата вещица продължаваха да излизат струи пара, а свистенето стана толкова пронизително, че го заболяха ушите.

— Повикайте пожарната! — изкрещя госпожа Кранки. — Извикайте полицията! Отвъртете крановете!

— Твърде късно е — рече доволно господин Кранки.

— Бабо! — пищеше госпожа Кранки. — Майко! Изтичай до поилката и си натопи главата!

Но още преди да довърши изречението, свистенето спря и парата изчезна. В този момент бабата започна да се смалява. Само допреди миг главата й стърчеше над покрива, ала сега бързо се свиваше надолу.

— Гледай само, Джордж! — извика господин Кранки и заподскача из двора с размахани ръце. — Виж какво става, когато вместо една лъжичка изпиеш петдесет!

След малко бабата се бе върнала до нормалната си височина.

— Спри да се смаляваш! Така си добре! — изкрещя госпожа Кранки.

Но бабата продължи да се смалява. Ставаше все по-малка и по-малка. След още половин минута бе не по-голяма от лимонадено шише.

— Как се чувстваш, майко? — попита разтревожено госпожа Кранки.

По малкото личице на бабата все още бе изписано неизменното й навъсено изражение. От очите й, сега големи колкото миниатюрни ключалки, хвърчаха гневни искри.

— Как се чувствам ли? — кресна тя. — Ти как мислиш? Как би се почувствала, ако допреди минута си била прекрасен великан и изведнъж се превърнеш в окаяно джудже?

— Устата й не спира да мели — каза развеселено господин Кранки. — Продължава да се смалява!

И, о, небеса, тя наистина продължаваше да се свива.

Когато стана малка като цигара, госпожа Кранки я грабна в ръка и извика:

— Как да спрем смаляването?

— Невъзможно е — отвърна господин Кранки. — Изпи петдесет пъти повече от необходимата доза.

— Трябва да направя нещо! — разплака се госпожа Кранки. — Не мога просто да стоя и да я гледам така!

— Хвани я за главата и краката и я разтегли — отвърна господин Кранки.

По това време бабата вече беше с размера на кибритена клечка и продължаваше бързо да се смалява.

Миг по-късно бе голяма колкото карфица…

След това колкото тиквена семка…

После…

И накрая…

— Къде изчезна? — извика госпожа Кранки. — Не я виждам!

— Ура! — възкликна господин Кранки.

— Няма я! Изчезна безследно! — плачеше госпожа Кранки.

— Това се случва на начумерените и свадливи хора — рече господин Кранки. — Чудесно лекарство забърка, Джордж.

Джордж не знаеше какво да каже.

Госпожа Кранки продължи още няколко минути да се оглежда озадачено и да пита:

— Майко, къде си? Къде се дяна? Как да те намеря?

Тя обаче бързо се успокои и накрая каза:

— Е, може пък в крайна сметка да е за добро. Беше доста досадна, нали?

— Да — съгласи се господин Кранки. — Беше ужасно досадна.

Джордж не продума. Целият трепереше. Знаеше, че през онзи ден се случи нещо изключително. За няколко кратки мига бе успял да се докосне до света на вълшебствата.