Роалд Дал
Невероятното лекарство на Джордж (5)

Удивителният план

Джордж седна на масата в кухнята леко разтреперан. О, как само мразеше баба си! Наистина ненавиждаше противната дърта вещица. Изведнъж го обзе непреодолимото желание да стори нещо по въпроса. Нещо знаменито. Нещо абсолютно ужасяващо. Нещо, което да предизвика истински шок. Някаква експлозия. Искаше да издуха надалеч вещерския мирис, носещ се около нея, в съседната стая. Може и да беше едва на осем години, но Джордж бе много смело момченце, готово да се изправи срещу нея.

— Няма да се оставя тя да ме уплаши — каза си той тихичко. Но се страхуваше. И именно затова изведнъж му се прииска да я изпепели.

Е, не искаше чак да я изпепели, но поне да я стресне малко.

Много добре тогава. Какво би могло да е това шокиращо, ужасяващо бомбастично нещо?

Би могъл да запали фойерверки под стола й, но в момента нямаше.

Искаше да пусне дълга зелена змия във врата й, но не разполагаше с дълга зелена змия.

Идеше му да вкара шест плъха в стаята при нея и да заключи вратата, но не разполагаше с шест плъха.

Както си седеше и размишляваше върху този интересен проблем, погледът му се спря върху кафявото лекарство на шкафа. Изглеждаше изключително гнусно. По четири пъти на ден натикваха на баба му по една голяма лъжица от него, но то, изглежда, не й помагаше. Нали целият смисъл от вземането на лекарства беше да оздравееш. Ако лекарството не действаше, значи бе напълно безполезно.

„Мда! — хрумна му изведнъж на Джордж. — А-ха! Е-ха! Знам точно какво ще направя. Ще й приготвя ново лекарство, толкова силно и свирепо, така фантастично, че или ще я излекува напълно, или ще й отнесе главата. Ще й приготвя вълшебно лекарство, лекарство, което нито един лекар по целия свят не е правил досега!“

Джордж погледна към кухненския часовник. Показваше десет и пет. Разполагаше с почти цял час, докато баба му трябваше да вземе следващата си доза в единайсет.

— Да се залавям за работа тогава! — извика Джордж и скочи от масата. — Ще й забъркам вълшебно лекарство!

Дайте буболечки и пъргави бълхи.

Дайте ми два охлюва и гущера три.

И лигав плужек от морската тъма,

и отровното жило на земна пчела,

и сок от китайска фурма,

и счукана кост от тасманийски дявол.

Както и още сто други неща,

всяко разпръскващо ужасна воня.

Ще ги разбъркам и добре ще ги сваря,

на гъста и силна отвара сега.

А после в лъжица голяма (запуши си носа),

изгълтай лекарството без страх,

                                скъпа бабо,

как ти харесва то сега?

Дали ще избухне, дали ще се взриви?

Дали през улицата чак ще изхвърчи?

Дали ще изчезне сред облак от дим?

Или ще се избълбука като гейзер син?

Кой знае? Скоро ще стане ясно.

(Добре че с вас не сме на нейно място!)

О, бабо, нямаш представа,

че те чака чудна изненада!