Филип Кер
Приключението „Ехнатон“ (28)

26.
Епилог в Куог

При завръщането си в Лондон близнаците и останалите бяха посрещнати от прекрасна новина: че седемдесетте изгубени джинове на Ехнатон или Седемдесетката от Блумсбъри, както бяха станали известни от страниците на вестниците, са били депортирани обратно в Египет. Това наказание ги бе зарадвало всички до един, тъй като след няколко хиляди години, прекарани в скиптъра, всички те до болка жадуваха да се върнат в родината си и отново да видят пирамидите. Междувременно столицата на Великобритания бе застигната от необичайно горещо лято и това зарадва много близнаците. С температури от около четиридесет градуса в Лондон бе станало почти толкова горещо, колкото в Кайро, и за краткото време, което им оставаше да прекарат тук, преди да се върнат у дома в Ню Йорк, Джон и Филипа се възползваха от почти пустинните температури в иначе доста хладната и влажна британска столица, за да продължат обучението си като джинове под вещото ръководство на Нимрод: започнаха да се учат как да отменят три вече изпълнени желания, как да пътуват извън телата си и как да разпознават друг джин, когато го срещнат; изучаваха историята на джиновете и значително разшириха познанията си за Багдадските правила благодарение на господин Ракшасас. Освен това се научиха как да играят на зарове.

— Всеки самоуважаващ се джин трябва да умее да играе на зарове — обясни им Нимрод. — Това е стара игра, изобретена преди две или три хилядолетия, за да понамали въздействието на късмета върху живота на хората. Седем шестостенни зара се разтръскват в кутия с капак, без участниците да ги виждат. Играчите си предават кутията един на друг, като всеки предлага залог, който винаги е по-голям от залога на предишния играч. Когато някой оспори залога, този, който го предлага, или онзи, който го е оспорил, губи едно желание в зависимост от това дали залогът е истински или лъжлив. Изкуството на играта се състои в това да направиш така залога, бил той истински или фалшив, че да намалиш ефекта от късмета. Днес единствените, които играят на тази игра, са джиновете, но някога са я играли и римляните. Както и да е, мисля, че някои жители на Германия все още я играят под името Unwahrheit Notlüge, което, както съм убеден, че знаете, е немската дума за „невинни лъжи“.

Близнаците се впуснаха в играта с огромен ентусиазъм и откриха, че са особено умели в определянето на залога — дотолкова умели, че Нимрод им предложи сериозно да помислят дали да не се запишат за участие в предстоящия Открит турнир по игра на зарове в Съединените американски щати, който щеше да се проведе в Чикаго — според мнозина градът с най-лошия късмет в цяла Северна Америка — по-късно тази година.

— Като участници в младежкия турнир ще имате чудесна възможност да се запознаете с други джинове на своята възраст — рече Нимрод, — а също така и да видите Синия джин от Вавилон, която обикновено присъства на турнира в качеството си на негов върховен арбитър.

— Ти ще дойдеш ли? — попита Джон.

— Никога не го пропускам.

— Тогава ще се радваме да участваме — заявиха близнаците.

— В такъв случай ви съветвам усилено да се упражнявате — рече вуйчо им. — Това е единственият повод, по който шестте племена на джиновете се срещат в условия на абсолютен неутралитет. По разбираеми причини съперничеството е много ожесточено.

Твърде скоро дойде време близнаците да се върнат в Ню Йорк на борда на „Бритиш Еъруейз“. Толкова много неща, кое от кое по-невероятни, им се бяха случили, откакто бяха напуснали дома си, но Нимрод ги посъветва да не разказват нищо на майка си и баща си или поне да се въздържат от подробностите.

— Кажете им, че сте били в Египет и че сте се забавлявали чудесно там — даде им наставления Нимрод, докато Воплин ги караше към летището. — Хубаво е човек да се забавлява. Родителите обичат децата им да се забавляват. Младите хора като вас би трябвало да се забавляват. Но незаконно проникване в БМ и приключения с почти фатален край в Арктическия кръг са нещо съвсем друго. На нито един родител няма да му хареса да чуе как децата му за малко не са били изядени от полярна мечка. Майка ви, разбира се, ще заподозре доста неща. Може да се е отказала от силата си на джин, но със сигурност е усетила промяната в равновесието, когато изгубените джинове на Ехнатон са наклонили везните в полза на доброто благодарение на вас двамата. И така, кажете им, че сте посетили много музеи. Което е съвсем вярно. И че сте видели много интересни неща, например пирамидите. Което също е вярно. Бащите обичат да слушат за музеите и за това колко са интересни те. Разкажете им за всички книги, които сте прочели, а още по-добре, купете си още книги и ги прочетете. Това е заповед. Човек никога не може да прочете твърде много книги. Започнете да четете и вестници. Упражнявайте се да свирите на пиано, защото точно така би трябвало да се държат двама млади джинове, чийто баща е мундиец. Накратко, опитайте се да бъдете и мундийци — толкова мундийци, колкото е възможно за двама млади джинове. Това означава да престанеш да изпълняваш желанията на хората, Филипа. Ако чуеш, че някой си пожелава нещо, поеми си дълбоко дъх, преброй до сто и през това време се опитай да помислиш дали животът на този човек действително ще стане по-добър, ако получи онова, което най-много желае на света, поднесено на тепсия. Не мисля, че някой би могъл да го изрази по-добре от теб, Воплин.

— Благодаря ви, сър.

— Напомни на близнаците какво каза по този повод, Воплин.

— Внимавай какво си пожелаваш — каза Воплин. — Не защото може да го получиш, а защото си обречен да не го желаеш толкова, когато го получиш.

— Не се тревожи — успокои вуйчо си Филипа. — Измислихме как да накараме мама и татко да се почувстват по-спокойни, когато се върнем на номер седем на Седемдесет и седма източна улица.

Когато споделиха идеята си, Нимрод се съгласи, че освен че са обещаващи играчи на зарове, близнаците биха могли да помислят и за кариера в областта на дипломацията.

— Ще ми липсвате вие двамата — въздъхна Нимрод, когато пристигнаха на летището.

— Не и наполовина толкова, колкото ще ни липсваш ти — каза Филипа, като прегърна вуйчо си и избърса една сълза.

— Обещаваш ли, че скоро ще дойдеш да ни видиш? — попита Джон, който също усети сълзи в очите си.

— Разбира се. Нали ви казах, че ще дойда в Чикаго. За турнира по игра на зарове. — Нимрод извади червената си кърпичка и си издуха носа.

* * *

При пристигането си в Ню Йорк близнаците бяха посрещнати на летището от шофьора на баща си, който ги откара направо във вилата им в Куог, на Лонг Айлънд, за Деня на труда — един от официалните празници на САЩ.

Господин и госпожа Гонт бяха безкрайно щастливи да видят отново децата си и разбира се, близнаците също безкрайно се радваха, защото едва сега осъзнаха колко много им бяха липсвали родителите им и колко много ги обичат. Господин Гонт с особено задоволство установи колко по-културни и склонни към размисъл са станали децата му; изглежда, бе преодолял напълно предишния си страх от Джон и Филипа и дори бе забравил как точно се бе стигнало до положението да се сдобият в лицето на госпожа Тръмп с икономка, която идва на работа с лимузина и мие пода на кухнята с диамантена огърлица от „Тифани“ на шията.

Двата ротвайлера Уинстън и Елвис, по-рано познати като Алън и Нийл, бяха не по-малко очаровани от завръщането на близнаците и след известно време Джон и Филипа почти забравиха, че някога двамата са заговорничили да убият баща им. Те бяха просто двама предани домашни любимци и винаги щяха да се държат като такива, поне докато бяха животни.

Разбира се, майката на близнаците, Лейла, усещаше, че на децата й са се случили далеч повече неща от тези, които те разказаха на родителите си. Тъй като самата тя бе чистокръвен джин, Лейла бе усетила промяната в баланса на силите между доброто и злото, настъпила в резултат от откриването на изчезналите джинове на Ехнатон; не й бе нужно кой знае какво усилие, за да отгатне, че тези, които са открили изгубените джинове и са ги обърнали на страната на доброто, са членовете на собственото й семейство.

— И така, ще ми кажете ли какво наистина се случи? — попита ги тя първата вечер, която прекараха в къщата на брега в Куог.

— Вуйчо Нимрод ни обясни, че сме джинове, и ни научи да правим най-различни неща — отвърна Филипа, а после, за да отклони по-нататъшните въпроси на майка си, на свой ред премина в атака. — Но това, което искам да знам, е защо ти самата така и не ни намекна кои и какви сме?

— Точно така — подкрепи я Джон. — Защо не ни каза? Защо остави всичко на Нимрод?

— Много просто — рече Лейла. — Защото обещах на баща ви, че ще се опитам да ви отгледам като нормални деца. Точно това и направих — докато бяхте като останалите деца, удържах на думата си. Но всичко се промени, когато ви поникнаха мъдреците. От този момент нататък вие се превърнахте в джинове и обещанието, което дадох на баща ви, стана невалидно. Той се боеше за вас и това бе причината, поради която се боеше и от вас.

— По същата тази причина искаме да ви направим едно предложение — заяви Филипа. — Двамата с Джон решихме, за доброто на семейството, да не използваме тази сила, освен ако не сме ви попитали предварително.

Това бе идеята, която бяха обсъдили с Нимрод на път за летището.

— Не можете да очаквате от нас да се преструваме, че нищо не се е случило, или да отречем какви сме — продължи Джон вместо сестра си. — Но можете да разчитате, че ще използваме тази сила благоразумно и отговорно.

— Мисля, че това предложение е чудесна идея — съгласи се Лейла. — И така, ако някой — най-добрият ви приятел в училище, госпожа Тръмп или дори баща ви — си пожелае нещо?

Филипа кимна.

— Ще си поемем дълбоко дъх, ще преброим до сто и ще се запитаме дали животът на този някой наистина ще стане по-добър, ако получи това, което желае най-силно на света, поднесено на тепсия.

— И тогава няма да направим нищо — довърши Джон.

— Много съм впечатлена — призна Лейла. — Виждам, че сте научили един много важен урок — че желанията са нещо опасно, особено когато се сбъднат. Не забравяйте това. Целият свят може да се преобърне с главата надолу, разтърсен от желания за богатство и власт. Ако желанията бяха коне, всички просяци щяха да яздят. Ако желанията бяха войници, слабите мъже щяха да воюват. А ако бяха еликсири, всички на света щяха да живеят вечно.

— Ако смяташ, че моментът е подходящ — поде Филипа, — бихме искали да обсъдим с теб едно наше малко желание още сега.

— Слушам ви.

— Искаме да се помириш с Нимрод.

— Лесна работа — усмихна се Лейла. — Ще му се обадя довечера. Това как ви звучи?

— Прекрасно.

— Баща ви толкова се радва, че се върнахте — каза тя.

— Така ли мислиш?

— Знам, че е така — усмихна се Лейла.

— Откъде знаеш?

— Знам.

И още докато говореха, близнаците дочуха звук, който бяха чували много рядко — баща им пееше в банята.