Филип Кер
Приключението „Ехнатон“ (14)

12.
Откъде са произлезли джиновете

Вечерта, малко преди залез-слънце, Кремчо закара Нимрод и децата в пустинята, малко на юг от пирамидите, за изпитанието по посвещаването на близнаците. Когато стигнаха до същото място, което бе показал на Джон и Филипа по-рано същия ден, Нимрод отвори багажника и с помощта на Кремчо извади отвътре едно непромокаемо одеяло, един речник на английския език, два бележника, два молива, два спални чувала, една кутия кибрит и една стара бронзова лампа, чиято дръжка бе изработена във формата на приведен надолу старец.

— Това е всичко, което ви трябва — обяви Нимрод.

— Но тук няма никаква храна — удиви се Джон.

— Що за постене щеше да е, ако бяхме донесли храна? — запита Нимрод.

— Няма ли да ни дадеш фенерче? — разтревожи се Филипа, оглеждайки нервно първо местността, а после и оскъдната екипировка, която бяха донесли. — Скоро ще стане съвсем тъмно, а тази лампа не ми вдъхва ни най-малко доверие.

Нимрод изглеждаше ужасен от въпроса й.

— Не може да преминеш Тамуз, ако си носиш фенерче — каза той. — Вие не сте крадци — вие сте джинове, при това мариди, а и принадлежите към едно от най-видните семейства в нашето племе. Постарайте се да не забравяте това. Най-важната част на посвещението се състои в това да прекарате цяла нощ в пустошта — само вие и пламъкът. Маслените лампи имат много важно значение за нас. — Той изцъка неодобрително с език и поклати глава. — Фенерче! Как можа да ти хрумне!

— Ние не сме свикнали с тъмнината, това е всичко — рече Джон с нервен тон. — В Ню Йорк има толкова много улични лампи, че на практика там никога не е тъмно — не и толкова тъмно, колкото става тук, в Египет.

— Да, но разполагате с византийска лампа от седми век — бе отговорът на Нимрод. — И мога да ви уверя, че тя е напълно достатъчна, за да задоволи нуждите ви.

— Но какво ще правим през цялата нощ? — попита Филипа.

— Опитайте се да поспите — посъветва ги Нимрод. — Нощем хората правят точно това. Препоръчвам ви да се възползвате от спалните чували, тъй като в пустинята става страшно студено през нощта. Ако ви е скучно, можете да поиграете на думи, като използвате речника, или пък отделете от времето си, за да поизлъскате малко тази старинна лампа. Доста е мръсна, точно това си мислех по пътя за насам.

Кремчо вече се бе качил обратно в кадилака и бе запалил мотора.

— Ще се върнем на зазоряване — уведоми ги Нимрод, докато сядаше на задната седалка.

— Но ако ни се случи нещо? — попита Джон.

— Никой освен мен и Кремчо не знае, че сте тук. Какво би могло да ви се случи? А и вие сте джинове — няма от какво да се страхувате, напротив, другите трябва да се боят от вас. — Нимрод затвори вратата на колата, а после свали прозореца. — И между другото, не се тревожете, ако видите неочаквани светлини над пирамидите или пък чуете боботещ глас, който отеква в тишината. Това е само son et lumière на пирамидите — звуците и светлините, които са предвидени да поразяват туристите. Оттук ще можете да чувате всяка дума, мисля аз. Кой знае? Може дори да понаучите нещо.

Нимрод потупа Кремчо по рамото и колата изчезна в облак от пясък и прах, като огромна бяла колесница, и Джон и Филипа останаха сами във вече бързо падащия мрак на Абу Сир.

Джон бе сигурен, че може да чуе ударите на сърцето си.

— Иска ми се Нийл и Алън да бяха тук — рече той. — Искам да кажа Уинстън и Елвис.

— И на мен — призна Филипа. — Никога в живота си не съм се страхувала толкова.

— Предполагам, че в това е целият смисъл — изтъкна Джон. — Нямаше да е никакво изпитание, ако беше само разходка в парка, нали така?

Топлият вятър погали лицата им и разбърка косите им, сякаш се подиграваше на страха им.

— Надявам се да си струва — промълви Филипа.

— Ще си струва, ако придобием способности на джинове — такива, каквито има Нимрод — увери я Джон.

Скоро след заминаването на Нимрод над пустинята се разнесоха мощните вълни на сълзливо-сантиментална музика, а светлината на лазерен лъч проряза тъмното небе. И звукът, и светлините бяха насочени така, че ефектът да е най-силен над сега ясно очертаващите се силуети на пирамидите, на около една миля северно от близнаците, и поне за известно време Джон и Филипа успяха да забравят страха си от тъмнината, която ги заобикаляше, защото бяха прекалено заети да наблюдават зрелището. Но когато представлението свърши, Филипа започна да трепери от студ и страх.

— Колко бързо се стъмва — каза тя, преглътна с усилие и се пъхна в спалния си чувал, като се надяваше той да я заслони от всичко, което можеше да я дебне в тъмнината на пустинята. — Не е ли време да запалим лампата, какво ще кажеш?

Джон взе първо кибрита, а после и лампата и прецени тежестта й с ръка.

— Странно — каза след малко. — Това проклето нещо не иска да се запали.

— Не се прави на интересен, Джон. Никак не е смешно.

— Не, наистина, изобщо не се шегувам. — Той й връчи лампата и кибрита. — Опитай ти, да те видим.

Филипа ги пое от ръцете му и се опита да запали светилника, но усилията й се увенчаха със същия успех, както тези на брат й, тоест никакъв. Ала след като драсна една от последните пет клечки, тя се вгледа в лампата, за да я разгледа по-отблизо.

— Нищо чудно, че не можем да запалим това нещо — установи тя. — Няма какво да запалим. Тази глупава лампа няма фитил! — За да се занимава с нещо, Филипа нервно започна да лъска лампата с ръкава си.

— Е, поне е пълнолуние — отбеляза Джон в опит да поразведри сестра си и да я извади от дебрите на мрачното й настроение. Тъй като не бяха запалили нова клечка, едвам я виждаше в мрака. — Я погледни нагоре към небето. Толкова много звезди има и някои са толкова близо, че ако протегнеш ръка, можеш почти да ги докоснеш. Точно над хоризонта. Все едно са само на неколкостотин метра разстояние. Помниш ли какво казах на Нимрод? И се оказах прав, нали? В Ню Йорк никога не можеш да видиш истинско нощно небе.

Филипа спря да търка лампата, вдигна поглед нагоре и тъкмо се канеше да се съгласи с брат си с надеждата, че това ще ги накара да престанат да мислят за злощастното положение, в което бяха изпаднали, когато светилникът се разтресе, а после се изплъзна от ръцете й. Филипа нададе уплашен вик, убедена, че някой е изтръгнал лампата от хватката й, а после, все още омотана в спалния чувал, скочи на крака и заподскача към брат си. През ума й се мярна мисълта, че сигурно прилича на гигантска гъсеница.

— Джон! — извика тя. — Джон, нещо става с лампата!

Още докато говореше, от мястото, където трябваше да се подава фитилът, се заизвива плътна, блестяща струя дим, която се устреми към небето с бясна скорост и оформи заплашително надвиснал над главите на двете деца огромен облак, който сякаш обещаваше, че в тази ясна нощ над пустинята над тях и само над тях ще се изсипе цял порой дъжд. В същото време ноздрите на близнаците се изпълниха с миризмата на боя, сякаш невидим художник се опитваше да оцвети дима с четка за рисуване.

— Това не ми харесва — промълви Филипа. — Не, никак не ми харесва.

Когато всичкият дим излезе от старинната лампа, той започна да се сгъстява и скоро се превърна в солидна маса, оформена като човешки силует, два пъти по-висок от най-огромния великан, когото близнаците можеха да си представят. Малко по малко обаче фигурата се смали и скоро Джон и Филипа различиха нормалната форма на джин.

— Господин Ракшасас — изрекоха те в един глас и въздъхнаха шумно от облекчение. — Слава богу, че сте вие.

— Добър вечер и на вас — поздрави той. Ирландският му акцент бе така школуван, че думите му прозвучаха почти като реплика, произнесена на сцената на някой театър.

— Здравата ни стреснахте — засмя се Филипа, когато най-после започна да диша нормално.

— Това част от Тамуз ли е? — попита Джон.

— Така е, млади джинове — каза възрастният джин. — Така е. Чудех се колко ли време ще ви отнеме да се досетите да потъркате лампата, да, точно това правех. Нали не си сте си мислили, че вуйчо ви наистина ще ви остави съвсем сами тук? — Той въздъхна. — Е, предполагам, че точно това сте си мислили. Сигурен бях, че когато Нимрод ви даде тази стара лампа, веднага ще се сетите за Аладин от „Хиляда и една нощ“, но май съм сбъркал. Както и да е, по-важното е, че вие наистина сте се почувствали изоставени съвсем сами в пустинята, а това е най-съществената част от Тамуз — това и някои неща, които трябва да научите и които е в моите временни правомощия като официален глава на марид да ви кажа.

— Мислех, че главата на нашето племе е Нимрод — каза Филипа.

— Теоретично погледнато, глава на марид е майка ви — обясни господин Ракшасас, — но тъй като тя се закле да не използва силата си на джин никога повече, Нимрод се е нагърбил с всекидневните дела на племето марид. Тази вечер обаче му се наложи да се заеме с една неотложна работа, затова ми повери задачата да ви преведа през първия етап от посвещението ви.

Както и преди, господин Ракшасас носеше бял тюрбан и бял редингот, които хармонираха с бялата му, грижливо сресана брада. В ръката си държеше друга маслена лампа, но за разлика от онази, от която бе излязъл, тази наистина гореше с ярка и силна светлина, която осветяваше околността на няколко метра от тях. Близнаците не го бяха виждали, откакто бяха напуснали Лондон, и постепенно страхът и изненадата от зрелищното му появяване отстъпиха място на удоволствието, че за пръв път виждат джин да излиза от лампа.

— Какво ще се случи с нас оттук нататък? — попита Джон.

— Най-страшната част на изпитанието вече мина — отвърна господин Ракшасас. — Освен ако не мислите, че да слушате приказките на един стар джин е най-лошото, което може да ви се случи. Вашият вуйчо Нимрод — велик джин, който ме е удостоил с честта да ме смята за свой приятел — ме помоли да ви разкажа откъде са произлезли джиновете. Трябва обаче да ви помоля да обърнете голямо внимание на разказа ми, защото той е свързан с някои от най-важните въпроси, които вълнуват нашия род днес. Наложително е да разберете добре ситуацията и събитията, а също и значението ви в цялостната схема на нещата.

С всяка дума гласът на господин Ракшасас ставаше по-твърд и по-силен и близнаците започнаха да подозират, че той може да не е толкова срамежлив и стеснителен, колкото Нимрод ги бе накарал да повярват.

— В самото начало, при сътворението на света, съществували две големи сили, които го движели, и само три вида създания, които можели да различат едната от другата. Тези сили били доброто и злото и само ангелите, джиновете и хората можели да различат кое какво е.

Джиновете съществували едновременно с хората и ангелите и били междинното равнище между тях. Сътворени от най-нежния огън, те притежавали способността да приемат всяка форма, която пожелаели. Поради властта, с която разполагали над силите на късмета, някои от хората ги почитали като полубожества, докато други, които вярвали само в един бог, били силно разгневени от това. Междувременно, с течение на времето ангелите, джиновете и хората били изправени пред съдбовен избор — избор между доброто и злото. Затова бил наречен Великият избор. Ангелите, които избрали злото, били малко на брой, но имената им крият твърде голяма мощ и затова не бива да бъдат споменавани с лека ръка. Хората били най-многобройните разумни същества на земята и докато някои от тях избрали доброто, много други избрали злото, ала тъй като били толкова многобройни, имената им са се загубили в мрака на времето. Не така стояли нещата с джиновете обаче, защото те били само шест племена и затова много по-малобройни от хората. Било много по-лесно да се запомни как са действали те, когато били поставени пред Великия избор. Три племена — марид, ин и ян — застанали на страната на доброто, а другите три — ифрит, шейтан и гул — избрали злото.

Като погледнем назад към историята, голямо нещастие се оказало решението на добрите племена, че войната е една от най-големите злини, защото, като мислели така, те не се сражавали на страната на доброто така пламенно, както биха могли да го сторят. Хората и джиновете водили много битки заради този Велик избор, и злите племена джинове причинили ужасни неща не само на останалите си събратя, но и на хората. Ето защо хората решили, че всички джинове са зли, и започнали да се борят срещу тях. Някои от добрите джинове били убити, а други предпочели да се оттеглят и да водят по-спокоен живот, макар че в уединението си не можели да изявят пълната си мощ, тъй като те се отправили към места с по-студен климат. Това отслабило силата им, но осигурило оцеляването им в дългосрочен план и така, постепенно, в течение на стотици години, между доброто и злото се възцарило равновесие. Но в същото време войната продължава да се води и в наши дни.

— Значи сме във война с ифритите, така ли? — попита Джон.

— Да, може да се каже и така. Студена война, ако предпочиташ този термин, но война така или иначе — призна господин Ракшасас.

— Тогава защо до днес никога не сме чували за това? — поинтересува се Филипа.

— Защото днес повечето хора не вярват в съществуването на джинове и това напълно отговаря на нашите цели. Други хора, които наричат самите себе си мъдреци или магьосници, са се научили как да обвързват един джин така, че да им служи вярно. В жилите на някои от тях дори тече от нашата кръв. Поради всички тези причини най-мъдрите сред джиновете са се научили да бъдат предпазливи, когато разкриват на хората истинската си природа.

— И как изглеждат тези ифрити? — полюбопитства Филипа.

— Уместен въпрос, дете. Да, трябва да се научите да разпознавате различните племена джинове, различните видове между тях, дали някой джин ви е приятел или враг и ако е враг, как можете да го победите. За да разберете всичко това, ще прибегна до помощта на системата от карти, които ще ви дам сега. — С тези думи господин Ракшасас бръкна в джоба на палтото си и извади две тестета карти, които подаде на Джон и Филипа.

Всяка отделна карта бе посветена на един джин и на нея бе написано името му, племето, от което произхождаше, най-силните и най-слабите му страни.

Джон погледна тестето.

— Направо са жестоки — каза той.

— Джон, мислиш ли, че би могъл да престанеш да използваш тази дума? — попита господин Ракшасас. — Никой самоуважаващ се джин не би желал да я използва по отношение на себе си или на всяко нещо, свързано с нас. Ние, джиновете, сме сътворени от много нежен огън и в това няма нищо жестоко, уверявам те.

— Какво означава това? — попита Филипа. — Нежен огън? Огънят нали е един и същ? Или не е?

— За един жител на Корк навярно е така — съгласи се господин Ракшасас. — Но не сте ли чували, че ескимосите употребяват осемнадесет различни думи за „сняг“? Ние използваме двадесет и седем различни думи, които означават „огън“, като в този списък не се включват около дузината думи, които съществуват в английския език. Повечето от тези думи се отнасят до това, което ние наричаме „първичен огън“, или „горещ огън“, или „огън, получен чрез триене“. Съществува обаче и друг вид огън — нежният огън, който гори във всички джинове, независимо дали са добри или лоши. Хората наричат този огън своя „душа“, въпреки че при тях той няма кой знае какво значение, за разлика от нежния огън, който гори у вас двамата. Цялата мощ на джиновете е свързана с този огън и той прави духа по-силен от тялото. Той е силата, за която хората биха дали всичко, за да я притежават.

— Но как така? — удиви се Джон. — Как можем да го правим ние? Какво трябва да направим, за да контролираме способностите си? Да си мислим „прекрасни мисли“ както в „Питър Пан“ ли?

— Всъщност трябва да се научите да съсредоточавате огнената стихия, която се таи у вас, върху онова, което искате да направите. А най-добрият начин да го постигнете, е да си измислите дума — само една дума, която вие единствени ще можете да свързвате с използването на способностите си. Това е най-важната причина, поради която сме тук сега — за да можете да потънете в простора и усамотението, за да погледнете в душата си, да медитирате и да откриете думата, която ще ви научи да съсредоточавате мощта си.

— Нещо като вълшебна думичка ли? — попита Филипа.

Господин Ракшасас видимо потръпна.

— Ние, джиновете, предпочитаме да я наричаме „ключова дума“. Но е вярно, че точно така хората са започнали да вярват във вълшебните думички — когато чуят някой непредпазлив джин да използва своята ключова дума и след това видят резултата от нея, започват да си мислят, че ако и те я използват, могат да постигнат същото. Точно така е започнала да се употребява думата „сезам“, тоест сусам. Няма нищо специално в сусама — той е чисто и просто масово разпространено култивирано растение, което вирее в Източна Индия, но някой джин е решил, че от названието му ще стане чудесна ключова дума, и преди да се усети, бил чут от човека, който е написал „Хиляда и една нощ“, и „сезам“ се превърнала във вълшебна думичка.

— Значи просто трябва да си измислим подходяща ключова дума и тогава ще бъдем в състояние да изпълняваме всякакви фокуси? — поиска да се увери Филипа.

— Фокуси ли? — Господин Ракшасас изкриви лице. — Джиновете не правят фокуси. Когато казах „огнена стихия“, имах предвид точно това. Когато я използвате, неволно можете сериозно да нараните някого. Именно по тази причина сега сте тук, по средата на пустошта — за да се научите да използвате огнената стихия както трябва.

— Разбирам, господин Ракшасас — каза Филипа. — Съжалявам.

— Ключовата дума е нещо като леща. Сигурно сте виждали как лещата концентрира слънчевата светлина върху много малко пространство в средата на лист хартия, така че той се подпалва? Същото е и с ключовата дума. Просто трябва да изберете дума, която няма да ви хрумне случайно да употребите в нормален разговор. Точно така е започнала да се използва думата „абракадабра“, а всъщност и всички останали.

— Коя е твоята ключова дума? — попита Филипа.

— Моята ли? СЕСКУИПЕДАЛИС. Измислена е от римския поет Хораций и означава дума, която е много дълга^[1]. А думата на Нимрод е УЕИШЩКСДЗЦ. Това са първите десет букви на клавиатурата на компютъра. И двете думи са невъзможни за забравяне, а същевременно е почти немислимо да се изпуснеш да ги употребиш в делничен разговор.

— Да — съгласи се Филипа, — и двете са много добри ключови думи. Не мисля, че самата аз ще успея да измисля нещо толкова добро.

— Няма защо да бързаш — успокои я господин Ракшасас. — И наистина ще трябва добре да си помислиш. Точно затова сега си тук, в пустинята. Не забравяй, че ключовата дума трябва да ти служи, докато си жива.

— Какво ще кажеш за „билтонг“? — попита Филипа. — Това е нещо като сушено месо от антилопа, идва от Южна Африка. Никога няма да вляза в магазин и да си го купя. Отвратително е.

— Знам какво е — каза господин Ракшасас. — Но не бих те посъветвал да се спреш на подобна дума, защото е твърде къса. Чувал съм за случаи, в които джинове случайно произнасят своята ключова дума в съня си и неволно причиняват цели нещастия. Никога обаче не съм чувал някой, който е заспал, да успее да изрече например думата ФЛОКИНАУЦИНИХИЛИПИЛИФИКАЦИЯ.

— Не мисля, че изобщо бих могъл да произнеса подобна дума — призна Джон. — Никога. Особено пък насън.

— Какво означава тя? — попита любопитно Филипа.

— ФЛОКИНАУЦИНИХИЛИПИЛИФИКАЦИЯ ли? Означава, че дадено нещо е безполезно и пет пари не струва^[2]. Което я прави малко или много съвсем подходяща ключова дума, защото никой никога няма да успее да произнесе толкова сложна дума в който и да било нормален разговор.

Господин Ракшасас постави на земята лампата, която държеше, и вдигна речника, двата бележника и двата молива, оставени от Кремчо, преди да си тръгне.

— Ако ви е нужно вдъхновение, ви предлагам да потърсите помощ от речника. Нахвърлете си няколко думи, преди да си легнете, а утре сутрин, когато се върне Нимрод, ще подберем най-подходящите и ще ги изпробваме.

Господин Ракшасас се огледа наоколо.

— Но аз забравям, че самият аз съм тук. Нека се опитаме да направим това място малко по-удобно за почивка, какво ще кажете?

— Ще бъде чудесно да запалим огън — предложи Филипа.

— И да разпънем палатка — присъедини се Джон. — И докато все още се занимавате с това, господин Ракшасас, какво ще кажете за един хамбургер?

— Не, не, погрешно сте ме разбрали — отвърна господин Ракшасас. — Напоследък моите собствени сили на джин са сведени само до транссубстанциация — така се нарича процесът, при който се дематериализираме, за да излезем или да влезем в лампа или бутилка. С изключение на това, аз съм почти напълно безсилен, наистина.

— А как тогава ще направим това място по-удобно, както казахте преди малко? — попита Филипа.

— За щастие разполагаме с провизии. — Той вдигна ръка в тъмното и посочи към пирамидите. — На около стотина метра нагоре по пътя ще намерим голяма кутия с всичко, от което се нуждаем, за да прекараме нощта възможно най-приятно — палатки, дърва за огън, масло за лампата. Нимрод ни остави всичко; ние трябва само да отидем и да го вземем. — Още докато говореше, той вдигна своята маслена лампа и духна пламъчето.

— И как очаквате да намерите каквото и да било в тъмното? — учуди се Джон.

— Лесно — отговори господин Ракшасас. — Виждаш ли онази светлинка близо до хоризонта? Това е лампа, поставена е отгоре върху кутията. Нимрод я остави там, за да ни помогне да я намерим.

— А аз си мислех, че е звезда — призна Джон.

Половин час по-късно, сгушени под голямата опъната палатка и до огъня, който гореше на земята, близнаците се чувстваха далеч по-удобно.

— И така, къде е той? — полюбопитства Филипа. — Нимрод, имам предвид. Казахте ни, че имал неотложна работа тази вечер.

Господин Ракшасас не отговори веднага, а на лицето му се появи сериозен израз, сякаш се готвеше да им разкрие нещо от изключително голямо значение.

— Той разследва един слух, който гласи, че Иблис — най-злият джин от племето ифрит, а то е най-злото от всички племена — е бил видян в Кайро. Името Иблис означава „причина за отчаяние“ и вярвайте ми, напълно му подхожда, тъй като той е извършил безброй ужасни неща. Ако Иблис наистина е напуснал казината и домовете за комар на ифритите, за да дойде в Кайро точно сега, значи е намислил нещо. Трябва да се опитаме да разберем какво, защото не е нищо добро, можете да бъдете сигурни в това. Когато открием каква е целта му, трябва да се опитаме да го спрем. На всяка цена.

— Ифритите притежават казино?

— Няколко десетки казина. Много от най-разпространените хазартни игри по света са измислени от ифритите, за да донесат колкото се може повече беди на хората — обясни господин Ракшасас. — Така те могат да причиняват зло, без да си губят времето да използват силите си на джинове, за да носят лош късмет на хората. Техните казина в Макао, Монте Карло и Атлантик Сити вършат това вместо тях. Ифритите са много мързеливо племе.

Господин Ракшасас кимна със сериозно изражение.

— Докато се стигне до това обаче, концентрирайте се върху ключовата си дума за огнената стихия. Може да стане така, че да имаме нужда от вашата сила по-скоро, отколкото си мислим. — Старият брадат джин обви ръце около тялото си и въздъхна уморено. — А сега се чувствам малко изтощен, защото прекарах толкова дълго време вън от лампата си, така че ако нямате нищо против, ще се върна вкъщи. Ако ви потрябвам за нещо, просто потъркайте лампата, нали така? Както направихте първия път. Лека нощ.

— Лека нощ, господин Ракшасас — пожелаха му от сърце близнаците.

Още докато господин Ракшасас говореше, от устата и ноздрите му започна да излиза дим, макар че не държеше в ръката си нито пура, нито цигара. Димът продължи да излиза сякаш до безкрай, докато накрая старият джин се оказа обвит от материализирания от самия него облак, който го скри почти напълно от очите на двамата млади джинове, а в следващия миг на Джон и Филипа им се стори, че лампата сякаш си е поела дъх бързо и дълбоко, защото целият дим влезе вътре през мястото на липсващия фитил. Когато и последната струйка дим изчезна, оставяйки децата заобиколени само от прозрачен пустинен въздух, те разбраха, че и господин Ракшасас също е изчезнал.

— Жестоко! — каза Джон.